Решение № 3 от 07.01.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. В., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

В.

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20241300500364 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „КБ” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., против Решение №800 от 21.12.2023г. по ГД № 661/ 2023 г., с което по предявени от С. С. Ш. от гр.В.,ул.“ОП,ЕГН ********** искове с правно основание искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК и чл.55 ал.1 от ЗЗД, е прогласена недействителността на Договор № 5005525218 за предоставяне на потребителски кредит от 12.12.2013 г., сключен между С. С. Ш. от гр.В.,ул.“ОП,ЕГН **********,в качеството на кредитополучател и "КБ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. , в качеството на кредитодател, на основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД вр. чл. 21 и 23 от ЗПК и е осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД "КБ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ш. от гр.В.,ул.“ОП,ЕГН **********, сумата в размер на 2016.60 лв. , представляваща дадена без основание сума по Договор № 5005525218 за предоставяне на потребителски кредит от 12.12.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда 21.03.2023 г. до окончателното изплащане.

Оплакването на въззивника е, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.

Излага се в жалбата, че с процесното Решение са осъдени да върнат сумата от 2016.60 лева на ищеца на основание чл. 55, пр. 1 от ЗЗД, която сума е приета, че е заплатена в периода след 21.03.2018 г. и не е погасена по давност. Излага се , че съдът е отчел, че общо платеното по кредита в периода след 21.03.2018 е в размер на 2241.35 лв., което е така. Но от тази платена сума според, жалбоподателя, ищецът дължи главница от 1452 лева, която следвало да бъде извадена от платената от ищеца сума и остава сума, в размер на 789,33 лева , която следва да се върне.

Позовават се на заключението на в.л., според което е погасена главница в размер на 47,98 лева и остава непогасена главница в размер на 1452,02 лева. Считат, че доколкото в съдебния акт съдът е формирал воля, че договорът за потребителски кредит е недействителен, както и че е налице изтекла давност за платените суми преди 21.03.2018 г., както и че на ответника се дължи сумата на отпусната главница, то единствено съдът не е извадил сумата на остатъчната дължима се главница от плащанията след 21.03.2018 г., поради което считам, че е налице грешка в изчисленията, която 1 може да се коригира от същия състав на съда и не следва да се извършва проверка на решението от въззивен съд, доколкото и ответникът не оспорва същото.

В случай обаче, че пэървоинстанционният съд намери, че посочената по-горе грешка не е такава по изчисленията, то молят да се счита молбата за въззивна жалба срещу постановеното от състава на съда решение и да администрира същата.

Иска се да се измени съдебното решение, като въззивника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 789.33 лева, както и да им се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед частичното отхвърляне на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 789.33 лева до претендирания размер от 2016.60 лева.

В срока по чл. 263, ал.1, изр. 1 ГПК, е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа се, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са формирани правилни, логически и законосъобразни правни изводи, поради което се иска да бъде потвърдено.

В с.з. въззивникът и ваззиваемият не се явяват и не се представляват.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ВОС извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид и изявленията на страните, като приема за установено следното:

ВРС е сезиран с иск на С. С. Ш. от гр.В.,ул.“ОП,ЕГН **********, с която против "КБ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ,са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Сочи се от ищеца, че на 10.12.2013 год. в офис на „КБ“ ЕООД, находящ се на ул.„З. в гр.П. ищецът отишъл, за да получи информация относно отпускане на потребителски кредит в размер на 1000 /хиляда/ лева. След разговор с кредитния инспектор, бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като не му били разяснени подробно общите условия, размерът на лихвения процент /годишен и общ/, както и размерът на месечната вноска по кредита. Кредитният инспектор единствено казал, че за такъв размер на кредит се отпуска за срок от 48 /четиридесет и осем/ месеца. Подписал този стандартен формуляр, като му било заявено, че размерът на кредита, размерът на лихвата и размерът на месечната вноска по кредита ще бъдат определени от управителните органи на дружествотокредитодател в проект на договор за потребителски кредит, който ще му предоставят след одобрение и графите във формуляра останали непопълнени и празни с изключение на графата за размера на сумата по кредита от 1000 лева и срока на кредита от 48 месеца. След няколко дена кредитния инспектор му се обадил по телефона, за да му каже, че е одобрен за кредита и се уговорили да се видят, за да го разгледа и подпише.

Излага се, че се срещнали на следващия ден с кредитния инспектор, който му дал договор за потребителски кредит /не проект на договор за потребителски кредит/, в който първоначално исканата от ищеца сума от 1000 лева /вписана в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и подписан преди това от него/, била променена на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и били определени от кредитодателя ГЛП в размер на 98.52 % и ГПР в размер на 157.75 % за период от 48 месеца по необезпечен потребителски кредит, платима на равни месечни вноски от по 128 лева. Кредитният инспектор му заявил, че е одобрен от управителните органи на кредитодателя за по-голяма сума от исканата от и която сума приел, защото му трябвали пари за лечение.

Подържа се ,че предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК ,както и че уговорените стойности на ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит №5005525218, значително надхвърлят обичайните такива.

Твърди се , че му е предоставена сумата от 1 500 лева, която е следвало да върне в 2 период на четири години /48 месеца/, на равни месечни вноски от по 126.00 лева, формирани от малка част главница и значителна част договорна /възнаградителна/ лихва.

Поддържа, че в договора за потребителски кредит са определени ГПР в размер на 157.75 % и ГЛП от почти 100% -98.52% / подневна лихва от 0.27%/, като тези условия и размери не са индивидуално договорени от потребителя-кредитоискател, а са част от стандартни, изготвени предварително, типови условия на кредитодателя „КБ“ като кредитоискателят е нямал възможност да влияе при формиране на съдържанието на клаузите по потребителския договор за кредити и в резултат от тези стойности, потребителят би платил повече от трикратния размер на заетата от него сума в края на периода, което буди съмнение в икономическия смисъл на кредитирането за него.

Посочва, че в настоящия случай е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена,като е нарушен принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Твърди, че с оглед на това, че нищожните договорни клаузи не пораждат правни последици даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание.

При така договорени условия по договора за потребителски кредит ГПР,който е в размер на 157.75 %,надхвърля допустимите съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК стойности и параметри.

Поддържа, че договорната свобода при сключване на договора не може да бъде неограничена още повече с оглед участие на страната като длъжник, на потребител, т.е. на икономически по-слаб субект.

Излага се, че по отношение конкретните параметри на договорената лихва, а оттам и ГПР, следва да се преценява конкретния договор за кредит - същият е за сумата от 1500 лева, за период от 4 години /48 месеца/, по необезпечен кредит. Срещу отпуснатата сума кредитодателят ще получи възнаграждение в размер на 4 548 лева или трикратно надвишаваща размера на потребителския кредит, от което следвало, че е очевидна и явна неравнопоставеността на насрещните страни по правоотношението.

Поддържа, че е налице и противоречие със закона като в случая бил уговорен почти 100% фиксиран лихвен процент по договора/ ГЛП от 98.52%/, който значително надхвърлял обичайните нива на възнаграждение по сходни договори и в настоящия случай договореното задължение за плащане на възнаградителна лихва е извън присъщото й значение, в отклонение от предвиденото, както в чл.240, ал.2 ЗЗД, така и в чл.294 ТЗ.

Твърди се, че уговорената лихва-възнаграждение, надхвърля обичайните размери както на пазарната лихва, дефинирана в пар.1, т.32 от ДР на ЗКПО, така и на законната, определена с ПМС 100/2012г. на МС /действаща по време на сключването на договора за потребителски кредит/, поради което се допуска явна нееквивалентност на престациите, в ущърб на по-слабата икономически страна в правоотношението, а именно кредитополучателя и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън възнаградителната и обезщетителна функция на задължението за заплащане на лихва, както по чл.240, ал.2 ЗЗД, така и на задължението по чл.294 ТЗ.

Поддържа, че в настоящия случай ищецът е платил главницата по договора за потребителски кредит в размер на 1500 лева, представляваща чистата стойност на кредита и не дължи връщане, а кредиторът дължи връщане на надвзетите средства до разликата на общо платените от ищеца- длъжник. В случая, че до 30.11.2022 г. от ищецът длъжник е платена общо сумата от 3516.60 лева /според приложената справка/ се излага, че е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД според, която ответникът- кредитор трябва да върне дадено /платено/ от ищецадлъжник при начална липса или отпаднало правно основание като нищожен договор за потребителски кредит в размер на 2016.60 лева, представляваща разликата от общо платените 3516.60 лева от ищеца-длъжник и чистата стойност на кредита в размер на 1500 лева.

Иска се от съда да постанови решение с, което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит №5005525218, сключен с „КБ“ ЕООД, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и морал и с оглед прекомерност и несъразмерност на ГЛП и ГПР, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, както и на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 2016.60 лева, която сума е платена от ищеца на ответника без 3 правно основание въз основа на нищожен договор за потребителски кредит, явяваща се разликата от погасената главница в размер на 1500 лева, представляваща чистата стойност на договора за потребителски кредит и общо платената сума по потребителския кредит в размер на 3516.60 лева от ищеца-кредитополучател, ведно със законната лихва върху посочената сума от 2016 лева, считано от датата на подаване на иска до датата на окончателното и плащане.

Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. ответникът подържа ,че вземането на ищеца е погасено по давност. Отделно се твърди, че извършените плащания не са направени от страна на ищеца, поради което не дължат на него връщане на неоснователно платените суми по договора за кредит.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло осъдителния иск като неоснователен и недоказан.