Решение № 148 от 15.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена в срока по чл. 259,ал. 1 ГПК въззивна жалба от „Т. - К.“ ООД, подадена чрез особения представител адв. Х. К., срещу Решение № 61/20.12.2024г. на Окръжен съд Кърджали, с което съдът е отменил решенията по точки 1, 2 и 3 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Т. - К.“ ООД като незаконосъобразни.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност - неправилно и необосновано, постановено в противоречия с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Излагат се съображения, на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима искова молба, тъй като ищецът не е активно легитимиран да предяви иска по чл. 74 ТЗ, тъй като към момента на подаване на исковата молба не е имал качеството на съдружник, позовавайки се в жалбата на договор за продажба на дружествени дялове от 11.02.2022 г., по силата на който ищецът се е разпоредил с всички свои дружествени дялове в полза на Р. Б., както и че така предявеният иск е предявен след изтичането на преклузивния 14-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 2 ТЗ.

При условията на евентуалност се поддържат и съображения за неправилност на решението. Твърди се, че въпреки ангажираните по делото доказателства, от които се установява прекратяване на членството на ищеца с дружеството, а и че същият е бил редовно уведомен за провеждане на събранието от 29.02.2024 г., съдът, в противоречие с така събраните доказателства и противно на формалната логика, бил достигнал до неправилен извод, че правата на ищеца Ф. А. да участва при вземане на решенията на общото събрание са били нарушени. Излага се довод, че А. не 1 може да поддържа, нарушаване правата на други съдружници, свързани с начина на свикване на събранието или нарушени техни членствени права. Конкретни съображения за неправилността са изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се обезсили обжалваното решение като недопустимо, а ако се намери същото за допустимо, се прави искане да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 1 ТЗ за отмяна на всички решения на общото събрание на съдружниците от 29.02.2024 г. да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна Ф. А., с което се оспорва жалбата като неоснователна, по съображенията, изложени в отговора, и искането е да се потвърди решението като правилно.

Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав съобрази следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност въззивният съд приема за установено следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Ф. А. А. с твърдения, че е съдружник в ответното дружество „Т. - К.“ ООД, като на 26.03.2024г. е узнал от случайна справка в ТР, че по партидата на дружеството било подадено заявление А4 под № * **************, с което е поискано вписване на обстоятелства по взети решения от общото събрание, проведено на 29.02.2014г., а именно : за освобождаването на Р. Д. Б. като управител на дружеството/по т.1/, за неосвобождаването на последния от отговорност за действията му като управител/ по т.2/ и за избор на нов управител на дружеството- В. Д. Й./ по т.3/.

Счита, че общото събрание било свикано и проведено в нарушение на разпоредбите на закона и на дружествения договор, а взетите решения по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред били незаконосъобразни и като такива следвало да бъдат отменени. Излагат в исковата молба съображения, че общото събрание не било реално проведено. Протоколът от събранието от 29.02.2024 г. бил формален и изготвен за целите на вписването в Търговския регистър, тъй като в деня на събранието, половин час преди часа на насроченото събрание, ищецът, заедно със съдружниците С. К., С. К.- пълномощник на съдружника А. К. и С. Л. са се намирали пред сградата, където се помещава офиса, респ. седалището на „Т. - К.“ ООД в гр. К., на ул.“И. В.“№ *.Те установили, че сградата била заключена и в седалището на фирмата нямало никой от лицата, подписали протокола от общото събрание. Сочи, че се намирали на същото място до около 19.00 ч., през което време никой от подписалите протокола лица не били там. Твърди се също, че събрание не било провеждано, поради което и взетите решения, обективирани в протокол от „проведено“ ОС, не били взети по надлежния ред и не можели да породят действие. Излагат се съображения, че била нарушена процедурата по вземане на решенията поради непровеждане събрание и вземане на решения формално оформени и подписани в протокол от ОС.

На следващо място се поддържа довод за незаконосъобразност на решенията на общото събрание, поради това, че съдружникът свикал общото събрание, не е бил от категорията лица, имащи това право. В. Й. не бил вписан като управител на дружеството и на това основание нямал 2 правомощието да свиква общо събрание, включително и да връчва покани на съдружниците.

Счита, че не били налице условията на закона и на дружествения договор, въз основа на които да бъде освободен Р. Б. в качеството му на управител на дружеството и съответно да бъде избран нов управител, тъй като липсвал мотив и основателен довод, от които да възникне правото на ОС да взема решение за освобождаване на управителя на дружеството. Съгласно дружествения договор, управителят можел да бъде освободен само при определени условия строго регламентирани в договора, които в настоящия случай не са били налице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решенията по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред на общото събрание на съдружниците на „Т. К.“ ООД, гр. К., проведено на 29.02.2024 г., с които Р. Б. е бил освободен като управител на дружеството; за неосвобождаването на последния от отговорност и за избор на нов управител на дружеството- В. Д. Й..

Претендирал е и разноски.

Ответникът „Т. - К.“ ООД в срока за отговор на исковата молба е оспорил предявените искове като неоснователни. Изложил е твърдения, че общото събрание на дружеството, насрочено за 29.02.2024г. е било свикано от лице, което е избрано преди това за управител на дружеството.

Твърди се, че макар и да е невписано в ТР това решение на съдружниците, то има действие по отношение и на тях и следователно избраното, но все още невписано за управител лице е легитимирано да свика последващо общо събрание на съдружниците на дружеството.

Счита също така, че проведеното общо събрание на 29.02.2024 г. и взетите решения по т.1, т.2 и т.3 от протокола не противоречат на повелителните разпоредби на закона, както и на дружествения договор. Ответникът чрез назначеният му при условията на чл. 29, ал.4 ГПК особен представител адв. Х. К. е изразил възражение за недопустимост на предявения иск, като сочи, че ищецът е прехвърлил дяловете си и не е съдружник в дружеството и следователно не е активно легитимиран да оспорва законосъобразността на решенията, както и че искът за отмяната им е предявен след изтичането на преклузивния 14 дневен срок при условията на чл.74, ал.2, предложение първо от ТЗ.

Поискал е съда да се прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално да се отхвърлят исковете и да му присъди направените по делото разноски.

От преценката на доказателствата, по отделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка по спора :

Видно е от представения по делото и приет като доказателство протокол от общото събрание на съдружниците на „Т. - К.“ ООД с дата от 29.02.2024г., че на посочената дата е било проведено общо събрание на което по т.1 е било взето решение, с което Р. Б. да бъде освободен като управител на „Т. - К.“ ООД ; да не бъде освобождаван от отговорност за действията му като управител на дружеството, както и за нов управител да бъде избран В. Й.. Видно от протокола като основание за вземане на решенията по т.1 и т.2 е неизпълнение от страна на досегашния управител на решения на общото събрание от 23.01.2021г., както и че той като длъжностно лице е бил присвоил значителни парични средства на дружеството в размер на сумата от 40 545 лева.

Към протокола от общото събрание е приложен и списък на участниците в извънредното общо събрание, проведено на 29.02.2024 г.

В производството пред първостепенния съд са представени и са приети 15 бр. покани до съдружниците на „Т. - К.“ ООД , за провеждане на общо събрание на 29.02.2024 г., в офиса на 3 дружеството в гр. К., ул.“И. В.“№ *, от 18.00 часа, при следния дневен ред:

1.Освобождаване на управителя Р. Б. от длъжност; 2.Освобождаване на управителя Р. Б. от отговорност; 3.Доклад за извършения ремонт на покрива на сградата на ул.“И. В.“ № 2 и средствата, изразходвани за него; 4.Избор на нов управител.

Не е спорно между страните, а и се установява, че поканите са подписани от В. Й., посочен в тях като вече избран за управител на „Т. - К.“ ООД.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство договор за продажба на дружествени дялове с дата 11.02.2022 г. и с нотариална заверка от 11.02.2022 г., рег. № **** и № **** на Нотариус Д. Г. , с район на действие РС – К., с рег.

№ **** на Н.к., че ищецът Ф. А. А. е продал на Р. Д. Б. 8 дяла с номинал 10 лв. от капитала на „Т. К.“ ООД за сумата в размер на 80 лв.

От събраните в хода на производството пред първостепенният съд гласни доказателствасвидетелските показания на С. С., С. К.- качеството му на пълномощник на съдружника А. С. К. и на С. Л., като пълномощник на С. Л., че тримата заедно с ищеца Ф. А. А. са посетили на 29.02.2024г. преди 18.00ч офиса на ответното дружество намиращ се в гр.К., на ул.“И. В.“№ * с цел участие в насрочено общо събрание на съдружниците. Свидетелстват, че когато пристигнали пред входа на офиса, вратата била заключена и те не могли да влязат вътре. Изчакали до около 18.35 ч. пред вратата и след това си тръгнали.

При тези факти правните изводи на съда са следните :

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите установявания и правни изводи на окръжния съд.

Наведените във въззивната жалба на „Т. - К.“ ООД доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор.

Независимо от това следва да се добави и следното:

Във връзка с оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на съдебното решение въззивният съд приема следното :

Неоснователен е първият въведен от жалбоподателя довод за недопустимост на съдебното решение поради това, че е постановено по недопустима искова молба, тъй като ищецът не бил активно легитимиран да предяви иска по чл. 74 ТЗ, тъй като според жалбоподателя към момента на подаване на исковата молба не е имал качеството на съдружник, позовавайки се в тази връзка на договор за прехвърляне на дружествени дялове по силата на който ищецът се е разпоредил с част от дружествените си дялове в полза на Р. Д. Б./ 8 дяла/, а по отношение на останалите 2 дяла се твърди, че те са поети от ищеца вследствие на прекратяване на членството правоотношение със съдружника Р. Д. Б. на осн. Чл. 126, ал.1 ТЗ и като последица от отмяната на това решение ищецът следва да е изгубил окончателно качеството си на съдружник в „Т. - К.“ ООД.