Решение № 2705 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116808 по описа за 2025 година намира следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. А. М., ЕГН **********, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да заплати на ищеца А. М. сумата в размер на 5,11 евро (с левова равностойност 10,00 лв.), представляваща недължимо платена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № *****/28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2025 г., до окончателното й погасяване и за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да заплати на ищеца А. М. сумата в размер на 5,11 евро (с левова равностойност 10,00 лв.), представляваща недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение на гарант по Договор за предоставяне на гаранция № *****/28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2025 г., до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че между ищеца А. М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *****/28.06.2024 г., по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставил на заемателя А. М. парична сума в размер на 1250,00 лв. Била договорена възнаградителна лихва от 45,00 %, а ГПР бил 53,94 %. Общата сума, дължима 1 от заемателя била 1383,17 лв. Сочи се, че според чл. 4 от договора заемателят в тридневен срок следвало да представи обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с дружество- гарант. На 28.06.2024 г. между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № *****, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поел задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца. Ищецът следвало да заплати на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер на 518,53 лв. като заплащането на възнаграждението на поръчителя следвало да се предава на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Излага се, че към двата договора бил изготвен погасителен план, според който за периода от 15.07.2024 г. до 02.12.2024 г. ищецът следвало да погаси 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 173,00 лв. В размера на вноската се включвала заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на поръчителя. Твърди се, че всички суми по погасителния план са заплатени.

Сочи се, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е включил към годишния процент на разходите по заема възнаграждението на поръчителя, с което е нарушил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПK, като по този начин заобиколил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща краен размер на ГПР. Излага се, че съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен. Относно договорът за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД се твърди, че същияте недействителен, тъй като е налице недействителност на договора за заем. Клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство била недействителна и на самостоятелно основание, тъй като била уговорена в противоречие с добрите нрави и с цел заобикаляне на императивни правни норми. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя ползвало „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което клаузата, определяща възнаграждението на поръчителя целяла единствено оскъпяване на кредита, извън нормативно установения му размер в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което също водило до недействителност на договора.

Предвид изложеното ищецът моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази насока се сочи, че посоченият в Договора за паричен заем размер на ГПР е изцяло съобразен с разпоредбите на ЗПК и Приложение № 1 към него. ГПР включвал освен главницата единствено лихвеното задължение, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателя към момента на сключване на договора. Сочи, че 2 сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство не представлява задължително условие за отпускане на заема, а предвиденото по посочения договор възнаграждение не следва да се включва в размера на ГПР по кредита, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §1, т. 1 ДР от ЗПК. В случая се твърди, че ГПР съответства на посочения в договора за заем размер. Посочва, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на „Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не. Изрично било отбелязано, че при промяна на условията по договора не се изчислява и посочва нов ГПР.

По изложените съображения ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Файненшъл България” ЕООД, в който намира предявеният срещу него иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че процесната сума е получена от ответника „Файненшъл България” ЕООД на валидно правно основание, като възнаграждение срещу предоставена услуга по действителен договор.

Договорът между страните бил двустранен, като „Файненшъл България“ ЕООД предоставял услуга, а потребителят следвало да заплати възнаграждение за нея. Според ответника „Файненшъл България” ЕООД, сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство не попада в приложното поле на ЗПК. Оттук неоснователно било и твърдението, че клаузата за заплащане на възнаграждението е недействителна. Нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК можело да бъде само клауза по договора за потребителски кредит.

Клаузата за поръчителство не противоречала и на чл. 71 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК. Ответникът поддържа, че възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит, което не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Позовава се на съдебна практика, съгласно която нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договорите. Ответното дружество „Файненшъл България” ЕООД действало добросъвестно, като всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По изложените съображения ответникът „Файненшъл България“ ЕООД моли за отхвърляне на исковата претенция. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът А. М. не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ищеца, чрез адв. Д. Б., с която поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

3

В открито съдебно заседание ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат законен или процесуален представител. Депозират писмени молби, с които молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

С протоколно определение от 26.05.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като същият е увеличен от 5,11 евро на 32,76 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

С протоколно определение от 26.05.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД, като същият е увеличен от 5,11 евро на 127,44 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ищеца А. М., в качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството заемодател, е сключен Договор за паричен заем № *****/28.06.2024 г., по силата на който ищецът получил сумата в размер на 1250,00 лв., както и че на същата дата бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция № *****/28.06.2024 г. между ищеца А. М. и ответника „Файненшъл България” ЕООД, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на ответника „Файненшъл България” ЕООД в размер на 519,53 лв., както и че възнаграждение на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № *****/28.06.2024 г. не е включено в ГПР по процесния Договор за паричен заем. Сключването на посочените договори се установява и от приетите като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем № *****/28.06.2024 г. и Договор за предоставяне на гаранция № *****/28.06.2024 г.

Видно от представения Договор за паричен заем № *****/28.06.2024 г., между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ищеца сумата от 1250,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца в качеството на заемател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 11 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на 125,77 лв. Договорена е възнаградителна лихва в размер на 133,47 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) от 45,00 % и ГПР от 53,94 %. Общата дължима сума по кредита, включваща главница и договорна лихва, е посочена в размер на 1383,47 лв. Крайният срок 4 за погасяване на заема е 02.12.2024 г.

С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1500 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на гаранция № *****/28.06.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца А. М., ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по Договор за паричен заем № *****/28.06.2024 г., сключен между А. М. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението за издаване на гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят дължи възнаграждение в размер на 519,53 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 47,23 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да приеме вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за за предоставяне на гаранция.