Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1370 от 10.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 4973/2016
Вид
Решение № 1370
Подписан
10.07.2017
В сила
18.01.2021
Състав
ПЕТЪР БОГОМИЛОВ ТЕОДОСИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 и 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 и 265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр.София, 10.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 4973 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от О.О.срещу

„А.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване:

1) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 680 лв. (при заявен общ размер на вземането 24 600 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 23, ал. 1 от договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г. за частично неизпълнение на задълженията на ответника по договора;

2) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 680 лв. (при заявен общ размер на вземането 24 600 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 23, ал. 2 от договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г. за лошо и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по договора;

3) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 12 680 лв. (при заявен общ размер на вземането 24 600 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 23, ал. 3 от договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г. за неспазен срок за изпълнение на задълженията на ответника по договора;

4) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 25 360 лв. (при заявен общ размер на вземането 49 200 лв.) – аванс, платен по договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г.;

5) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 320 лв. (при заявен общ размер на вземането 33 600 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 23, ал. 1 от договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г. за частично неизпълнение на задълженията на ответника по договора;

6) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 320 лв. (при заявен общ размер на вземането 33 600 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 23, ал. 2 от договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г. за лошо и некачествено изпълнение на задълженията на ответника по договора;

7) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 17 320 лв. (при заявен общ размер на вземането 33 600 лв.) – неустойка, дължима съгласно чл. 23, ал. 3 от договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г. за неспазен срок за изпълнение на задълженията на ответника по договора;

8) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 34 640 лв. (при заявен общ размер на вземането 67 200 лв.) – аванс, платен по договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г.

Ответникът оспорва исковете с възражения, че:

1) възложената работа по процесните два договора за изработка е изпълнена в уговорения обем и в уговорения срок; 2) работата е приета от ищеца, с което възраженията му за недостатъци на изпълнението са преклудирани; 3) задълженията, за чието неизпълнение се претендират неустойки, не са част от съдържанието на процесните договори; 4) дори да е налице неизпълнение на задължения на ответника, причина за това е неизпълнение на насрещни задължения на ищеца за съдействие при осъществяване на възложената работа; 5) налице е забава на кредитора, тъй като уговорените междинни плащания по договора не са извършени в срок от ищеца; 6) вземанията за неустойки са погасени по давност.

С договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г.

(приет като писмено доказателство по делото) ищецът възлага, а ответникът приема да извърши консултантски услуги по техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. О. съгласно техническа спецификация, приложена към договора, срещу възнаграждение в общ размер 246 000,00 лв. с включен ДДС, от което авансово възнаграждение в размер на 20% от цената на договора, първо междинно плащане в размер на 30% след одобрено от ищеца положително становище на ръководителя на проекта на дейности 1 и 2 от техническата спецификация, второ междинно плащане в размер на 30% след одобрено от ищеца положително становище на ръководителя на проекта на дейности 3 и 4 от техническата спецификация, окончателно плащане в размер на 20% след одобрено от ищеца положително становище на ръководителя на проекта на дейности 5 и 6 от техническата спецификация.

С чл. 3 от договора е уговорен 4-месечен срок за изпълнение на задълженията на ответника, считано от датата на сключването му (тоест до 22.02.2010г.), който с анекс №1 от 19.02.2010г. е продължен до 10.05.2010г., а с анекс №2 от 10.05.2010г. е продължен до 06.06.2010г. (двата анекса също са приети като писмени доказателства по делото).

С договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г. (също приет като писмено доказателство по делото) ищецът възлага, а ответникът приема да извърши проектантски услуги по техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в гр. О. съгласно техническа спецификация, приложена към договора, срещу възнаграждение в общ размер 336 000,00 лв. с включен ДДС, от което авансово възнаграждение в размер на 20% от цената на договора, три междинни плащания в размери от по 20%, дължими след приемане от ищеца на документите, посочени в чл. 8, ал. 2, 3 и 4 от договора, окончателно плащане в размер на 20% след издадено разрешение за строеж и одобрено от ищеца положително становище на ръководителя на проекта.

С чл. 3 от договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г. е уговорен 2-месечен срок за изпълнение на задълженията на ответника по договора, считано от датата на получаване на задание за проектиране от възложителя. Безспорно е между страните, но се и установява от останалите писмени доказателства по делото, че посоченият срок е започнал да тече на 07.10.2010г., респективно е изтекъл на 07.12.2010г.

С клаузите на чл. 23 и в двата цитирани договора са предвидени задължения на ответника за плащане на неустойки със следното напълно идентично съдържание: „при частично или пълно неизпълнение на договора изпълнителят заплаща на възложителя неустойка в размер на 10% от цената на договора; при некачествено и/или лошо изпълнение на отделни задължения по договора изпълнителят заплаща на възложителя неустойка в размер на 10% от цената на договора; при неспазване на определения срок за изпълнение на отделни задължения по договора изпълнителят заплаща неустойка от 0,5% на ден от цената на договора, но не повече от 10% от цената на договора“.

Цитираните неустоечни клаузи, поставени в основанието на предявените осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД (императивна материална правна норма, която съдът при установеното по делото съдържание на клаузите следва да приложи и без релевирано възражение от ответника), тъй като предвиждат задължения за плащане на неустойки в абсолютен размер, но не определят конкретните задължения на изпълнителя по договорите, за чието неизпълнение се дължи неустойка, нито други обективни критерии, въз основа на които, включително при тълкуване на клаузите по правилата на чл. 20 ЗЗД, да може да бъде извлечено правило за регулиране на отношенията между страните по договорите, съответно на функциите на института на неустойката.

Подробни съображения относно валидността на клаузите за неустойки в процесните два договора в случая не е и необходимо да бъдат излагани, тъй като дори да се приеме, че клаузите произвеждат валидно действие, изискуемостта на претендираните от ищеца неустойки е настъпила най-късно на датите, на които по изложените по-горе съображения са изтекли сроковете за изпълнение на задълженията на ответника по процесните договори (по договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г. крайният срок за изпълнение на задълженията на ответника е изтекъл на 06.06.2010г., а по договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г.

– на 07.12.2010г.), а от посочените дати, от които съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече давността, до датата на подаване на исковата молба (30.12.2015г.) е изтекъл период от време, който е по-дълъг от предвидения в чл. 111, б. „б“ ЗЗД тригодишен давностен срок за погасяване на вземанията за неустойки, но и по-дълъг от предвидения в чл. 110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок.

Възраженията на ищеца, че давността е прекъсната с отправени до ответника извънсъдебни покани за изпълнение на задълженията за неустойки, са неоснователни и само с оглед твърденията, с които са мотивирани, тъй като основанията за прекъсване на давността са изрично и изчерпателно предвидени в чл. 116 ЗЗД, но тези основания не включват покана от кредитора до длъжника за изпълнение на извънсъдебно претендирани вземания.

Възраженията на пълномощника на ищеца, че в случая е приложима специална давност по ЗОП, също са неоснователни, тъй като нито отмененият ЗОП (при чието действие са сключени процесните договори), нито действащият ЗОП предвиждат правила в отклонение на общите правила за давността, предвидени в чл. 110 -120.

Възраженията на ищеца за неизтекла давност, мотивирани с правилото на чл. 114, ал. 4 ЗЗД, са поначало неотносими към исковете, предявени за присъждане на компенсаторните неустойки, предвидени в чл. 23, ал. 1 и 2 от процесните договори, а по отношение на исковете за присъждане на неустойки по чл. 23, ал. 3 от договорите възраженията също се явяват неоснователни, тъй като правилото на чл. 114, ал. 4 ЗЗД намира приложение само по отношение на мораторни неустойки с определен краен срок, а дори да се приеме, че с клаузите на чл. 23, ал. 3 от процесните договори такъв срок е предвиден чрез предвиждането на максимален размер на неустойката, то съдържанието на клаузите предпоставя, че този срок е изтекъл на двадесетия ден от забавата, тоест по отношение на неустойката по чл. 23, ал. 3 от договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г. давността е започнала да тече на 26.06.2010г., а по отношение на неустойката по чл. 23, ал. 3 от договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г. давността е започнала да тече на 27.12.2010г., като от посочените дати до датата на исковата молба е изтекъл период от време, който е по-дълъг от давностния срок по чл. 111, б. „б“ ЗЗД.

По изложените съображения предявените осъдителни искове за присъждане на неустойки по чл. 23, ал. 1, 2 и 3 от процесните договори са неоснователни, но и погасени по давност, поради което подлежат на отхвърляне.

Неоснователни са и исковете на ищеца, предявени за връщане на платени авансови възнаграждения по процесните договори, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че съдържанието на двата договора предпоставя, че вземане на ищеца за връщане на платените аванси по договорите може да възникне само при разваляне на договорите по реда на чл.

87 ЗЗД, но твърдения, още по-малко доказателства договорите да са развалени не са ангажирани с исковата молба, нито в хода на исковото производство.

Според трайно установената съдебна практика изявлението за разваляне на договор може да бъде направено и с исковата молба, с която се предявява иск за връщане на платеното по договора, но и в посочената хипотеза изявлението следва да е ясно и недвусмислено.

Исковата молба, за чието разглеждане е образувано настоящото дело, не обективира изявление на ищеца, че разваля процесните договори поради неизпълнение на задължения на ответника (тъкмо напротив – с исковата молба при условията на кумулативно съединяване са предявени искове за неустойки, които при съобразяване на разрешението, дадено с тълкувателно решение №7 от 13.11.2014г. по тълк.д. №7/2013г. на ВКС, ОСГТК, могат да са дължими само при запазено действие на договорите между страните), но по-съществено в случая е, че към датата на подаване на исковата молба правото на ищеца да развали процесните договори е и преклудирано съгласно разпоредбите на чл. 264 и 265 ЗЗД.

Изводът следва на първо място от притетите като писмени доказателства по делото двустранни приемо-предавателни протоколи, доклади и други документи за отчитане на изпълнение на задълженията на ответника по договорите, от които се установява, че окончателните документи за изпълнение на договорите, така както са предвидени в клаузите на чл. 21 от двата договора, са предадени от ответника и приети от ищеца съответно на 04.06.2010г. по договор №58-131-СО85-U-02/22.10.2009г. и на 07.12.2010г. по договор №58-131-СО85-U-03/22.10.2009г.