Решение № 13124 от 19.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13124 гр. София, 19.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110141601 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове от „ЗАД „Армеец“ АД против Столична община.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил Волво ХС 90 с рег. № НН SС 88.

Поддържа, че щетите са на стойност 2294.90 лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение. Твърди, че причина за ПТП е попадането на автомобила в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на 12.06.2017 г. в гр. София по бул. Тодор Каблешков близо до комплекс Бокар. Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да стопанисва, поддържа и ремонтира общинските пътища, поради което претендира изплащането на платеното застрахователно обезщетение и 10 лв. за ликвидационни разноски в общ размер на 2304.90 лв. Сочи, че бил отправил доброволна покана да ответника. На основание чл. 378, ал. 5 КЗ претендира и лихва за забава в размер на 702.35 лв. за периода 29.07.2019 г. – 29.07.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 01.08.2022 г. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN BG79CECB97901061905000.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, счита, че липсва неизпълнение от страна на ответника. Оспорва мястото и времето на ПТП. Твърди, че не се установява точното местонахождение на дупката в комплекс Бокар или на бул. Тодор Каблешков. Оспорва причинната връзка между ПТП и увреждането. Оспорва размера на претенцията. Счита, че застрахователят неправомерно е заплатил обезщетение за подмяна на джантата, вместо увредената да бъде ремонтирана. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът на МПС е следвало да възприеме пътната обстановка и да реагира на време. Счита, че поведението на водача на увредения автомобил - скоростта му на движение и разположението на пътното платно е несъобразено с пътните условия. Моли за отхвърляне на исковете, а при евентуалност за намаляване размера на обезщетението. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

С определение от 10.09.2022 г, са отделени като ненуждаещи се от доказване и безспорни между страните следните обстоятелствата, че: на 12.06.2017 г. л. а. Волво ХС с 2 рег. № НН SС 88 е претърпял ПТП, че застрахователят е заплатил сумата от общо 2294.90 лв. на собственика на автомобила и, че тази сума е постъпила по сметката на кредитора.

С исковата молба е представена комбинирана застрахователна полица № 0306Х0226743 от 27.07.2016 г., съдържаща подписи на страните – л. 10. Не е спорно, че застрахователната премия по договора е заплатена, а това се установява и от доказателствата по делото. Освен това индиция за наличие на застрахователно правоотношение е образуваната преписка по претенцията за щета и изплатеното на застрахования съответно застрахователно обезщетение по цитираната застраховка „Каско“. Следователно е налице упражняване на права и изпълнение на задълженията по договора за застраховка от двете насрещни страни.

Съдът намира, че писмената форма за сключване на застрахователния договор е спазена, а и дори и да не беше спазена, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 293 ТЗ, приложима за търговските сделки, каквато безспорна е тази за застраховка „Каско на МПС“, съгласно която разпоредба страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” по отношение на лек автомобил Волво ХС 90 с рег. № НН SС 88 с период на покритие от 27.07.2016 г. до 2 6.07.2017 г., включващ датата на настъпване на застрахователното събитие.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че при застрахователя е образувана преписка по щета № 10017030117671 за настъпило на 12.06.2017 г. застрахователно събитие. От представените като писмени доказателства възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол за автомобил, опис на щетите и калкулация по претенция № 10017030117671, доклад по щета и преводно нареждане от 18.08.2017 г. се установява, че след извършените оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 2294.90 лв., която сума е изплатена на извършилия ремонта автосервиз.

Настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. не се посещават от органите на МВР–„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Настоящият случай попада в посочената хипотеза, поради което не се налага съставянето на протокол за ПТП, който да даде сведения за механизма на реализиране на ПТП-то.

3

Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие. Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по т. 58.1 от общите условия да уведоми компетентните органи за пътно-транспортното произшествие не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест, неизпълнението на това задължение на застрахования да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие. Не се установи и причинно-следствена връзка между това неизпълнение на задължението на застрахования и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Оттук и възражението на ответника е неоснователно, а и съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие – виж т. 8. 3 от раздел ІІI на Общите условия на ищеца за застраховка на моторни превозни средства /Каско/.

Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Дори при представен протокол и при липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. Т. е. механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.

Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин от писмените доказателства – уведомление за щета по застраховка Каско, декларация на водача на застрахованото МПС, свидетелските показания на Л. К. и приетата по делото САТЕ.

Свидетелят сочи, че си спомня инцидента. Бил попаднал в дупка, след което автомобилът е сигнализирал, че е спаднала гума и е установено, че гумата е била срязана и ожулена джантата. Инцидентът станал, излизайки от комплекса посока бул. „Тодор Каблешков“. За дупката нямало предупредителни табели. Щетите по колата бяха ожулена джанта и срязана гума. На въпроси на съда свидетелят разяснява, че Комплекс „Бокар“ е 4 жилищен комплекс, находящ се перпендикулярно на бул. „България“ и бул. „Тодор Каблешков“, зад МОЛ България. От комплекса до бул. „Тодор Каблешков“ има свързваща улица, комплексът няма конкретни граници, не е затворен комплекс, улична мрежа и една от улиците тогава беше единствената улица за влизане и излизане от комплекса. Твърди ПТПто да е настъпило на улицата, която улица е част от пътната улична мрежа на гр. София.

Показанията на свидетеля-очевидец са последователни и логични, поради което се кредитират от съда. Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите по отношения на процесния автомобил, отразени в опис на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 12.06.2017 г. произшествие в гр. София.

Механизмът, посочен в заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля Вълков, поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.