Решение № 118 от 19.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Ружена Керанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200992 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимата Т. И. Д., чрез защитника адвокат Р.

К. от АК – Разград и касационна жалба от частните обвинители Р. С. Д., лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Р. И. Г.а, В. И. Г.а, със съгласието на майка си Р. С. Д. и Й. П. Й., чрез повереника им адвокат Е. Б. от САК срещу решение №123 от 25.08.2023 г., постановено по ВНОХД № 142/2023 г. по описа на Апелативен съд – гр.

Варна.

В жалбата на подсъдимата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК. Съществени нарушения на процесуалните правила се обвързват с доводи за недоказаност на обвинението, допуснати от Апелативен съд – Варна нарушения на основни принципи в наказателното правораздаване при обсъждане на доказателствата и възраженията на защитата, допуснато разместване на доказателствената тежест, непълнота и превратен анализ на доказателствата, постановяване на присъдата на предположения и само по косвени доказателства, които не изключват други хипотези за авторството на деянието, предмет на обвинението. Сочи се, че присъдата е постановена при липса на мотиви относно основния въпрос по делото – кой е управлявал автомобила. Нарушенията на материалния закон и явна несправедливост на наказанието се аргументират с аналогични доводи за неправилен отказ да се приложи чл. 55 НК и неуважаване на искането за условно осъждане по чл.66 от НК, като се твърди, че не са съобразени изключителни смекчаващи обстоятелства каквито са знанието на пострадалия, че подсъдимата е употребила алкохол и че същият е бил без предпазен колан. Не е отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - младост, трудова ангажираност и добри характеристични 1 данни на подсъдимата, като се счита, че налагане на наказание лишаване от свобода за срок до три години с условно осъждане по чл.66 от НК ще осигури съответствие на наказанието с извършеното. Сочи се също, че при индивидуализация на наказанието не е отчетена продължителността на наказателното производство, която преценена ведно с добрите характеристични данни на подсъдимата дава основание за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК и условно осъждане. Прави се искане ВКС да оправдае подсъдимата, като й наложи административно наказание по ЗДвП, алтернативно да измени обжалваното решение, като намали наложеното наказание до три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК да отложи за подходящ изпитателен срок. Ако се възприемат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страните, се моли делото да се върне за ново разглеждане.

В жалбата на частните обвинители се навежда касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право подсъдимата да управлява МПС, като се сочи, че определените размери на двете наказания са занижени и крайно недостатъчни, както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигане целите на генералната превенция, като така индивидуализирани наказанията утвърждават представата на обществеността, че причиняването на смърт при управление на МПС в България не се наказва строго. Акцентира се върху огромния брой на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, дължащи се на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и че въпреки особеното значение на личната превенция, законът изисква наказанието да бъде съобразено и с генералната превенция, която съдилищата не могат да загърбват и при определяне на наказанието следва да се държи сметка за личността на дееца, но не за сметка на последиците на извършеното от него.

Наложените наказания не създават чувство за справедливост за пострадалите и другите членове на обществото, чиято воля се изразява в постоянното завишаване размера на наказанията, предвидени за този род престъпления предвид последните изменения в НК, с които се увеличават наказанията за престъпления по транспорта. Отделно от това се счита, че в конкретния случай съдът незаконосъобразно е определил наказанията и с оглед личната превенция, като е отдал приоритет на смекчаващите вината обстоятелства за сметка на отегчаващите и е подценил последните, като неправилно прибавил към смекчаващите отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за подсъдимата без да отчете практиката на ВКС, че при ПТП значение имат характеристиките на подсъдимия като водач, а не толкова като човек, а тези за подсъдимата Д. не са положителни, защото за скромния си стаж като водач тя има 5 нарушения, 4 от които са в една и съща година буквално през месец и то за управление на МПС с превишена скорост. Макар въззивната инстанция правилно да е отчела данните за административните наказания като отегчаващи вината обстоятелства, тя не им е предала достатъчно значение при определяне на наказанието, неправилно добавила като смекчаващо обстоятелство и приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат поради неизползването на обезопасителен колан, не отчела отегчаващите обстоятелства превишена скорост и алкохолна концентрация значително над установения минимум за наличие на пияно състояние и не завишила отговорността на подсъдимата въпреки липсата на съжаление и опитите й да прехвърли вината на пострадалия, като частните обвинители не се съгласяват и с определяне на възрастта й от съда като млада. Считат, че наказание около средния размер на предвиденото от НК, а именно девет години лишаване от свобода и дванадесет години лишаване от право да управлява МПС, биха постигнали целите както на личната, така и на генералната превенция и биха дали възможност на подсъдимата да се поправи, а на останалите членове на обществото да разберат, че следва да се въздържат от подобно поведение на пътя, поради което молят делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд за увеличаване на наложените наказания.

Подсъдимата Т. Д. не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призована. Явява се защитникът й – адвокат Б. Д., който заявява, че подсъдимата живее постоянно в гр.*** във връзка със сключен от нея граждански брак и изразява становище за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Не се изразява становище по 2 жалбата на частните обвинители. Защитникът поддържа депозираната от подсъдимата, чрез другия й защитник – адвокат Р. К., който не се явява пред ВКС, касационна жалба с изложените в нея доводи и искания.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, частните обвинители не се явяват, редовно призовани. Явява се повереникът им, който поддържа касационната им жалба и направените в нея искания без да изразява становище по касационната жалба на подсъдимата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като не намира да са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 от НПК. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт поради установено по категоричен начин, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил предвид свидетелските показания на трима полицейски служители, пред които подсъдимата е направила изявление, че тя е шофирала катастрофиралия лек автомобил и заключенията на три комплексни автотехнически и съдебно-медицински експертизи, потвърждаващи това й заявление, както и поради липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилна индивидуализация на всяко от наложените наказания.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 4 от 08.03.2023 г. по НОХД № 20223400200197 за 2022 г. на Окръжен съд – Силистра подсъдимата Т. Д., родена на ****, е призната за виновна в това, че на 19.10.2019г. извън населено място, на територията на община Тутракан, обл. Силистра, по път II-21, в района на км. 38+100 в посока гр. Силистра- гр. Русе при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ с регистрационен номер *****, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 на хиляда, е нарушила чл.21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като управлявала автомобила със скорост около 118,19км/ч., при максимално допустима скорост за конкретния пътен участък от 90км/ч. и по непредпазливост е причинила смъртта на И. Г. Й., ЕГН ********** от с.***, обл.Русе, поради което и на основание чл.343, ал.3, б."б", във връзка с чл.343, ал.1, б."в“, във вр. с чл.342, ал. 1 и чл.54 от НК й е наложено наказание пет години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като е оправдана по обвинението във вр. чл.20, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗДвП.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимата Т. Д. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.

В тежест на подсъдимата са възложени направените деловодни разноски, като съдът е постановил какво да стане с веществените доказателства след приключване на наказателното производство.

С решение № 123 от 25.08.2023 г. на Апелативен съд - Варна по ВНОХД № 20233000600142 по описа за 2023 г., предмет на настоящата касационна проверка, присъдата е изменена, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на три години и шест месеца и в останалата част присъдата е потвърдена.

Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

По касационната жалба на подсъдимата:

На първо място се налага да се направи уточнение, че отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. От изложените от касатора съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд, като се твърди, че подсъдимата не е извършила инкриминираното деяние, поради което счита осъждането за неправилно.

3

Следва да се направи и уточнението, че присъстващите в касационната жалба аргументи за необоснованост на въззивния съдебен акт, доколкото с тях се изразява несъгласие с фактическите изводи на предходните съдебни инстанции, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил при липса на доказателства за това с претенция ВКС да приеме обратното, сочат на довод за необоснованост, която не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка и не държат сметка, че настоящата инстанция няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК при т.нар. трета касация, която не е налице. Поради това и за да отговори на възражението, че при оценката на доказателствата съдът е направил неправилен извод относно участието на подсъдимата в изпълнителното деяние, описано в обвинителния акт, настоящият касационен състав го квалифицира като възражение за съществено процесуално нарушение, свързано с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по чл. 14, ал. 1 от НПК, което подлежи на касационна проверка. При извършването й обаче, не се откриват съществени нарушения на установените в посочената разпоредба процесуални правила, както и на другите относими към доказването разпоредби на чл.13 и чл.107 от НПК при извеждане на фактите по чл.102 от НПК, включително оспорвания от подсъдимата Д. основнорелевантен факт от предмета на доказване - авторството на деянието. За да приеме за установено по несъмнен начин, че към момента на ПТП тя е управлявала лекия автомобил, въззивната инстанция, също като първоинстанционния съд, не се е доверила само на данните от показанията на полицейските служители - свидетелите И. Л., С. К. и А. А., пристигнали на мястото на произшествието, пред които подсъдимата е направила извънпроцесуално признание за отреченото впоследствие авторство на деянието, а изключително внимателно и подробно е анализирала съвпадащите заключения на трите комплексни съдебно – медицински и автотехнически експертизи, последната с участието на пет вещи лица (проф. д-р м.н. Р., проф. д-р т.н. С., д-р К., инж. И. и инж. М.), които независимо от гласните доказателства потвърждават по категоричен начин този факт.