Акт от 30.12.2019, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 524

30.12.2019г., гр.Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд- Стара Загора, седми състав в открито съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №677 по описа на съда за 2019г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.Ц.К.,*** против

Заповед №349з-2270/10.09.2019г, издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6/шест/ месеца считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в нарушение на изискването за посочване на мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че липсвали мотиви защо наказващият орган приемал, че в процесния период служителят умишлено извършил нарушение както на Етичния кодекс, така и на ЗДвП при посочено, че автомобилът бил собственост на трето лице и защо се приемало, че имало знание, че автомобилът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ или че винетния стикер бил изтекъл. За „нарушение“ на ЗДвП твърди, че не му била налагана административно-наказателна отговорност.

На следващо място оспорващият твърди, че деянието неправилно било прието като нарушение на служебната дисциплина от гледна точка на посоченото правило от Етичния кодекс.

Иска отмяна на оспорената заповед, алтернативно - намаляване размера на наложеното дисциплинарно наказание и присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично и с пълномощник, като оспорването се поддържа.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител –юрк. А., който оспорва жалбата като неоснователна и моли Съда да я отхвърли.

Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №349з-1739/16.07.2019г. на Директор ОД на МВР Стара Загора /л.16/, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР и получени данни - в докладна записка RB202004-001-04/К-58/11.07.2019г. по описа на ДЧР от директора на СЧР-МВР, в което били изложени данни (постъпили в МВР от Окръжна прокуратура – Стара Загора във връзка с водено разследване по ДП№105/2018г. по описа на ОСл.О при ОП-Стара Загора, пр.пр.СП-2915/2018г и класифицирана пр.пр.№ОП/02-229/2018г по описа на Регистратура за класифицирана информация в ОП-Стара Загора) за допуснати нарушения на служебната дисциплина от главен инспектор П.Ц.К.-началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР –Стара Загора, а именно: 1. на 28.12.2018г главен инспектор К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№СТххххАМ, собственост на Гено Проданов Б., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и винетен стикер за текущата година; 2. На 18.01.2019г. служителят закупил лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК№ КГ9899РВ, като при съставянето на договора за покупко-продажба била платена част от цената, а останалата била платена на ръка, без оформяне на разходен документ, като било разпоредено да се извърши проверка на действията на главен инспектор П.Ц.К. относно описаните случаи и дали те били основание за търсене на дисциплинарна отговрност от него.

Проверката била възложена на комисия в състав четирима членове, председател –комисар Илиян Илиев, началник на отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР — Стара Загора, членове ст.инспектор Димитър Димитров, началник на група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“ към същия отдел, ст.инспектор Бончо Славов, началник на група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства и собствениците им“ от сектор „ПП“ към същия отдел, Красимира Бояджиева, ст.експерт (ЧР) в сектор КАПОЧР към отдел „Административен“ при О.-Стара Загора. Органът указал, че за резултата от проверката комисията следвало да изготви писмена справка, която да му бъдела докладвана в двумесечен срок. Посочената заповед била връчена на К. на 17.07.2019г., /л.17/.

В хода на образуваното производство, Комисията снела обяснения от служителя, вкл. и въз основа на изпратена му от председателя на комисията покана УРИ 349р-15656-17.07.2019г. за даване на писмени обяснения /л.22/, а именно обяснения с УРИ:

349р-15835/19.07.2019г. /л.19—20/, рег.№122800-20263/03.08.2019г.; снети били сведения от Геньо Проданов Б. с рег.№122800-20026/06.08.2019г. /л.23/, от П. Г. Б. рег.№122800-20027/06.08.2019г., /л.24/, от Стефан Ангеров Кемалов рег.№122800-19335/26.07.2019г. /л.26/, събрани били относими към проверката документи и били извършени проверки в Гаранционния фонд.

За резултата от проверката

Комисията изготвила обобщена справка УРИ: 349р-19707-04.09.19г. /л.14—15/, в която бил обективиран извод на Комисията за наличие на данни за дисциплинарно нарушение от гл.инспектор К. по т.1 от Заповед №349з-1739/16.07.2019г., с аргумент, че след като била извършена допълнителна проверка в ГФ, било установено, че лек автомобил „Фолксваген Поло“ с ДК№СТххххАМ, за периода 01.12.2018г. - 31.12.2018г. нямал застраховка „ГО“, с оглед на което комисията намирала, че били събрани достатъчно доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на П.Ц.К., тъй като нарушил изискванията на чл.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед рег№ 8121з-348/25.07.2014г на министъра на вътрешните работи /Етичния кодекс/.

Комисията е изразила становище, че не били налице данни за нарушение от страна на служителя по т.2 от Заповед№349з-1739/16.07.2019г. В заключение предложила на наказващия орган да бъде наложено дисциплинарно наказание за нарушение на чл.28 б.А от Етичния кодекс на основание чл.194 ал.2 т.4, вр.с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР –дисциплинарно наказание „порицание“. Върху обобщената справка се обективира резолюция „Да“ от дата 04.09.2019г. от страна на ответника. На 04.09.2019г. К. се запознал с резултата от проверката, обективиран в посочената обобщена справка /л.16/, като декларирал изрично в обяснение с вх.№349р-19747/04.09.2019г, че нямало какво да добави по случая /л.13/.

На 10.09.2019г. била издадена Заповед №349з-2270 от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която наложил на гл.инспектор П.Ц.К.-началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР –Стара Загора дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта била връчена на служителя К. на 12.09.2019г. /видно от отбелязване в самата заповед /л.12/.

По делото Съдът прие като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорената заповед/л.11-л.43/, протокол рег.№349р-438//27.08.2014г., л.55, писмо изх.№1228р-11719/25.10.2019г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора /л.56/, справка за нарушител/водач, издадена на П.Ц.К. /л.57 и сл./, както и бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. Генов Б..

Свидетелят П.Б. заявява, че познавал жалбоподателя от доста години, имали работни и приятелски отношения. През 2018г. на К. му бил необходим автомобил и помолил свидетеля да му даде негов автомобил, за да си свърши работата за час-два. Автомобилът, който свидетелят предоставил на жалбоподателя, бил собственост на бащата на свидетеля, но го карала съпругата му /на свидетеля/. Същият не се използвал от доста време, стоял в гараж, тъй като съпругата на свидетеля си имала друг автомобил. Свидетелят твърди, че дал на К. да го ползва, тъй като този автомобил бил свободен. Св. Б. твърди, че преди да даде автомобила отворил жабката, видял че документите били вътре и изобщо не погледнал повече. К. го попитал дали автомобилът имал документи, на което свидетелят отвърнал с „да“, затворил жабката и бил сигурен, защото баща му бил стриктен човек, бивш полицай и свидетелят не допускал, че автомобилът нямал платена застраховка. Свидетелят уточнява, че проверил документите, видял ги в жабката, но не ги извадил. Казал на К., че автомобилът имал документи. Не обърнал внимание дали имало залепени стикери и валидността им.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.

168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР, срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати от него и при липса на обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Относно валидността на акта - Заповед №349з-2270/10.09.2019г. е издадена от материално компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл.

197, ал.1, т. 1-3 от ЗМВР /сред които е и процесното такова/ могат да се налагат и от ръководителя на структура по чл.37 от ЗМВР /каквато се явява О. Стара Загора/ по отношение на служители на висши ръководни длъжности, ръководни и изпълнителски длъжности. Директорът на конкретната областна дирекция на МВР е ръководител на структурата по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР, а наказаният служител е такъв на ръководна длъжност, съгласно р. IX, т.8 от Заповед № 8121з-140/24.01.2017г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностните в МВР. Следователно ответникът притежава материална компетентост да налага дисциплинарното наказание "порицание", което е такова по чл.197, т. 3 от закона и съответно не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.

Съдът намира за спазено изискването за писмена формата на властническото волеизявление, тъй като заповедта е обективирана в такава форма. Твърдението в жалбата за неспазване изискването за излагане на мотиви към акта решаващият състав намира за неоснователно. Съгласно императива на чл.210, ал.1 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен в акта, с който налага съотв. дисциплинарно наказание, да сочи ясно следните обстоятелства: кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая тези реквизити формално са налице. Заповедта съдържа описание на обективните признаци на деянието – сочи се времето /28.12.2018г./ и място на деянието /на път от IV кл./, а изпълнителското деяние се изразява в управление от страна на гл.инспектор П.Ц.К. на чуждо МПС без за този автомобил да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл.638я ал.3 от КЗ.

На тези факти е дадена и правна обосновка, като дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ възприема, че те осъществяват състав на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4, вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, вр. с т.28, б.“а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чрез позоваване в заповедта от дисциплинарно-наказващия орган на изготвената в резултат от разпоредената проверка обобщена справка рег.№349р—19707/04.09.2019г, се препраща и към доказателствата, въз основа на които твърдяното нарушение се сочи да е установено - в случая посочени в тази справка извършени процесуални действия, събрани и приложени документи, посочени в пункт ІV от нея /л.14, гръб/. Вече въпрос по същество е дали действително тези доказателства обуславят извод, че служителят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение (в каквато насока са доводите в жалбата за липса на мотиви, защо наказващият орган приема че в процесния период оспорващия умишлено извършил нарушение на Етичния кодекс и че към момента на управление на автомобила е знаел, че същият няма сключена застраховка гражданска отговорност).