Решение № 877 от 07.07.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Велико Търново, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101044 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Т. М., чрез адв. Ст. К.

– ВТАК, срещу Б. А. Б. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс. В исковата молба и допълнителната такава процесуалният представител на ищеца развива съображения, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение, постановено по гр.д. № 233/2021 година на ВТРС. Посочва, че по време на брака на 17.06.2005 година страните са сключили предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, по който била заплатена сумата в размер на 18 000.00 евро. Ищецът твърди, че по време на брака им с ответницата е изтеглел кредити с последващо рефинансиране за заплащане на продажната цена по този предварителен договор. Посочва, че е изтеглел потребителски кредит от 29.11.2019 година за сумата в размер на 40 000.00 лева, с който е погасил предходен потребителски кредит от 18.10.2017 година за сумата в размер на 20 000.00 лева, а с останалата сума е погасил задължения по заем, който му е даден от майка му в периода от 2008 до 2017 година.

Твърди, че кредитът от 2019 година е погасен изцяло от него с лични средства в периода от 06.04.2021 година до 06.04.2022 година. Навежда доводи, че теглените от него кредити с последващо финансиране са разходвани изцяло за нуждите на семейството: сумата в размер на 18 000.00 евро – за закупуване „на зелено“ на недвижим имот в кв. „К. Фичето“; сумата в размер на 15 000.00 лева - за ремонт на жилището на майката на ответницата на ул. „Слънце“; за закупуване през 2010 година 1 на недвижим имот, заедно с брата на ответницата в село Велчево; за закупването през 2015 година на лек автомобил Ситроен Ксара; за закупуването през 2015 година на туристическо ремарке; за закупуването през 2017 година на недвижим имот в село Плаково; за закупуването през 2019 година на товарен автомобил Форд Транзит; за закупуването на климатик Дайкин и климатик Панасоник; както и за заплащането на семейни почивки в периода от 2014 до 2020 година. В проведеното на 14.12.2022 година съдебно заседание ищецът посочва, че претендира половината от изплатеното от него задължение по договора за банков кредит от 2019 година, с който е рефинансиран договор за потребителски кредит от 2017 година, а с останалата част от сумата е погасен заем, даден от майка му в периода от 2008 до 2017 година. С последната уточняваща молба по делото /л. 148-150/ е направено е искане Б. А. Б. да бъде осъдена да заплати на Д. Т. М. сумата в размер на 18 000.00 лв., представляваща половината от платените вноски за периода от 06.04.2021 година до 06.04.2022 година по Договор за потребителски кредит № 19R-I-3687 от 29.11.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба и допълнителните такива е връчен редовно на ответника по делото, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са е постъпили отговори на същите. Процесуалният представител на ответницата развива съображения, че предявеният иск е изцяло неоснователен, като оспорва същия, както по основание, така и по размер. Твърди, че бракът между страните е бил сключен след посочения в исковата молба предварителен договор, като с последния всяка от страните е поела конкретно задължение за заплащане на съответната част от продажната цена. Посочва, че в отговора на исковата молба по гр.д. № 1910/2021 година на ВТРС ответникът е заявил, че с кредита от 2019 година е закупил товарния автомобил, а в обезпечителното производство по Ч.гр.д. № 909/2022 година на ВТРС е посочил, че с този кредит е закупен посоченият апартамент „на зелено“. Твърди, че ответницата е платила повече от половината от цената по предварителни договор. Посочва, че и двамата съпрузи са участвали в изплащането на поетите по време на брака задължения, като освен това ответницата е издържала цялото домакинство, тъй като ищецът все не разполагал със средства, като не е отделял такива за семейството. Навежда доводи, че ответницата е полагала преки и непосредствени грижи за отглеждане на общото дете на страните.

Оспорва твърдението, че получените от ищеца суми по процесните договори за кредит са разходвани за семейни нужди. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото заверени копия на Удостоверение, изх. № ИД2 8984-2022 от 06.04.2022 година на „ОББ“ АД; Договор № КР-АА-0792 от 18.03.2004 година; Договор № 20КР-АА-4711 от 15.12.2006 година; Договор за потребителски кредит № РК08-00198 от 28.11.2008 година; Договор за потребителски кредит № РК060928 от 16.07.2015 година; Договор за потребителски кредит № РК17-00188014;

Договор за потребителски кредит № 19R-L368703 от 29.11.2019 година /л. 11-49/, на 18.03.2004 година ищецът по делото е изтеглел от „Първа Инвестиционна банка“ АД банков кредит в размер на 10 000.00 лева, с краен срок на погасяване 17.03.2010 година. На 15.12.2006 година Д. М. е сключил договор за банков кредит с „Първа Инвестиционна банка“ АД за сумата в размер на 11 000.00 лева за текущи битови нужди, с краен срок за погасяване 15.12.2014 година. На 28.11.2008 година същият е сключил договор за потребителски кредит със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД за сумата в размер на 15 000.00 лева, като част от средствата се превеждат по сметка в „Първа Инвестиционна банка“ АД за рефинансиран кредит, а останалата по сметка на длъжника, като крайният срок за издължаване на кредита е 120 месеца. На 15.07.2015 година ищецът е сключил договор за потребителски кредит със „Сибанк“ ЕАД за сумата в размер на 7 500.00 лева за срок от 48 месеца. Ищецът по делото е сключил със „Сибанк“ ЕАД и договор за потребителски кредит № РК17-00188014 за сумата в размер на 20 000.00 лева с крайна дата на усвояване 18.10.2017 година и срок на погасяване 120 месеца от датата на усвояването. На 29.11.2019 година Д. М. е сключил и договор за потребителски кредит с „ОББ“ АД за сумата в размер на 40 000.00 лева с крайна дата на усвояване 27.12.2019 година и срок на погасяване 120 месеца. В договора е отразено и че с отпуснатия кредит се рефинансира текущо задължение към „ОББ“ АД в размер на 16 731.85 лева, а остатъкът се отпуска за задоволяване на други нужди на кредитополучателя.

От приложените по делото заверени копия на Договор за паричен заем от 01.12.2008 година, Анекс от 09.11.2017 година към договор за паричен заем от 01.12.2008 година и Анекс от 14.12.2019 година към договор за паричен заем от 01.12.2008 година /л. 50-53/ се установява, че ищецът по делото е сключил с С. Ц. Ц. договор за паричен заем, с който последната се е задължила да предостави на ищеца сумата до 22 000.00 евро за погасяване на кредити от 2004г., 2006г. и 2008г., на траншове в срок до 2017 година, като на 09.11.2017 година заемодателят е получил напълно в брой от заемателя сумата в размер на 16 000.00 лева, а на 14.12.2019 година сумата в размер на 20 000.00 лева.

Видно от приложеното по делото заверено копие на НА № 57, том I, рег. № 1195, дело № 32 от 2010 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ /л.

151/ ищецът, заедно с Д. А. Б. са закупили недвижим имот – УПИ, заедно с построените в него къща и второстепенни постройки, находящ се в село Велчево, община Велико Търново за сумата в размер на 5 100.00 лева. С НА № 493, том III, рег.

№ 4611, дело № 346 от 2018 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ 3

/л. 160/ страните по делото са дарили на И. С.а Б. ½ ид.ч. от имота в село Велчево.

От приложеното по делото заверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 15.04.2015 година /л. 102/ се установява, че ищецът по делото е закупил туристическо ремарке за товарен автомобил, с рег. № ВТ3554ЕВ за сумата в размер на 200.00 лева.

По делото е приложено и заверено копие на Фактура № 160 от 15.12.2015 година /л. 103/, от което се установява, че Д. М. е закупил Ситроен Ксара Пикасо за сумата в размер на 1 400.00 лева.

Видно от Договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2019 година, ведно с Фактура №44 от 13.12.2019 година и касов бон /л. 104-106/, ищецът по делото е закупил употребяван автомобил Форд Транзит за сумата в размер на 4 000.00 лева.

С НА № 823, том V, рег. № 4385, дело № 287 от 2017 година на нотариус Д.

Раднева, рег. № 281 при НК на РБ /л. 100-101/ Д. Т. М. е закупил недвижим имот – УПИ, заедно с построените в него къща и стопански постройки в село Плаково, община Велико Търново за сумата в размер на 5 000.00 лева.

По делото са приложени и Извлечение от деловодната система САС на ВТРС по Ч.гр.д. № 1846/2008 година на ВТРС /л. 10-11/, Извлечение от разплащателна сметка за периода от 01.05.2008 година до 31.08.2018 година /л. 53-63/; Удостоверение, изх. № 040192202828478 от 23.06.2022 година на ТД на НАП - Велико Търново /л. 77/;

Справка-данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2004 година до 31.05.2022 година /л. 78-82/; Отговор на искова молба по гр.д. № 1910/2021 година /л. 83-84/;

Справки от ТД на НАП /л. 131-143; Извлечения от Booking.com на името на ответницата /л. 171-180/.

В проведеното на 23.02.2023 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката С. Ц. Ц. – майка на ищеца заявява, че не се е интересувала колко кредита има синът й. Посочва, че му е давала пари назаем не веднъж, просто помагала за погасяване на кредитите, общо над 35 000 евро, като през ноември или декември 2008 година, когато загубили жилището, решила, че трябва да се научат да отговарят за грешките си и затова накарала Д. да подпишат договор за средствата, които праща. Заявява, че през 2017 година той й върнал една част от парите и през 2019 година също. Посоча, че средствата били за погасяване на заемите.

Свидетелят Й. И. Ч. посочва, че с Д. били колеги и приятели, а Б. я познава покрай него. Заявява, че знае, че е теглил заем, тъй като през 2004 година ходили по банките и двамата и тогава той теглил заем, защото искали да си купуват апартамент.

Посочва, че не може да каже точно за какво е разходвал средствата от заемите, които е теглил. Заявява, че той му е правил апартамента на ул. „Слънце“, ходили са и са купували материали заедно. Посочва, че за апартамента от К., когато той е ходил с Д. – 2-3 пъти, той е давал пари на ръка на К., а К. му е давал документ. Заявява, че ремонтът 4 на ул. „Слънце“ бил около 2009 година, но не помни точно.

Свидетелката И. С.а Б. – майка на ответницата, заявява, че е чувала за заеми. С парите от тези заеми първо Д. купил един багер за изкопни дейности, после го продал, купил друг по-скъп багер, след това бетонобъркачки, електрожени, оксижени, платформи, а освен това той гледа пчели и купувал кошери. Посочва, че купил всичко за кошерите – пчели майки, рамки, лекарства, платформа, на която да слага кошерите, платформа, с която да товари багера на камиона. Заявява, че Д. и Б. купили къща в с.

Плаково около 2017 годна за 5 000 лв. Къщата била съборетина и не била годна за живеене, като я купили я с пари от техни заплати. Посочва, че водоструйки, електрожени, листосъбирачи, косачки, всичко се съхраняло в двора на къщата в Плаково. Заявява, че майката на Д. заминала в Италия да работи и имали някаква уговорка всеки месец тя да му превежда пари, като половината от тези пари той да дава на брат си Г., а другата половина да ги спестява и тя като се прибере от Италия, той да й ги даде, като мисли, че така е станало, защото със завръщането й от Италия тя си купила доста добър имот в с. Ресен за около 50 000 лв. Посочва, че след като баща й починал, тя решила да закупят къща за ползване на семейството й в село Велчево, но тогава Б. и Д. не разполагали с пари и синът й Д. дал 1/3 от парите за тази къща, а 2/3 ги дала тя, като имали уговорка Д. и Б. като съберат пари, да й ги дадат. Заявява, че в един момент Д. казал, че две къщи му идват в повече и й прехвърлил неговия дял. Посочва, че Д. и Б. живеели заедно, но не били сключили брак когато решили да си закупят семейно жилище на Пишмана. Сключили предварителен договор със собственика К. К. за около 17 000, 18 000 евро и започнали да изплащат поетапно вноски и двамата поравно да си делят парите. Заявява, че Д. за този апартамент не е теглил кредит, тъй като разполагал с пари от странични дейности. Тъкмо бил изкаран вече този апартамент и по някаква причина Д. решил да го замени за друг апартамент на Колю Фичето на Триъгълника. Имали да плащат само една вноска за апартамента на Пишмана, но се оказало, че апартамент на Колю Фичето няма – няма апартамент, няма и пари. Посочва, че те започнали да живеят на квартира и тя решила да закупи малък апартамент, за да има къде да живеят. Апартаментът е на ул. „Слънце“ № 11и малко след това те се нанесли там. Заявява, че за него е помагал синът й, Д. помагал с работа, а мебелировката я направил изцяло мъжът й, тъй като той е мебелист – спалня, легло, гардероб, скрин, портманто, кухнята цялата е мебелирана, маса за хранене, всичко каквото трябва. Б., Д. и Д. боядисвали, слагали ламинат, плочки, но не са вложени кой знае какви пари, че да трябва да се тегли заем. Посочва, че за домакинството се грижела изцяло Б. – готвене, чистене, пране. Тя не е взимала един ден болничен, за да може да работи и била на хубава работа с хубава заплата. Д. и Б. ходели на почивки – рядко, но ходели, като през годината малко от малко Б. заделяла някакви пари и купувала пакета за почивката, а от Д. било горивото за транспорта.