Решение № 867 от 26.09.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Перник, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря ЛИЛИ В. АСЕНОВА-ДОБРЕВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720102092 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. П. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че праводателят на ответното дружество „Райфайзенбанк България“ АД се снабдил срещу ищцата с изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 3388/2013 г. на РС-Перник, за принудително събиране вземанията по който било образувано изп.д. № 1713/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б.. През 2015 г. вземането било цедирано на ответника. Твърди се, че последното валидно изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство било през м. април 2018 г. Въпреки това, след прекратяването на изп.д. № 1713/2013 г. било образувано ново изп.д. № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б., независимо от изтеклата погасителна давност за вземането. Наличието на ново образувано изпълнително дело, по което бил наложен запор върху банковата сметка на ищцата за събиране на погасено по давност вземане обуславяла и правния й интерес от съдебна защита.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност в полза на ответника не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 13866,93 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 21.12.2007год., Анекс №1 от 09.09.2009 г. и Анекс №2 от 11.06.2010 г. към договора, сумата от 4087,28 лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.03.2011год. до 24.03.2013год. включително, сумата от 1624,63 лв., представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.06.2011 г. до 11.06.2013 г. включително, сумата от 1420,07 лв., представляваща изискуема лихва съгласно чл.8, във връзка с чл.2, буква „в", буква „г" и буква „д" от Анекс №2 от 11.06.2010 г. към Договора за периода от 15.04.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 13866,93 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 419,97 лв. – държавна такса и сумата от 659,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 17.06.2013 г. по ч.гр.дело № 3388/2013 по описа на РС-Перник и е образувано изп.д. № 440/2025 по описа на ЧСИ С. Б..

1

Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, изразява становище, че предявеният иск е недопустим за сумата над 13866,93 лв.

(главница), тъй като с изтичане на погасителната давност за главното задължение, се погасяват и акцесорните задължения съгласно чл. 119 ЗЗД, поради което липсва правен интерес за установяване на остатъка. По същество се поддържа, че искът е и неоснователен, тъй като в рамките на първото образувано изпълнително дело са били извършвани регулярно действия, прекъсващи давността, включително и от страна на ответника като взискател след като вземането му е било цедирано. При тези твърдения счита, че петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.

Във връзка с възражението за недопустимост на исковете за сумите извън главницата, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 439 ГПК се отнася за възможността на длъжника да оспори вземането – материалното притезание, изпълняемото право. Нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда специален отрицателен установителен иск за оспорване материалната законосъобразност на изпълнението – при настъпване на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които изключват съществуването на изпълняемо право в полза на взискателя. Защитаваният правен интерес в случая е един – длъжникът отрича правото на принудително изпълнение в неговия максимален обем.

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е процесният случай, е оценяем – арг. чл. 68 ГПК, като цената на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК е равна на вземането по заповедта за изпълнение, респ. издадения въз основа на нея изпълнителен лист (така и Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., по въпроса за определянето на държавната такса по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК). В случая не се касае за обективно кумулативно съединяване на искове (с оглед отделните вземания, предмет на изпълнителния лист), доколкото се оспорва в цялост материалната законосъобразност на изпълнението, провеждано въз основа на цитирания изпълнителен титул, поради липса на съществуващо изпълняемо право в полза на взискателя, с оглед изтекла погасителна давност. Ето защо за ищеца е налице интерес да оспорва вземането по заповедта така, както е заявено в исковата молба.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 18.02.2025 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника В. П. С. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 17.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 3388/2013 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. В настоящия случай ищецът 2 оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесните ЗИПЗ и изпълнителен лист.

От приложеното копие на изп.д. № 1713/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване о т 12.11.2013 г. от взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С. Б. е извършвал справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е ПДИ, изпратил е ПДИ и с резолюция от 02.12.2013 г. е постановил налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и банкови сметки, като в резултат на същите в периода 2014-2018 г. ежемесечно са постъпвали суми, които са били отнасяни за погасяване на такси към съдебния изпълнител, както и към задълженията на взискателя.

Последното плащане по запор върху трудовото възнаграждение е осъществено на 23.05.2018 г., след което действия по изпълнение не са били предприемани. Въз основа на молба на длъжницата ЧСИ С. Б. е приложил законните последици на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е постановил прекратяване на изпълнителното дело в посочената хипотеза, за което е изпратил съобщения до страните на 02.06.2023 г. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.

Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.

Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Съдът намира, че новата давност за вземанията е започнала да тече от 23.05.2018 г. последното валидно изпълнително действие, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.

На 18.02.2025 г., легитимирайки се като цесионер, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба пред ЧСИ С. Б. за образуване на ново дело въз основа на същия изпълнителен титул.

В молбата за образуване ответникът е поискал да бъде образувано изпълнително дело за всички присъдени суми по изпълнителния лист. Със съобщение от 21.02.2025 г. взискателят е уточнил, че актуалният размер на задължението е 13866,93 лв. главница, 19676,83 лв. лихви, както и разноски в изпълнителния процес – 300 лева юрисконсултско възнаграждение и 82 лв. такси.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение № 50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай след 23.05.2018 г. не са били предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла към 24.05.2023 г., а с това – и преди образуването на второто поред изп.д. № 440/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б. по молба на ответника от 18.02.2025 г. Следователно изп.д. № 440/2025 г. е образувано при липса на съществуващо в полза на ответника изпълняемо право срещу ищцата поради изтекла погасителна давност съответно – оспореното изпълнително 3 производство е материално незаконосъобразно и искът е доказан по основание.

От отбелязванията върху изпълнителния лист се установява, че в хода на изп.д. № 1713/2013 г. по силата на наложения запор в периода 2014-2018 г. са били погасявани суми, от които общо 4129,38 лева са били преведени на взискателя, а останалите са били отнесени за погасяване на задължения към ЧСИ. От постъпленията по ИД № 1713/2013 г. съдебният изпълнител е превеждал към взискателя суми в общ размер 4129,38 лв., както следва: на 31.01.2014 г. – 97,11 лв., на 28.03.2014 г. – 92,40 лв., на 05.06.2014 г. – 127,00 лв., на 18.07.2014 г. – 93,00 лв., на 28.08.2014 г. – 91,00 лв., на 07.10.2014 г. – 93,00 лв., на 28.10.2014 г. – 93,50 лв., на 04.12.2014 г. – 91,51 лв., на 05.01.2015 г. – 93,50 лв., на 30.01.2015 г. – 93,50 лв., на 16.03.2015 г. – 93,50 лв., на 08.04.2015 г. – 93,97 лв., на 18.05.2015 г. – 33,97 лв., на 10.06.2015 г. – 93,97 лв., на 06.07.2015 г. – 93,97 лв., на 27.08.2015 г. – 93,47 лв., на 03.11.2015 г. – 162,41 лв., на 07.12.2015 г. – 93,47 лв., на 14.01.2016 г. – 93,47 лв., на 26.02.2016 г. – 93,47 лв., на 28.03.2016 г. – 94,02 лв., на 18.05.2016 г. – 33,02 лв., на 15.06.2016 г. – 94,52 лв., на 18.07.2016 г. – 94,52 лв., на 14.10.2016 г. – 94,02 лв., на 24.10.2016 г. – 128,04 лв., на 23.01.2017 г. – 189,04 лв., на 21.02.2017 г. – 94,02 лв., на 15.03.2017 г. – 93,54 лв., на 05.05.2017 г. – 94,57 лв., на 12.06.2017 г. – 129,34 лв., на 27.10.2017 г. – 474,55 лв., на 27.11.2017 г. – 94,27 лв., на 12.01.2018 г. – 34,27 лв., на 19.01.2018 г. – 94,27 лв., на 15.03.2018 г. – 112,30 лв., на 13.04.2018 г. – 112,94 лв. и на 29.05.2018 г. – 156,94 лв.