Решение № 1382 от 03.10.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2823/2025
- Вид
- Решение № 1382
- Подписан
- 03.10.2025
- Състав
- Дарин Николаев Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1382 гр. Русе, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520102823 по описа за 2025 година
Ищецът „Топлофикация-Русе”АД-Русе е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение за доставена топлинна енергия.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответниката е купувач на доставена от дружеството топлинна енергия за имот в гр. Русе с адрес гр. Русе, УЛ.***, вх.1, ет.8, ап.15, БЛ. ***, общ. Русе, обл. Русе. Същият бил с абонатен №***.
За периода периода от 30.09.2023 г до 25.09.2024 г. му била доставена топлинна енергия на обща стойност 1989,17 лв., за което били издадени 23 броя фактури.
Същите били с падеж 45 дни след периода на доставка и от датите на падежа до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение се била натрупала лихва в размер на 171,63 лева. Претендирали тези суми по реда на заповедното производство по приложеното ч. гр.д. № ***/2024 г. по описа на РсРС. По същото съобщенията били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението по исков ред, което се претендира и по настоящото производство. Претендират и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът В. Г. П. е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен й е особен представител - адв. Д. К. от АК Русе, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище по иска. Счита, че ответникът не следва да дължи разноски в пълен размер, т.к. с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото и в тази връзка адв. К. заявява, че прави признание на иска.
1
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
С подадено на 04.12.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал ответника да му заплати 1989,17 лв.- неплатена цена за доставена топлинна енергия в периода от 30.09.2023 г до 25.09.2024 г. и 171,63 лв. лихва за забава от периодите с начало 45 дни след фактурирането на периодичните задължения на ответника до датата предхождаща тази на подаване на заявлението по образуваното ч.гр.дело № ***5/24 г., ведно със законната лихва върху главницата и разноските. По същото ответникът не бил открит по постоянен и настоящ адрес и книжата били връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което съдът дал указания за установяване на задължението й по исков ред, поради което е предявен и иска по настоящото производство. За дължимите за периода суми ищецът е издал 23 бр. фактури за доставена топлинна енергия за жилище на адрес гр. Русе, ул. "***" № 14, бл. "***", вх. А, ет. 8, с абонатен №***. От представените по делото писмени доказателства е видно, че сградата в горепосочени блок, а също и апартаментът на ответника, са присъединени към топлопреносната мрежа на ищеца чрез сградна инсталация, че за процесния период е доставена доставена топлинна енергия за абоната, както отдадена от сградната инсталация, така и за доставена битова гореща вода, а също е начислявана и цена за услугата по дялово разпределение. Общият размер на сумите съответства на претенцията на ищеца. С оглед на изложеното съдът счита, че искът изцяло доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, а в полза на ищеца да се присъдят и разноските по делото. Няма възможност за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК – „Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.“, т.к. адв. К. е служебен защитник и не е изрично упълномощен от ответника да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото, в т.ч. и признание на иска.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК 117005106 срещу В. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, УЛ.***, вх.1, ет.8, ап.15, БЛ. ***, общ. Русе, обл.
Русе в размер на е 1989,17 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за абонатен №*** за периода от 30.09.2023 г до 25.09.2024 г. по 23броя фактури, 171,63 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 04.12.2024 г., законовата лихва върху главницата от завеждане на заявлението 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2025 г. до окончателното плащане.
2
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, УЛ.***, вх.1, ет.8, ап.15, БЛ. ***, общ. Русе, обл. Русе да заплати на „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК 117005106 сумата размер на 768,22 лв.- разноски по делото, включващи и тези по заповедното производство по ч.гр.дело № 6834/25 г. по описа на РРС Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3