Решение № 631 от 16.10.2020, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 631 град Плевен, 16.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА

ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА при секретар Цветанка

Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 674/2020 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР гр. Плевен чрез юрисконсулт Г. А., срещу решение № 412/24.07.2020г. постановено по а.н.д. № 1249/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и противоречи на материалния закон. Счита се, че е неправилно тълкуването на въззивния съд, че извършеното нарушение е съставомерно за ангажиране отговорност по чл. 26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, и че деянието следва да се вмени във вина на собственика на ППС или лицата извършващи превози, в каквото качество санкционираният А.Г.П. не се явява.

Посочва се, че според цитираната административно-наказателна разпоредба от Закона за пътищата, може да бъде наказан не само водачът /физическото лице/, но и лицето /физическо или юридическо/, което нареди да бъде извършено или извърши движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Твърди се, че нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на А.П., регулира защитата на друг вид обществени отношения - безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение. Счита се, че правилно нарушението е прието за съставомерно по ЗДвП. Сочи се, че безспорно заявлението за издаване на разрешително се извършват от собственика на извънгабаритното ППС или от фирмата-превозвач, но задължение на водача е да представи изискващият се за конкретния случай документ /разрешително/. Твърди се, че в наказателното постановление правилно е описано, че водачът не представя разрешително за движение на извънгабаритно ППС, издадено от администрацията или стопанина на пътя, като такова разрешение не е представено и в хода на въззивното производство. Твърди се, законосъобразно водачът е подведен под административно-наказателна отговорност по реда на чл. 177, ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че Административно-наказващият орган правилно е приел, че с действията си А.Г.П. е извършил нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

2, от ЗДвП и правилно му е наложил административни наказания на основание чл.

177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочва се, че от описаната фактическа обстановка в АУАН се установява, че нарушението, за което е санкциониран нарушителят, е именно неспазена обща ширина на управляваното от него превозно средство, тъй като последното е било с ширина от 4.65 м, т.е над разрешената 2.55 м., като същото се установява и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание, който е бил категоричен, че габаритите на селскостопанската машина са надвишавали допустимото. Счита се, че АУАН и НП са съставени/ издадени от компетентни органи в рамките на предоставените им по закон правомощия, както и че от АУАН и от обжалваното наказателно постановление се установява, че описанието на вмененото административно нарушение е индивидуализирано и позволява да се установи какво деяние конкретно е извършил водачът. Твърди се, че е посочена разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е обозначено приложимото предложение от същата, а именно: управлява пътно превозно средство с размери /ширина/, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Моли се съдът да отмени решение № 412от 24.07.2020г. на Pайонен съд - гр. Плевен по а.н.д. № 1249/2020г.,и да постанови друго, с което да потвърди НП № 20- ***/08.05.2020 г. на началник сектор „Пътна полиция и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът - Областна дирекция на

МВР гр. Плевен нес се представлява.

В съдебно заседание ответникът – А.Г.П.,***,,не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и следва да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление наказателно постановление № 20-0938-001947 от 08.05.2020г., на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен, с което е на А.Г.П. ***, за това, че на 28.04.2020 г. около 17:40 часа на първокласен път I-3 Бяла-Плевен-Ботевград на км 83+066 с посока на движение към гр. Русе, жалбоподателят П. извършва следното: Управлява колесен трактор „John Deere 8320 Р“ с рег. № ****** (свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия В 0013478 А) с прикачена към него селскостопански техника – редосеялка, като при допустима обща ширина от 2,55 метра, съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба №11 на МРРБ /03.07.2001г./ същият е с обща ширина от 4,65 метра на колесен трактор, като ширината е измерена с техническо средство ролетка – нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 (петстотин) лв.

Първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление, тъй като е приел , че с действията си лицето е извършило нарушение на чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата и неправилно е ангажирана отговорността му за нарушение по Закона за движение по пътищата.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. В случая отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази разпоредба установява правилото за поведение, което следва да се спазва, и то в конкретния случай разписва, че движещите се по пътя ППС следва да бъдат с такива размери, които са установени в съответен подзаконов нормативен акт. Посочена е ясно и недвусмислено и нормата, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето – тази на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, според която се наказва водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да се спазва установения за това ред, а именно- при липса на издадено разрешение по Наредба № 11 на МРРБ за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, с което не е спазено и изключението от забраната на чл. 139 ППС да могат да се движат дори и при наличие на параметрите, забраняващи им движение по републиканската пътна мрежа, ако имат издадено разрешение от стопанина на пътя. Наказателно отговорно лице е именно водачът на МПС, който управлява ППС, което е с размери извън установените, като ирелевантно е обстоятелството, на кого е задължението да се снабди с разрешително, тъй като отговорността не е за управление на пътно превозно средство без разрешение, а за управление на пътно превозно средство с размери над установените норми. Безспорно е установено, че лицето има качеството на водач при проверката и ППС е с размери над установените и нарушението е доказано.

Предвид горепосоченото решението следва да бъде отменено, като бъда потвърдено издаденото наказателно постановление.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски за юрисконсутско възнаграждение е основателно и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН (ДВ- бр.

94/29.11.2019 г.) в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 412/24.07.2020г. постановено по а.н.д. № 1249/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 20-0938-001947 от 08.05.2020г., на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен.

Осъжда А.Г.П. , ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР Плевен, , гр. Плевен, *** разноски в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

2.

/п/