Решение № 51 от 18.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Камен Г. Господинов при участието на секретаря Елвира М. Ботева като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601653 по описа за 2025 година Предмет на въззивното производство е присъда на №241/10.09.2025г. по НЧХД №580/2022г. по описа на ВРС, с която В. Г. е призната за невиновна в осъществяване на престъпление по чл.146ал.1 от НК и е отхвърлен предявеният от тъжителката граждански иск за неимуществени вреди в резултат от престъплението в размер на 10000лева като неоснователен и недоказан. Недоволен от присъдата е останал частният тъжител Е. Б. К., като чрез повереника адв. Б. я обжалва. Счита, че същата е неправилна, необоснована, постановена при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменена изцяло при условията на чл.336ал.1т.2 от НПК. От въззивния съд се иска да постанови нова присъда, с която подс. Г. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, а предявеният от нея граждански иск за неимуществени вреди да бъде уважен в цялост. В допълнителното изложение към жалбата са развити подробни съображения относно пороците на обжалвания съдебен акт с аргумента, че сочените от обвинението свидетели с показанията си обосновават доказаност на престъплението по чл.146ал.1 от НК, осъществено именно от подсъдимата. В тази връзка се счита, че първата инстанция не е направила обективна и прецизна оценка на релевантните по делото факти, 1 поради което е изложила неправилни правни съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния тъжител на сочените в нея основания. Изразява становище, че съвкупния анализ на доказателствата, макар и косвени, установява по несъмнен начин автороството на деянието и че именно подсъдимата е лицето, което е изрекло обидните изрази. По изложените съображения моли подсъдимата да бъде призната за виновна и бъде уважен гражданският иск. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимата изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, а обжалваният акт счита за правилен и законосъобразен.

Доказателствата по делото според защитата не установяват авторството на деянието, още повече, че телефонният номер, от който са били изпратени съобщенията, съдържащи обидни изради не бил на подсъдимата. Предвид изложеното моли присъдата да бъде потвърдена, като правилна. Претендира заплащане на сторените разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция се установява следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка Е. К. не познавала лично подсъдимата В. Т. Г., която живеела на съпружески начала с М.М.. Преди повече от десет години К. била приятелка с него, но оттогава не се били чували. Въпреки това от около четири години подсъдимата започнала да упражнява върху нея психически тормоз, изразяващ се в непрестанно обаждане по телефона и писане на заплахи. На 14.12.2021г. за периода от 18:39 часа до 18:52 часа тъжителката получила по „Вайбър“ следните съобщения: „Ще ти излезе късмета", „Бездетна курво", „Мъжа ти знае ли каква курва си", „Онкоболен боклук", „Говори, говори, само ще те подхвърлят щот не ставаш за друго парцал".

2

Същите били изпратени от профила „****, регистриран от телефонен номер ****, принадлежащ на М.Г.М.. Написаното разстроило изключително много тъжителката, която била с онкологично заболяване и поставена диагноза карцином на маточната шийка, поради което не можела да има деца.

Започнала да плаче и трепери, почувствала се унизена, нарушен бил и сънят й.

Същата вечер позвънила на свои приятели- свидетелите Н.М. и Д.П., на които показала написаното и споделила, че именно подсъдимата й била изпратила тези съобщения. Частната тъжителка направила екранна снимка на изпратените съобщения, като същите по- късно били изтрити от техния подател. Случилото се разстроило К. и тя започнала да посещава психолог.

Видно от заключението по назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза частната тъжителка Е. К. вследствие на претърпения психически тормоз е с депресивна симптоматика, като клиничната картина е разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна симптоматика. Към момента на освидетелстване тя е била с намален фрустрационен толеранс, лесно ранима, емоционално лабилна с интровертна насоченост, тревожна песимистична.

Констатираното според вещите лица разстройство има причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимата, като това разстройство следвало да отзвучи до 2 години. При персистиране на симптоматиката трябвало според вещите да се обсъжда психично разстройство- посттравматично стресово разстройство.

Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните и проверени по реда на НПК доказатества и доказателствени средства. В своята съвкупност същите установяват по несъмнен начин от обективна страна, че на инкриминираната в тъжбата дата тъжителката е получила по мобилното приложение„Viber“ съобщения със следното съдържание: Ще ти излезе късмета", „Бездетна курво", „Мъжа ти знае ли каква курва си", „Онкоболен боклук", „Говори, говори, само ще те подхвърлят щот не ставаш за друго парцал". Съдържанието на същите е било възприето непосредствено от свидетелите П. и М., на които те били показани от тъжителката същата вечер.

Безспорно използваните в тези съобщения изрази, обективирани в сезиращият съда документ, представляват обидни по смисъла на чл.146ал.1 от НК, тъй като са унизителни за честта и достойноството на тъжителката. Свидетелите П. и М. сочат, че тъжителката им споделила, че техния автор е именно 3 подсъдимата, но никой от тях не сочи да е присъствал на воден разговор между двете именно от телефонния номер, от който са били изпратени. П. и М. в показанията си безпротиворечиво свидетелстват за психически тормоз, упражняван от подсъдимата спрямо тъжителката, датиращ от преди 7-8 години. Според св. П. този тормоз се изразявал в следене, звънене по телефоните, включително и на работното място на тъжителката, заплахи и множество съобщения от страна на подсъдимата. Това й поведение ескалирало до степен, че Г. заляла автомобила на К. с яйца, нарязала четирите му гуми. За последното било образувано наказателно произовдство, приложено по настоящото дело, по което подсъдимата била осъдена. В този смисъл са и показанията на св. М., на когото тъжителката също показала обидните съобщения, получени по вайбър. И на двамата свидетели К. обяснила, че били изпратени от подсъдимата.

В хода на съдебното следствие била назначена техническа експертиза, вещото лице по която установило, че в приложението „Viber“, инсталирано на телефона на тъжителката е установен профила й от номер „****“, регистриран с името „Е.Е.“, от който е извлечена съхранената комуникация под формата на екранни снимки. Според вещото лице за периода от 18,00 часа до 19,00 часа на 14.12.2021г. са установени от профила „**** 1 пропуснато обаждане и 9бр. изтрити съобщения. Този профил бил на номер „****“. Последният, видно от доказателствата по делото е регистриран на името на М.Г.М., живущ на съпружески начала с подсъдимата.

Видно от доказателствата по делото с установеният по делото номер, принадлежащ на подсъдимата - ****, който са води на името на подс.Г. има проведена комуникация с К., но съобщенията не съдържат обидни изрази. С номер „**********“ с профил / емотикона Оо/, сочен от св. Д. и от мобилен оператор за принадлежащ на подсъдимата, за инкриминирания период също не е установена комуникация с тъжителката.

Сестрата на подсъдимата- св. Д. не установява факти, касаещи предмета на доказване и авторството на деянието. Свидетелства обаче за разговор между тъжителката и подсъдимата по повод на М.М.. Сочи, че сестра й споделила, че двамата с К. били възобновили връзката си и я е виждала разстроена от този факт след комуникация между двете. Св. Х.Ж. свидедетества за споделеното му от подсъдимата по повод взаимоотношения 4 между мъжа, с когото тя съжителствала и тъжителката К., както и многократни позвънявания от скрит номер. Свидетелят сочи кой е телефонният номер на подсъдимата- **********. Същият обаче, видно от доказателствата по делото е различен от този, от който са били изпратени инкриминираните съобщения.

Въз основа на доказателствата по делото, както е приел и ВРС не се установява по несъмнен и безспорен начин авторството на деянието.

Действително тъжителката е получила съобщения, чието съдържание обективира признаците на престъплението обида по смисъла на чл.146ал.1 от НК, но доказателствата не установяват от кого са били изпратени те, доколкото установеният номер не принадлежи на подсъдимата. Именно с оглед предвиденият стандарт в нормата на чл.303ал.2 от НПК правилно и в съответствие с доказателствената съвкупност е постановената от ВРС оправдателна присъда. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че спрямо тъжителката Е. К. е упражняван психически тормоз, който е довел до констатираната от вещите лица по комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза депресивна симптоматика и разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна симптоматика. Доказано по делото обаче се явява единствено обстоятелството установено с влязлата в сила присъда, видно от която Г. е призната за виновна, че е нарязала гумите на автомобила на тъжителката. Предприетото в хода на настоящият наказателен процес доказване на отправената чрез съобщения, изпратени по Вайбър обида не установява по несъмнен начин авторството им в лицето на подс. Г., поради което и правилно ВРС е постановил присъдата си.

По отношение на приетият от ВРС граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.146ал.1 от НК, въззивната инстнация счита, че първоинстанционнния съд е допуснал нарушение на закона- чл.85ал.3 от НПК.

Видно от протокола от отритото съдебно заседание, той е бил приет за съвместно разглеждане в наказателния процес след даване ход на съдебното следствие. Съгласно цитираната норма гражданският иск по дела от частен характер се предявява най- късно до започване на съдебното следствие пред първоинстнационния съд. Видно от протокола от проведеното съдебно заседание същият е бил докладван и приет от съда след даване ход на съдебното следствие, когато е била преклудирана неговата допустимост.

Горното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, 5 налагащо прилагайки субсидиарно нормите на ГПК, доколкото няма правила в НПК, да обезсили присъдата в тази част и да прекрати производството по делото.

Тъй като при депозиране на въззивната жалба ВРС не е събрал дължимата държавна такса, съгласно разпоредбата на т.12 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, то настоящата инстанция следва да присъди същата в тежест на тъжителката.

Видно от цитирания нормативен акт при обжалване пред по- горен съд се дължи държавна такса в половин размер, а именно 3,07 евро, равняващи се на 6 лева. Предвид горното настоящата инстанция следва да осъди Е. Б. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на ОС- Варна, държавна такса в размер на 3,07 евро, равняващи се на 6 лева, с оглед предприетото от нея обжалване с настоящата жалба.

С оглед изхода на делото сторените пред настоящата инстанция разноски от подсъдимата за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени на тъжителката Е. К., съгласно нормата на чл.190 от НПК. Същите са в размер на 2500лева, равняващи се на 1278,23евро и за същия тъжителката следва да бъде осъдена да ги заплати на подсъдимата В. Г..