Решение № 847 от 23.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ *** гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТ М. ХРИСТОВА при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от ЖАНЕТ М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 202636301**** по описа за 2026 година

Производство по предявени искове с правно основание по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ.

Делото е образувано по искова молба от Е. И. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“В А“ № 3, вх.1, ет.6, ап.17, със съдебен адрес за призоваване гр.Ш, ул.“ДД Б“ № 7, ет.2, офис 1, чрез адв. С Г срещу „И“ АД с ЕИК ********** - Финансов център Ш, със седалище и адрес на управление гр.С, район „Т“, бул. „Б“ № 85.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила като служител в ответното дружество в периода **/**/**** до **/**/****г. на длъжността „специалист банкови операции“ по Трудов договор № 51 от **/**/****г.

Със Заповед № ********************г. трудовия договор бил прекратен, на основание съкращаване на щата. С Решение по гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС уволнението било отменено, като незаконно, като ищцата била възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Поради незаконното уволнение останала без работа повече от 6 месеца, а в решението на съда й било присъдено обезщетение само за два месеца – за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането. За останалите 4 месеца – от **/**/****г. до **/**/****г. и от **/**/****г. - до **/**/****г. ищцата не получила обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

Поради незаконното уволнение била лишена и от правото да получи обезщетение за неползван платен отпуск в размер на 24 дни за периода на уволнението **/**/****г. до **/**/****г. – когато започнала работа при друг работодател.

1

В заключение иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 3 374.53 евро, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за общо 4 месеца, включващи периодите от **/**/****г. до **/**/****г. и от **/**/****г. - до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и заплащането на сумата от 920.33 евро, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за общо 24 дни неползван платен годишен отпуск за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като се претендират и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея са връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор по исковата молба.

В него се посочва, че исковата молба е нередовна, доколкото исковете се предявяват срещу „И АД – Финансов център Ш“, който не притежава качеството „клон“ и съответно не притежава отраслова правосубектност и качеството работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Същевременно искът по чл.225, ал.1 от КТ е частично недопустим за периода **/**/****г. – **/**/****г., поради силата на присъдено нещо на влязлото на **/**/****г. в законна сила Решение № **** от **/**/****г. по гр.д. № ****/****г. на ШРС, с което е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за посочения период, като се моли производството в тази част да бъде прекратено. По отношение обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от **/**/****г. до **/**/****г. искът в размер на 2530.90 евро се признава за основателен, за което се представят платежни нареждания. Признава се за основателна и претенцията за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 920.33 евро за 24 работни дни за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. В тази връзка се прави искане да бъде постановено решение на основание чл.237, ал.1 от ГПК. По отношение разноските в производството се прави искане да бъдат възложени в тежест на ищцата на основание разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

С доклада по делото съдът е прекратил производството по иска по чл.225, ал.1 от КТ, предявен от Е. И. П. с ЕГН ********** срещу „И“ АД с ЕИК ********** в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за времето от **/**/****г. до **/**/****г., като недопустимо, предвид силата на присъдено нещо на диспозитива на постановеното Решение № *** от **/**/****г. по гр.д.№ ****/****г. на ШРС, влязло в законна сила на **/**/****г., като производството е продължило в останалата си част.

В съдебно заседание за ищцата се явява процесуалния й представител адв. С Г от ШАК, която поддържа исковата молба и насочва исковете срещу надлежния ответник банката, а не нейния финансов център. Посочва също, че хода на производството претендираните от тях суми са платени изцяло, като иска постановяване на решение, с оглед признанието на иска. Излагат се и доводи за основателността на искането за присъждане на разноските в полза на ищцата.

2

За ответната страна, не се явява представител, като в депозираното от тях становище се моли за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, поддържа се признанието на исковете и се моли разноските да бъдат възложени на ищцата на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Съдът намира, че предпоставките за приложение на чл.237 от ГПК са налице. В писмения отговор на ответното дружество се прави ясно и недвусмислено признание на претенцията на ищцата, което се поддържа и в изразеното становище по разглеждане на делото в съдебно заседание. Според правната теория признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото той е основателен. Поради това и в мотивите на решението на съда не се съдържат изводи относно съществуването и параметрите на материалното правоотношение, т. е. няма обсъждане по същество на спора, тъй като след признанието на иска спор не съществува, а при решението се съобразява единствено факта, че предявените искове се признават – чл.237, ал.2 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ищецът е направил изрично искане да се прекрати съдебното дирене и да се постанови решение съобразно направеното признание на иска.

Поради това и предявените искове с оглед направеното признание са основателни.

Същевременно видно от платежни нареждания от **/**/****г., представени от ответника по делото, след образуване на делото на ищцата са заплатени обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.224 от КТ в общ нетен размер на 3 106.11 евро, както и законна лихва в размер на 37.95 евро за периода от датата на образуване на делото **/**/****г. до датата на извършеното плащане – **/**/****г. Направеното плащане изцяло на сумите по исковете, ведно със законната лихва от датата на образуване на производството до момента на плащането е обстоятелство, което съдът, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК следва да съобрази при постановяване на решението си. С факта на извършеното погасяване на задължението в хода на съдебното производство води до отхвърляне на исковете, като неоснователни.

Спорен в производството остава единствено въпросът за съдебните разноски по делото, като ищцата прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК, а ответникът иска разноските да бъдат възложени на ищцата на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като счита, че с направеното от него признание и факта, че не е станал причина за завеждане на делото, то същите следва да останат в тежест на ищцата.

По въпроса за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК, съдът намира, че е налице първата предпоставка – налице е признание на исковете, но не е налице втората кумулативна предпоставка, тъй като образуването на исковото производство е наложено от предходното поведение на ответника, като задължението за заплащане на обезщетението по чл.225 от КТ произтича от уволнението на ищцата, което е признато за незаконно от съда. Действително ищцата не е отправяла покана до работодателя за заплащането на същото, но това обстоятелство се съобразява от съда единствено, с оглед момента, от който се дължи лихва 3 върху обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ (каквато претенция не е предявявана и не е предмет на делото), като вземането по чл.225, ал.1 от КТ е изискуемо от денят на уволнението, което е признато за незаконно. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2026г. по тълк.д. № 3/2024г. на ОСГК на ВКС, което препраща към Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996г. по тълк.д.№ 3/1996г. на ОСГК на ВКС. Поради признаването на уволнението за незаконно от съда, то за ищцата е възникнало правото да претендира обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ и по чл.224 от КТ, а това води до извода, че именно с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за инициирането на настоящото исково производство. Затова и сторените от ищцата разноски ще следва да се понесат от ответника, независимо от направеното от него признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.

Разноските сторени от ищцата, съобразно представения списък са за адвокатско възнаграждение – по иска по чл.224 от КТ в размер на 245.42 евро, а по иска по чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 490.84 евро.

По бланкетното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че следва да се съобрази видът на спора, материалния интерес на исковете (които са в общ размер на над 3000 евро), обема на извършената адвокатска работа и други и съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22. В настоящия случай не е налице фактическа и правна сложност на спора, като е налице признание на иска, проведено е едно съдебно заседание, но адвоката на ищцата е взел лично участие в него, депозирал е становища и свършената адвокатска работа следва да бъде отчетена от съда. С оглед на това, настоящият състав приема, че направеното възражение от ответника е неоснователно.

Разноските в полза на ищцата обаче следва да бъдат присъдени, съобразно размера на исковете, допуснати от съда до разглеждане, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК адвокатското възнаграждение по исковете се дължи на ищцата в общ размер на 591.64 евро.

Съответно в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение, съобразно прекратената част на иска по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 30.13 евро.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси за двата кумулативно обединени иска в общ размер на 124.24 евро.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“В А“ № 3, вх.1, ет.6, ап.17, със съдебен адрес за призоваване гр.Ш, ул.“ДД Б“ № 7, ет.2, офис 1, чрез адв. С Г срещу „И“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С, район „Т“, бул. „Б“ № 85 искове с правно основание по чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 2530.90 евро, представляваща обезщетение в брутен размер за периода от **/**/****г. до 4

**/**/****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и с правно основание по чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на сума от 920.33 евро, представляваща обезщетение в брутен размер за общо 24 дни неползван платен годишен отпуск за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „И“ АД с ЕИК ********** да заплати на Е. И. П. с ЕГН ********** сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 591.64 евро (петстотин деветдесет и едно евро и шестдесет и четири евроцента), съобразно размера на допуснатите до разглеждане искове.