Определение № 1641 от 31.08.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1641

Шумен, 31.08.2026 г.

Административният съд - Шумен - VI състав, в закрито заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН като разгледа докладваното от съдията Бистра Бойн административно дело № 561/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166 ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).

Съдебното производството е образувано по жалба на М. Д. М. от [населено място] с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 5008408 от 19.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС № *********. Делото се намира във фаза изправяне на нередовности, свързани с липса на държавна такса/ внесена към момента/ и повторно изпращане на жалбата в съда, надлежно удостоверена с електронен подпис от служител при административния орган.

На 31.08.2026г. е депозирана молба от жалбоподателя, в която се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество, поради съществуващи важни лични обстоятелства- дете в първи клас, което има нужда от транспорт до училище и вероятност от настъпване на вреди във връзка с упражнявана дейност като таксиметров шофьор.

Съдът, като взе предвид приложените в делото доказателства, прие за установено следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 5008408 от 19.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС № *********. В обстоятелствената част на Заповедта е посочено, че на 19.08.2026г. жалбоподателят в качеството на водач, управлявал в [населено място], по [улица]:0ч, собствения си лек автомобил Ф. П. с рег.№ [рег. номер], който бил със служебно прекратена регистрация на 09.06.2026г., на осн.чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Общото правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с разпореждане на административен орган. Съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Следователно, налице е допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, предварителното изпълнение може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Забрана за съдебен контрол, по отношение на предварителното изпълнение на ПАМ, в ЗДвП не е уредена. Налице е и оспорване на законосъобразността на административния акт, за който специалния закон допуска предварително изпълнение. Следователно, искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е допустимо. Разгледано по същество искането е основателно.

Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт /какъвто е процесният случай/, приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл.166 ал.2 от АПК. От анализа на посочената разпоредба следва, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. В подадената жалба се сочат значителните вреди, свързани с предстояща търговска дейност като таксиметров шофьор и грижа за дете, прието в първи клас за учебната 2026/2027г., видно от приложеното Удостоверение от СУ „Йоан Екзарх Български“, което води до извод за вероятността за причиняване на оспорващия на значителна вреда от липсата на свидетелство за правоуправление на МПС.

Действително, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон- ЗДвП и за разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, законодателят е въвел презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния. Съдът установи, че продължаващото задържане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя въз основа на обжалваната заповед несъмнено вече е довело до затруднения в организацията и изпълнението на ежедневните му трудови и лични ангажименти, от което може да последва и значителна и трудно поправима вреда. Тези вреди са от категорията на изброените в чл.166 ал.2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл.171 ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели.

По делото е представено извлечение от регистъра на Гаранционен фонд, от което е видно, че процесният автомобил има сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на 19.08.2026г. със застраховател ДЗИ. Наличието на застраховка безспорно има характер на ново обстоятелство и като такова съответства на нормативният критерий по чл.166 ал.2 изр. второ от АПК. Предвид посоченото и на основание чл.143 ал.10 ЗДвП, прекратената регистрация на пътното превозно средство е била възстановена служебно на 20.08.2026г., видно от представената справка по делото, след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (включително допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно, понеже обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. В този смисъл е практиката на ВАС- Определение № 4800 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2026 г., VII о.

По отношение на направеното искане в молбата, съдът да разпореди на административния орган връщането на иззетото свидетелство за управление на МПС, съдът намира, че същото е неоснователно. Посоченият като правно основание чл.60 ал.9 от АПК е неприложим в настоящия казус, който касае спиране на предварително изпълнение, а не отмяна на разпореждане за предварително изпълнение, каквато хипотеза предвижда разпоредбата. В настоящия случай, с оглед на постановеното спиране на предварителното изпълнение, административният орган следва да възстанови положението, съществувало преди началото на изпълнението на мярката, като върне свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя.

При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извод за основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Така мотивиран и на основание чл.166 ал.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА по жалба на М. Д. М. от [населено място] с [ЕГН] предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM- 5008408 от 19.08.2026г., издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.З„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и са отнети документи- СУ на МПС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд 7-дневен срок от съобщението по реда на глава ХІІІ от АПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�