Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10033 от 27.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51242/2025
Вид
Решение № 10033
Подписан
27.05.2026
Състав
СВЕТЛАНА ХРИСТОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 51, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 10033 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110151242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ АД /ищец/ срещу И. Ч. И.

/ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 33341/2021г. по описа на СРС, 81 състав, както следва:

- иск с правно основание чл.

422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 9700 лева - непогасена главница, дължима по Договор за издаване кредитна карта № 32 РКО-А-1946/14.12.2004г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК – 10.06.2021г., до окончателното плащане;

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 430, ал. 2 ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 5474,46 лева- договорна лихва за периода от 09.06.2018г. – 02.06.2021г.;

- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 18,87 лева - мораторна лихва върху главницата за заемна сума за периода 03.06.2021г.-09.06.2021г.

- иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 60.00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение.

Подадена е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД срещу И. Ч. И., като се твърди, че ответникът е сключил Договор за издаване на кредитна карта № 32РКО-А1946/14.12.2004г. с „Първа инвестиционна банка“ АД. Посочва, че договорът е сключен съгласно повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в 1 размер на 9700 евро, при уговорен фиксиран лихвен процент – 1,5 % на месец, като при изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент се равнявал на годишна лихва в размер на 18 %. Посочва, че в чл. 15, раздел VI от договора за кредит, е предвидено и заплащането на обезщетение за забава. Съгласно чл. 13 от ОУ на банката, при наличие на просрочени плащания, кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поддържа, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора. Поддържа, че вземанията по договора са били цедирани с Договор за прехвърляне на вземания от 12.12.2024г., за което ответникът бил уведомен. Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И.

Ч. И., с който се оспорват предявените искове. Сочи, че цесионерът не разполага с вземане, позовавайки се на изтекла погасителна давност. Заявява, че не са налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита, съответно същата е неправомерно обявена на кредитополучателя, респективно неправомерно са начислени разноски за уведомяването му. Навежда твърдения, че в представените от ищеца документи не е посочен срок на договора. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Направено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Следва да се посочи, че допустимо се явява при цесия на вземанията по заповедта за изпълнение, установителният иск по чл. 422 ГПК да бъде предявен от цесионера – в този смисъл ТР 4/2013-2014-ОСГТК, т. 10б, съответно доводите на ответника в противна насока се явяват неоснователни.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 4 ЗПКр (отм.), чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД като заемодател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит, предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, включително размера на дължимата лихва за забава, възнаградителна лихва и претендираните разноски. В тежест на ищеца е да докаже, че вземанията са му надлежно прехвърлени от първоначалния кредитор. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

В настоящия случай по делото не е спорно, че между „Първа Инвестиционна 2

Банка“ АД и И. Ч. И. е сключен Договор за издаване кредитна карта с № 32 РКО-А1946/14.12.2004г., както и е подписан Анекс към Договор за издаване кредитна карта с № 32 РКО-А-1946/14.12.2004г. от дата 19.09.2007г.

По силата на възникналата облигационна връзка, „Първа Инвестиционна Банка“ АД е приела да издаде и води на ответника И. Ч. И. картова разплащателна сметка, да издаде към нея кредитна карта VISA, както и е отпуснала на банков кредит овърдрафт в размер на 9700 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е до 14.12.2006г., като е предвидено, че това е и срока на валидност на кредитната карта. Предвидено е още, че за предоставения овърдрафт картодържателят заплаща на банката фиксиран лихвен процент в размер на 1,5 % на месец, начисляван еднократно на датата следваща датата на падежа. При усвоен изцяло кредитен лимит за целия срок на договора, лихвеният процент, начисляван съгласно договора, се равнява на годишна лихва в размер на 18 %. Уговорено е също, че картодържателят ползва гратисен период от 45 дни, в който може да погаси задълженията си. Съгласно приложено искане за кредитна карта (л. 15) съдържащо подпис на ответника, същият е получил кредитна карта и ПИН-код в запечатан плик на 29.12.2004г.

Съгласно сключен между страните Анекс от 19.09.2007г., банката е приела да издаде към открита на името на ответника разплащателна сметка револвираща международна кредитна карта с чип VISA Gold. Срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора, като е предвидено, че същият се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на банката. Уговорено е, че при непогасяване на задълженията до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, след изтичане на първите три отчетни периода се заплаща годишна лихва 13 % за безналични плащания на ПОС терминали и 15 % за всички останали трансакции, в зависимост от начина на плащане, а при неплащане на месечна погасителна вноска се плаща наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент плюс 12 %.

С вх. № 11579/26.03.2021г. при ЧСИ С. Я., с рег. № 844 на КЧСИ от страна на „Първа Инвестиционна Банка“ АД е входирана покана до ответника И. Ч. И. във връзка с процесните договор и анекс, като същият се уведомява, че към 22.03.2021г. задълженията по него възлизат на сумата от общо 63 186,67 лева. Даден е седмодневен срок за погасяването им, като при липса на такова банката ще счита всички вземания по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми. Видно от представен разписка от 28.04.2021г., поканата е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С Договор за цесия от 12.12.2024г. и Приложение № 1 към него, процесните вземания са цедирани на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД. Доколкото не се твърди плащане на суми на цедента, то дали цесията е съобщена или не на длъжника е без значение за целите на настоящото производство, тъй като с връчването на исковата молба за отговор той вече е уведомен за нея.

Револвиращият кредит под формата на овърдрафт, какъвто по естеството си е процесният, е автоматично възобновяем, т.е. в рамките на определен интервал от време, едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер (лимит) на самия кредит, т.е. позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на определени условия до настъпване падежа за пълно издължаване на главницата по кредита. В настоящия случай до приключване на съдебното дирене в производството по делото от страна на ищеца, съгласно разпределенената му с доклада тежест, не бяха ангажирани доказателства сумата по заема да е предоставена на заемателя, т.е. той да е усвоил чрез предоставената кредитна карта суми по револвиращия овърдрафт кредит. Това от своя 3 страна е изначално и достатъчно основание да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни. Следва да се посочи, че макар извлечението от счетоводните книги на банката да съставлява документ по чл. 417, ал. 1 ГПК, позволяващ издаването въз основа на него на заповед за незабавно изпълнение, остава частен документ, удостоверяващ изгоден за издателя си факт, поради което няма доказателствена стойност в исковото производство по чл. 422 ГПК. Вписванията в редовно воденото счетоводство биха могли да имат доказателствена стойност единствено между търговци /чл. 51, ал. 1 ТЗ/, а ответникът няма такова качество.

За пълнота на изложението и при възприемане твърдението на ищеца, че кредитополучателят е в просрочие считано от 19.04.2010г., от който момент е започнала да тече изискуемостта на вземанията, следва да се приеме, че до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.06.2021г., а и до обявяване на твърдяната предсрочната изискуемост на вземанията 03.06.2021г., е изминал период от време, който далече надвишава предвидения в закона петгодишен давност срок, с изтичането на който и при липса на действия, водещи към спирането и прекъсването му, вземането се приема за погасено. По делото не се доказаха извършени от кредитора действия, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, поради което и отчитайки изминалия период от време на бездействие на кредитора, съответстващ на предвидения в закона, то вземането се приема за погасено по давност. На основание чл. 119 ЗЗД, погасени се явяват и търсените лихви върху погасената по давност главница и другите акцесорни вземания.

По отговорността за разноски:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на ответника. Същият претендира разноски за исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ от 19.01.2026г. в размер на 1023 евро, както и 480 лв. за заповедното производство.

Ищецът е релевирал възражение за прекомерност, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде разгледано. В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, договореният размер за представителство на ответника в размер на 1023 евро за исковото производство, не се явява явно прекомерен. Същият е определен малко над минимума по Наредба № 1/09.07.2004г. (чл. 7, ал. 2, т. 3), която макар да не е задължителна служи за ориентир при определяне на справедливия хонорар. С оглед на това, съдът намира, че следва присъди на ответника адвокатско възнаграждение в претендираните размери.