Определение № 949 от 12.10.2023, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949 гр. Русе, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20234500500634 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от К. Н. Н. от гр. Русе по изп. дело № 20118310400827 по описа на ЧСИ М. М. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изп. дело. В жалбата са изложени твърдения, че изп. дело било образувано срещу него през 2011 г. по молба на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ за задължение, възникнало през 2008 г. През 2015 г. по договор за цесия това задължение било прехвърлено към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД. Жалбоподателят намира, че с тези действия от страна на първоначалния кредитор било налице отказ от действия по изп. дело, тъй като след 7 години се прехвърляли погасени по давност вземания.

След като до 2015 г. нямало извършени действия, то на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК ЧСИ е трябвало служебно да прекрати изп. дело поради настъпила перемпция. Вместо това обаче на 30.11.2019 г. било извършено незаконосъобразно действие- налагане на запор за 99,39 лв. и сумата била преведена към взискателя. Жалбоподателят твърди още, че към 30.11.2019 г. задължението било погасено по давност. Към началото на май, 2023 г. изп. дело все още не било приключило и поради това подал молба за прекратяване в края на м. май, 2023 г., на която получил отговор, връчен му на 26.06.2023 г.

С него ЧСИ М. М. заявявала отказ с мотив, че няма компетенции относно въпроса с давността и прекратяване на производството. На 04.07.2023 г.

1 депозирал втора молба за прекратяване и връщане на неправомерно удържаната сума в размер на 99,39 лв., ведно с лихвата до момента на изплащане, на която и до датата на подаване на жалбата нямал отговор.

Претендира от съда да постанови решение, с което за прекрати изп. дело № 827/2011 г., както и да постанови да му бъде възстановена сумата в размер на 99,39 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на жалбата.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани възражения по жалбата от взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС“ ЕАД, в които се взема становище за недопустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.

Окръжен съд Русе, след като обсъди становищата на страните, мотивите на ЧСИ и представеното копие на изп. д. № 827/2011 г., счита, че жалбата против действията на ЧСИ е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК предвижда процесуалната възможност длъжникът да обжалва отказа на СИ да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Съгласно чл. 433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с „постановление“ на СИ. Това означава, че законът изисква отказът на ЧСИ да бъде изричен (да бъде обективиран в определен от закона акт на съдебния изпълнител). Не е допустимо да се обжалва мълчалив отказ на СИ да прекрати изпълнителното производство.

По делото е безспорен факта, че до настоящия момент няма произнасяне на ЧСИ по молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство. При липса на изричен акт - отказ, който да е годен предмет на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, жалба, подадена срещу т. н. мълчалив отказ за прекратяване на изпълнението (понятие, относимо към отказа на административния орган да издаде административен акт, като за такъв се смята непроизнасянето в срок), е недопустима, като по такава жалба няма и легална уредба от кога тече срокът за обжалване, който е двуседмичен и тече от различни моменти за страните в изпълнителното производство (чл. 436, ал. 1 ГПК). Следва да се отбележи и, че с оглед контролните му правомощия в производството по обжалване действията на СИ, съдът не е овластен да извършва дължимото действие, съответно да задължава СИ, а преценява само законосъобразността на обжалвания 2 несъдебен акт (вж. ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). Ето защо в производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът не може за първи път да прогласи прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с посочване и на избран от него момент на настъпване на прекратителния ефект.

Изразеното от ЧСИ становище в изготвените от него мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, че по изп. дело редовно са подавани молби от взискателя и са извършвани изп. действия, както и че няма период от повече от две години без изп. действия е следвало да се обективира в негов акт, който да подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК.

Отделно от това, принципно правилно е становището на ЧСИ, изразено в изпратеното до жалбоподателя съобщение, че не притежава процесуалната възможност в изпълнителното производство да се произнася по материални възражения на длъжника за съществуването на изпълняемото право (погасяване вземането на взискателя по давност). То обаче също е следвало да се материализира в негов акт по искането за прекратяване, който да подлежи на обжалване по реда на чл. 435 ГПК.

По изложените съображения, съдът намира жалбата, инициирала настоящето производство, за процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба № 7274 от 31.07.2023 г. против отказа на ЧСИ М. М., рег. № 831 да прекрати изп. дело № 20118310400827.

ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното в. гр. д. № 634/2023 г. по описа на Окръжен съд Русе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4