Решение № 64 от 03.02.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2673/2024
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Благоевград, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210102673 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Р. Г. ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: гр. ***** срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, адрес: гр. ****, офис - сграда ****.
Твърди се в исковата молба, че между страните е възникнало правоотношение по повод цедирано вземане за стоков кредит на ответника, чийто размер на главницата е 1 679, 00 лева. Сочи се, че ответникът е предявил претенции за плащане на сума многократно надвишаваща сумата на главницата, като за вземането поддържа информация в ЦКР към БНБ, което от своя страна до влошаване на кредитното му досие. Сочи се, че от датата на възникване на задължението до момента ищецът не е извършил никакви действия, които биха прекъснали давността, като съгласно чл. 110 от ЗЗД претенцията на ответника е погасена поради изтеклия петгодишен давностен срок. Навежда се, че за вземането е изтекла и предвидената абсолютна погасителна давност от десет години, тъй като вземането е изискуемо от 25.10.2012г., но въпреки изтеклите давностни срокове, ответникът продължил да претендира, че ищецът му дължи плащането. С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да се установи, че цедираното вземане на ответника срещу ищецът по стоков кредит е погасено по давност и, че не дължи на ответника плащане на сумата вразмер на 1 679, 00 лева (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева), която сума представлява главница.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който не се оспорва предявеният иск, счита се същия за основателен. Не се оспорва, че процесното вземане, с посочен в Централния кредитен регистър идентификатор на кредит под № 468526, е погасено по давност. Навежда се, че доколкото не е образувано изпълнително дело срещу ищеца, не са осъществявали друга извънпроцесуална принуда или не са дали друг повод за предявяване на иска, се иска от съда на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сторените от ищеца разноски в настоящото производство да бъдат възложени в негова тежест.
Ответникът претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът в доклада си по чл. 146 ГПК съобразно чл. 154 ГПК е указал на страните, че ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищецът дължи плащане на ответника, представляващо вземане по цедирана му главница в размер на 1 679, 00 лева предвид предявения отрицателен установителен иск, както и възраженията си.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установяват фактите, изложени в исковата молба.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови решението при признание на иска на ответника, че иска е основателен, без да излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
Решението се основава на признанието на иска от ответника.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът за разноските - ответникът претендира разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като съдът счита, че предвид процесуалното поведение на ответника и признанието на иска от негова страна, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца – не са ангажирани доказателства по делото, от които да е видно, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. При това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, адрес: гр. ****, офис - сграда ****, че Г. Р. Г. ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения гр. ***** не му дължи цедирано вземане по стоков кредит, поради погасяване по давност - сумата вразмер на 1 679, 00 лева (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева), която сума представлява главница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Г. Р. Г. ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения: гр. ***** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, адрес: гр. ****, офис - сграда **** сумата в размер на 100, 00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му, ведно с препис от него на страните пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2