Решение № 437 от 10.11.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500686 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *** срещу решение №67/13.06.2025г., постановено по гр.д.№860/2024г. по описа на РС-Кнежа.

Със съдебно решение №67/13.06.2025г., постановено по гр.д.

№860/2024г. по описа на РС-Кнежа състав на същия съд е оставил без уважение предявените от „АПС Бета България”ЕООД, ЕИК:*** обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.422,aл.1,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК с цена на исковете 1289.89лв.(общ размер), от които 500лв. - главница по Договор за паричен заем; 75,78лв.- договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 285,62лв.- представляваща неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД; 342,22лв. - дължима неустойка, съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит и 86,27лв. - законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем, като неоснователни и недоказани.

С решението съдът е оставил без уважение искането на „АПС Бета България”ЕООД, ЕИК:*** да бъде осъден В. Г. Д.,с ЕГН**********, с адрес:*** да заплати направените разноски в общ размер на 95,80лв./деветдесет ипет лева и осемдесет ст./,от които 25,00лв./двадесет и пет лева/ д.т., съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, което се събират от съдилищата по ГПК и 70,00лв./седемдесет лева/юрисконсултско възнаграждение,съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ, 1 като неоснователно и недоказано.

С решението съдът е оставил без уважение искането на „АПС Бета България”ЕООД,с ЕИК:*** да бъде осъден В. Г. Д., ЕГН**********, да заплати направените в настоящото производство разноски - в общ размер на 580,00лв./петстотин и осемдесет лева/,от които 50,00лв./петдесет лева/д.т. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК за завеждане на делото, 430,00лв./четиристотин и тридесет лева/ възнаграждание за особен представител на ответника,претендира се 100,00лв./юрисконсултско възнаграждение,съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ, като неоснователно и недоказано.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че няма данни ищецът да е уведомил ответника за настъпилата цесия. Твърди се, че в случая ответникът е бил надлежно уведомен включително и с депозиране на настоящата искова молба. Въззивникът твърди, че законът не въздига като изискване уведомлението за цесията да е фактически достигнало до знанието на длъжника, напр. в случай, че е изпратено уведомление до длъжника, но последният не е намерен на посочения адрес, уведомлението ще бъде надлежно изпратено. Прави се искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да уважи исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, депозиран от назначения за особен представител на ответника адв.С.

Ч., която отпорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че съдът правилно е приел, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия на вземания, като за това е уведомена тя в качеството й на назначен от съда особен представител, но не и ответника по делото. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

В откритото по делото съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява. В постъпила по делото молба въззивната страна заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Прави се искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна В. Г. Д. се представлява от назначения за особен представител адв. С. Ч., която оспорва въззивната жалба. Прави се искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Прави се искане за присъждане на разноски.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледана по същество, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е частично

ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

За да отхвърли исковете, предявени от ищеца, първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество не е представило доказателства да е извършено надлежно уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът е посочил, че от значение за уведомяването по чл.99 ал.3 от ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключения договор за цесия, с оглед обстоятелството на „замяна“ на страна в заемното правоотношение. Въпреки положените от съда усилия, ответникът не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило да бъде назначен и да се представлява в процеса от особен представител, на когото е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, вкл. и всички книжа, касаещи сключения договор за цесия. Съдът е приел, че връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника, поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него.

Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата въззивна инстанция.

Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск по реда на чл.422 вр. с чл.415 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение и успешното му повеждане предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните предпоставки на иска по чл.422 ал.1 от ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения, а именно: да установи съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, изпълнение на своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора според начина, уговорен в него, настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договора, за която ответникът е уведомен, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията.

От приложения Договор за потребителски кредит № 654517/28.03.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *** и В. Г. Д., ЕГН: ********** е 3 видно, че на В. Г. Д., в качеството му на потребител, е предоставен кредит под формата на паричен заем в размер на 500,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40,05%, ГПР – 47,79%, срок на погасяване – 6 месеца. В сключения Договор за потребителски кредит е посочен Погасителен план, в който са отразени месечните вноски като дата /падеж/, вноска /главница/, месечна лихва, вноска фиксирана.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сключен между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** в качеството му на цесионер и „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, в качеството му на цедент, „Сити кеш“ ООД, ЕИК *** прехвърля и продава на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД портфолио с вземания и акцесорни права, описани в Анекс № 1 към Договора.

Вземането на цедента по Договора за кредит е включено в Приложение № 1 към Договора за цесия. Приложено е Уведомление за извършената цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД до Владилслав Г. Д., подписано от името на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***.

По отношение на доводите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлен предявеният иск, а именно, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна сделка с цедента не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо него, настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни, по следните съображения:

В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор, което в случая, не се установява.

Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор и длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението. В този смисъл, съдът съобрази трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС/ , Определение № 987/18.07.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., Решение № 78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г. и Решение № 137/03.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г.

По отношение на въпроса за основателност и доказаност на исковата претенция на длъжника, съдът намира следното:

Изхождайки от предмета на представения по делото Договор за потребителски кредит № 654517/28.03.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *** и В. Г. Д., ЕГН: ********** и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за 4 потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.

Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне. Когато страна-потребител се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респективно, нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора и без да има позоваване за нищожност.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, които изисквания са императивно посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По отношение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, регламентираща формата на договора, предвид спецификата на договора, като такъв, сключен от разстояние, съдът намира, че изискванията за форма на договора са спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с необходимите реквизити. От приложените Договор за потребителски кредит, погасителен план към него, както и Общи условия е видно, че същите са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, поради което не е налице нарушение на тази императивна норма на закона.