Решение № 67 от 11.06.2025, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Царево, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20252180100004 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Н.“ ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С., ******, ***, представлявано от управителя И. Н. Х.-С., чрез ****П. П., след отделянето на основание чл.211, ал.2, изр. второ от ГПК по гр. д. № ***/***г. по описа на ***на насрещната искова молба депозирана „Н.“ ***, против: В. К. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Ц., *****, чрез процесуалния му представител адв. М., със съдебен адрес гр. П., ******, с която се иска от съда, да постанови решение, с което на основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

1. Сумата от ***/*****/ лева, представляваща падежирала главница, дължима за периода от ****г. до ****г., ведно с обезщетение за забава по чл.

86 ЗЗД, начислено върху тази сумата за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането;

2. Сумата от ***/****/ лева, представляваща падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от ***г. до *****година и 3. Сумата от ***/****/ лева, представляваща предсрочно изискуема главница за периода от ***г. до ***година, ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху тази сума за периода от връчване на препис от насрещния иск на ответника до окончателното изплащане на вземането.

С исковата молба се твърди, че на ***г. между „Н.“ ***, ЕИК **** (****) и В. К. Н. (****) бил сключен договор за кредит № ****. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на ***лева чрез банков превод от ****г., 1 посредством който сумата била преведена по личната банкова сметка на В. К.

Н., с ****, открита в „***“ ***и посочена в договора за кредит.

Съгласно чл. 3 от договор за кредит В. К. Н. се е задължил да върне заемната сума, ведно с договорената възнаградителна лихва на ***броя **** (**) вноски, всяка в размер на ***лева, обхващащи периода от ***г. до ***година.

Ответникът не бил направил нито едно плащане за погасяване на задължението по договора за кредит, като към момента на предявяване на иска са просрочени **от общо ***-те месечни вноски.

Това обстоятелство обуславяло правният интерес „Н." ***да се възползва от предвиденото в чл. 8 от договора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с предявения иск се прави изрично волеизявление на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника с връчване на препис от насрещната искова молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява, че иска е допустим, но оспорва същия като неоснователен и недоказан.

В отговора на ИМ се твърди, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР. чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. с чл.22 от ЗПК. Според ответникът нормата на чл. 22 от ЗПК изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това договора за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен.

Ответникът твърди, че в ГПР, следва да бъдат включени всички разходи по кредита, които ще се понесат от потребителя, като ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. **, б. „**“ от *****/***разходи – договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница. Твърди се също, че неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР съгласно националното право — по българския закон това са нищожност и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22 - 23 ЗПКр. В тази връзка цитира съдебна практика на съдилищата.

В случай, че съда уважи исковата претенция, ответникът моли разноските по делото да останат в тежест на ищеца, като твърди, че при предявен от потребител иск за нищожност на клауза по сключен от него договор и основателност на този иск, следва да се счита за недопустимо възлагането в негова тежест на разноски по частично уважен иск на кредитора за връщане на суми по договора.

С отговора на исковата молба е направено искане на основание чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК да бъде задължен ищецът „Н.“ ***да предостави информация за сумите заплатени от ответника по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ 2

КРЕДИТ № ****от ****.

В съдебно заседание, страните не се представляват. Представят писмени становища по делото. Претендират заплащането на сторените от тях разноски в производството пред първата инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По искa с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца наличието на облигационно отношение между страните по договор за потребителски заем, по силата на което ищецът е предоставил на ответника в заем процесната сума, а ответникът се е задължил да върне същата в срок на месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва,

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ****от ****. по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на ***лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

По делото не се спори, че сумата от ****лева е усвоена от ответника.

Няма спор, че съгласно Договор за кредит № ****от ****г. ГПР по кредита е в размер на ***%, а ГЛП в размер на ****%.

Установява се също, че ответникът не е извършил плащания по кредита.

Установява се и, че ответника не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В исковата молба е въведено твърдението, че поради неплащане на поетите с договора задължения от кредитополучателя /по договора за кредит няма платена нито една погасителна вноска/, на основание чл. 7, т. 2. от Договора за потребителски кредит, а именно „в случай, че кредитополучателят не погаси в срок изискуемо задължение, настъпва автоматично прекратяване на погасителния план и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита“.

Съгласно разрешението, дадено с т. ***от Тълкувателно решение № **от ***г. на ***по тълк. д. № **/***г., ***, което е приложимо и по отношение на небанковите финансови институции, за настъпването на предсрочната изискуемост са необходими две групи предпоставки - обективни /неплащането на две или повече вноски на падежа, ако банката обявява кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, неизпълнение на други задължения по договора - неплащане на главница, 3 лихва; забава в плащанията - така, както са уговорени в договора за кредит/ и субективни /упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем/. Субективният елемент се изразява във волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до длъжника. В този случай предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при пълно или частично спиране на плащанията на задълженията по договора за кредит, а е обусловена от упражняването на субективното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.

По делото не се оспорва от ответника, че е налице забава в погасяването на повече от една месечна вноска, поради което са налице предпоставките по чл. чл. 8 вр. 7.т.2. от договора за потребителски кредит за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Същевременно обаче не се установява да е положена от кредитора дължимата грижа за уведомяването на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Това е така, тъй като по делото няма данни да е връчено уведомително писмо, съдържащо волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на която ответникът по настоящия иск е получил исковата молба по насрещния иск по гр.д. № ***/****г. по описа на ****-***- ****г.

Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказана субективната предпоставка за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита преди предявяване на иска и длъжникът следва да се счита за уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита на датата на получаване на отговора на исковата молба от ищеца по гр. д. № ***/***г. по описа на ***-***– ****г., от която и дата започва да тече обезщетението за забава.

На следващо място, съдът следва да се съобрази с трайната съдебна практика на ***, когато е сезиран с иск като процесния и при наведени възражения за недействителност, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. **от ***№ **/***г. на ***на ***, Решение № ***/***г. по т.д. № **/***г. на ***т.о. на ***; Решение № ***от *** г. по т .д. № ***/***г. на ***, **т.о.; Решение № ***от ***г. по т.д.

№ ***/***г. на ***, ТК, **т.о; Решение № ***от ***г. по гр. д. № ***/***г. на **, ***г.о.

4

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение № ***от ***г. по т. д. ***/***г. на ***, **т.о.; Решение № ***от ***г. по т. д. № ***/***г. на ***, ***т.о.; Решение № ***от ****г. по т. д. № ***/***г. на ***, **т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение № ***от ***г. по гр. д. № **/**г. на ***, **г.о.; Решение № ***/***г. по гр. д. № **/**г., **, **г.о; Решение № ***от ***г. по гр. д. № ***/***г., ***, **г. о.

Затова, следва да се вземат предвид освен наведените от ответника доводи за недействителност на договора за заем, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.

Ищецът е небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.