Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2445 от 23.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1160/2023
Вид
Определение № 2445
Подписан
23.06.2023
В сила
23.06.2023
Състав
Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова, Диана Колева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46 ал. 2 · Закон за нормативните актове

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2445 гр. Варна, 23.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501160 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД ЕИК 200604885 със седалище и адрес на управление гр.София, жк Люлин 9 бл.963, ет.1 офис 11, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощник адв. Б. С., КАК, срещу Определение № 3801 от 28.03.2023г., постановено по гр.д. № 5182/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 17694/08.03.2023г., подадена от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с която е направено искане за изменение на Решение № 207 от 23.01.2023г., постановено по гр.д.

№ 5182/2022 г. по описа на ВРС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.

Жалбоподателят настоява, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, при което да бъде намалено присъденото на адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител на ответницата, адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА по съразмерност на отхвърлената част от 487.45 лв., изчислено от пълния размер на 300.00 лева, алтернативно на 404.16лв. в исковото и до 50.00 лева в заповедното производство. Сочи се, че делото е образувано 1 преди измененията на наредбата, адвокатът е поел защитата и е осъществил по- голямата част от процесуалните действия преди влизането им в сила.

Релевантен за определяне на размера на дължимото възнаграждение в процесният случай е периодът, в който е сключен договорът за правна защита и съдействие, нещо повече - през който се е развила по-голямата част от производството, като следва да се приложат правилата на чл. 7, ал. 2. т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждала възнаграждение в размер на 300 лв. към онзи момент. Сочи се, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна зашита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратно действие.

Позовава се на съдебна практика, съгласно определение № 782/12.12,2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д, № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2016 г„ I т. о., ТК.

На следващо място се оспорва като неправилно определен и размера на адвокатското възнаграждение в заповедното производство. Поддържа се твърдението, че подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на исков процес, като по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само даване на указания по чл. 422 от ГПК. Сочи се, че това производство няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправна защита на длъжника, (в този смисъл Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020г. ТК, II т.о. на ВКС, Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018г. ТК. I т.о. на В К С ) . Именно защото с подаденото възражение не се разрешава материалноправен спор дори и когато заявителят не предяви установителен иск по чл. 422 от ГПК, то и възнаграждението на адвоката на длъжника не следва да се определя спрямо материалния интерес в заповедното производство. Настоява се, че доколкото процесуалното представителство за подаване на възражение по чл, 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в НМРАВ случаи, то 2 възнаграждението съобразно § 1 от ДР на Наредбата вр. чл. 46 ал. 2 ЗНА, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида и същността на процесуалното действие. Дейността по попълване на бланката може да се отнесе към чл. 6 т. 5 от НМРАВ - за изготвяне на други молби, което към релевантния момент е предвидено в размер на сумата от 50.00 лева.

Ответникът по частната жалба чрез адв Д. М. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Като се позовава на съдебна практика на ВОС и ВКС настоява, че възнаграждението за защита в заповедното производство следва да бъде в размера по чл.6, т.3 от НМРАВ. Счита, че размерът на адв.възнаграждение в исковото производство правилно е определен към момента на постановяване на съдебното решение, когато е в сила новата редакция на чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба. Освен това, счита, че делото е и с висока фактическа и правна сложност и процесът е протекъл в няколко съдебни заседания, в които са извършени множество процесуални действия. Моли за оставане без уважение на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 5182/2022г. по описа на ВРС е образувано по предявен от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД ЕИК 200604885 срещу Д. М. З. ЕГН ********** с адрес: ********** иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, , съществуване на вземане в полза на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД със седалище гр.София сумата от 1041.63 лева – главница, по индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. сключен между Д. М.

З. (кредитополучател) и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT (кредитодател), ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 09.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1593/2022г. по описа на ВРС.

След частично оттегляне на иска за сумата в размер на 554.18 лева, 3 предмет на разглеждане е иск за сумата от 487.50 лева.

С решение № 207 от 23.01.2023г. съдът е отхвърлил иска поради липса на настъпила предсрочна изискуемост и е присъдила разноски в полза на адвокат Д. В. М. от АК[1]Пловдив, като пълномощник на ответника, за сумата в размер на 804,16 лв., възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1593/2022 г. на ВРС, от които 404.16 лева в исковото производство и 400 лева – в заповедното производство.

С определение № 3801 от 28.03.2023г., на осн.чл.248 от ГПК, е оставена оставя без уважение молба с вх. № 17694/08.03.2023г., подадена от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД ЕИК ЕИК 200604885, чрез адв. Б. С., с която е направено искане за изменение на Решение № 207 от 23.01.2023г., постановено по гр.д. № 5182/2022 г. в частта за разноските.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване резултата по спора, прилагайки съответната хипотеза на чл.78 от ГПК.

Това задължение се изпълнява при постановяване на съдебния акт, по арг.от 81 от ГПК, но релевантен за определяне размера на адв.възнаграждение е момента, в който е сключен договора за правна помощ и съдействие, аналогично на размера, определен с договор, сключен при договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.

Разпоредбите на Наредба №1/2014г. имат материално правен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предвидено обратно действие (Определение № 534 от 08.12.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 1135/2016г., първо т.о., ТК).

Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното и исковото производство се определя по Наредба №1/2014г. в редакцията и към момента на сключването на договора.

4

Предвид изложеното за защита на ответната страна в производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2014г. в редакцията към бр.68 от 31.07.2020г., в размер на 302.91 лева, съобразно материалния интерес от 1041.63 лева.

Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. Това, обаче, не означава, че пълномощникът на длъжника, не е извършил проучване на делото, в резултат на което е преценил, че с оглед защитата на страната същата следва да възрази, съотв. да предизвика провеждане на исков процес, в хода на който ще бъде установена дължимостта, съотв.недължимостта на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Настоящият състав намира извършеното процесуално действие за техническо по своята същност и предвидимо по своя резултат, което води до извода за значителна несъразмерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение.

Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи 5 защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие.

Действително в случая е било подадено възражение чрез пълномощник.

Липсват въведени допълнителни възражения относно недължимостта на вземането. Съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл.6, т.5 от Наредба № 1 възнаграждение за изготвяне на молба. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото за тях възнаграждение е в размер на 50 лв.

Това обосновава извод за неправилност на поставеното по реда на чл.248 от ГПК определение на исковия иск, с което молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, което дължи на ответника, е оставено без уважение. Същото следва да бъде отменено с произнасяне по същество на искането.

С оглед изложеното, СЪДЪТ :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3801 от 28.03.2023г., постановено по гр.д. № 5182/2022г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 17694/08.03.2023г., подадена от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с която е направено искане за изменение на Решение № 207 от 23.01.2023г., постановено по гр.д. № 5182/2022 г. по описа на ВРС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК, Решение № 207 от 23.01.2023г., постановено по гр.д. № 5182/2022 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, в която „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД ЕИК