Решение № 3359 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3359 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100506338 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3853 от 26.04.2022г., постановено по гр.дело №33473/2021г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, ответникът „ЗК „Л.И." АД, ЕИК: **** е осъден да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г." АД, ЕИК ****, на основание чл.411 от КЗ сумата от 286,55 лв.- изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" във връзка с щета №470420212109008, ведно със законна лихва от 11.06.2021г. до окончателното изплащане, както и 610 лв. разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЗК „Л.И." АД. Жалбоподателят поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач на МПС. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец „ЗАД Б.В.И.Г." АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени от представените писмени доказателства, свидетелските показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ. Първоинстанционният съд е обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства.

Ответникът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при условията на пълно и главно доказване. В случая и настоящият състав достига до извода, че такова доказване не е проведено от ответника. Докато за водача на застрахования при ответника лек автомобил нарушаването на правилата за движения по пътищата- предприемане на обратен завой при наличието на двойна непрекъсната линия на хоризонталната пътна маркировка, е безспорно установено, по отношение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил не се установява при условията на пълно и главно доказване да е управлявал автомобила със скорост, при която не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона за спиране при внезапно възникване на опасност. Тези обстоятелства следва да са безспорно установени, тъй като ако се възприеме логиката на жалбоподателя, би се вменила принципно вина за настъпване на ПТП винаги, когато МПС е в движение, предвид лаконичността и неопределеността на тази законова разпоредба.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3853 от 26.04.2022г., постановено по гр.дело №33473/2021г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.

ОСЪЖДА „ЗК „Л.И." АД, ЕИК: **** да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г." АД, ЕИК **** сумата от 360 (триста и шестдесет) лева- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3