Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 98769 от 11.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 42476/2023
Вид
Разпореждане № 98769
Подписан
11.08.2023
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 98769 гр. София, 10.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Т. Б. като разгледа докладваното от В. Т. Б. Частно гражданско дело № 20231110142476 по описа за 2023 година

Депозирано е от СИТИ КЕШ ООД с ЕИК: 202531869 и адрес: гр. София, УЛ.С. 29, ет.7, общ. Столична, обл. С. (столица), заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К. Р. П. с ЕГН: ********** и адрес: с.

Б., вилна зона „М.“ № 999, за вземания по Договор за паричен заем № .../13.10.2022 г.

Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на частично отхвърляне по отношение на претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

1

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от получаване на сумата, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия.

Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, както и уговорката за заплащане на разходи за събиране на вземането по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В тази насока съдът намира за нищожна и таксата за събиране на вземане, доколкото тя също се начислява автоматично, при забава на плащането, т.е. представлява по съществото си санкция за неизпълнение на договора и има за цел заобикаляне на изискванията на закона.

Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и по отношение на таксата за събиране на вземането поради забава в плащането.

По изложените мотиви, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявлението, подадено от С. К. ООД с ЕИК: ..... и адрес: гр. С., УЛ.С. 29, ет.7, общ. Столична, обл. С. (столица), заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу К. Р. П. с ЕГН: ********** и адрес: с. Б., вилна зона „М.“ № 999, в частта за сумата в 2 размер на 507,12 лева (петстотин и седем лева и 12 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 13.10.2022 г. до 15.05.2023 г., по Договор за паричен заем № ..../13.10.2022 г., както и за сумата в размер на 135 лева (сто тридесет и пет лева), представляваща такса за събиране на вземането поради забава в плащането по Договор за паричен заем № .../13.10.2022 г.

Разпореждането в може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за указания по чл.415 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3