Решение № 148 от 14.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2619/2024
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 14.02.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 131 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 344, алинея 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 79 до член 81 · Кодекс на международното частно право
- член 79 до член 81 · Кодекс на международното частно право
- член 79 до член 81 · Кодекс на международното частно право
- член 22 · Конституция на Република България
- член 22, алинея 2 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Варна, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100502619 по описа за 2024 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Ф. Ф. К. чрез адвокат П. П. срещу решение № 3108 от 17.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 3077 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника Ф. К., гражданин на Белгия, роден на ********** г., срещу А. З. С. иск с правно основание член 34 от ЗС за делба на земеделски имот, който съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-57 от 05.07.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с кадастрален идентификатор *** съгласно КККР на село Кичево, община Аксаково, област Варна, местността „Ювез“ представляващ нива с площ 4,999 дка, стар номер 060023, при граници по акт за собственост: имоти №№ 060022 – нива, 060006 изоставена нива, 060024 - изоставена нива, 000107 - полски път, и при граници по скица № 15-527258 от 17.05.2023 г. – имоти с №№ ***, ***, *** и
***, поради липса на съсобственост; оставено е без разглеждане искането на въззивника за осъждане на А. З. С. да му заплаща 73 лева на месец -обезщетение за ползване на част от имота на основание член 344, алинея 2 от ГПК; осъден е на основание член 78, алинея 3 от ГПК Ф. К. да заплати на А. С. сумата от 1 200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РС- Варна; осъден е Ф. К. на основание член 78 във връзка с член 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 100 лева - държавна такса поради отхвърляне на иска за делба.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението – счита се, че в случая е приложимо правото на Кралство Белгия, а не това на Република България, респективно невъзможността на въззивника да придобие земеделски имот. Излага се, че същият е придобил имота в режим на общност и след прекратяването на брака между страните е станал собственик на половината от него.
Иска се да бъде отменено изцяло решението, като се постанови делба на имота при равни квоти между страните и се уважи искането с правно основание член 344, алинея 2 от 1
ГПК. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А. З. С. чрез адвокат Р. А. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира се, че няма спор, че имотът е придобит по време на брака, но към момента на придобиването му въззивникът като чужд гражданине не е можел да придобива собственост върху селстостопански земи. Също претендира разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че недвижим имот – земеделски такъв -, който съгласно заповед № РД-18-57 от 05.07.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор *** съгласно КККР на село Кичево, община Аксаково, област Варна, местност „Ювез“, представляващ НИВА с площ 4,999 дка, стар № 060023, при граници по акт за собственост: имоти №№ 060022 – нива, 060006 – изоставена нива, 060024 - изоставена нива, 000107 - полски път, и при граници по скица № 15-527258 от 17.05.2023 г. – имоти с №№ ***, ***, *** и ***, е придобит от А. З. С. по време на брака й с ищеца Ф. Ф. К., сключен на 22.05.1993 г. и впоследствие прекратен на 27.04.2021 г. с влязло сила съдебно решение на първоинстанционния съд на Източна Фландрия, отдел Гент/Белгия, чрез договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт /НА/ № 121, том VII, рег.№ 10399, нот.д.№ 1155/2005 г. на Ж.К. – помощник-нотариус по заместване на нотариус А.Г. /вписан в Нотариална камара - София под № 194/ с район на действие - района на Варненски районен съд. Счита, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност /СИО/ между страните след прекратяването на брака им с развод и всеки е собственик на ½ идеална част. Излага, че страните, докато са били съпрузи, живели преимуществено в Кралство Белгия, тоест обичайното пребиваване на двамата е било на територията на Кралство Белгия на адрес: Avennesdreef 6, 9031 Drongen, с оглед на което и при приложение на член 79, алинея 2 и алинея 3 от КМПЧ и разпоредбата на член 26 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи счита, че към техните отношения, свързани с придобиване на имущество през време на брака, следва да се прилагат законите на Кралство Белгия и по-конкретно Гражданския кодекс на Кралство Белгия, действащ до 01.07.2022 г. в частта му от член 1402 до член 1405 включително. Съгласно последните недвижимото имущество, придобито от някой от съпрузите по време на брак, е винаги общо имущество, освен конкретни случаи по член 1402 – когато повече от половината от покупната стойност е финансирана с лични средства или със суми от продажба на лично имущество и това е изрично посочено от купувача в нотариалния акт и член 1403 - когато съпругът е направил изрична декларация за скорошно реинвестиране в текста на нотариалния акт за покупка и възстанови на другия сума, представляваща повече от половината от придобивната цена на общия имот в период от две години от подписване на нотариалния акт за покупка. Излага, че не са налице изключенията по член 1402 и член 1403 от Гражданския кодекс на Кралство Белгия, поради което се прилага член 1405, точка 4 от същия, която разпоредба гласи, че за общо се счита 2 всяко имущество, за което не може да бъде доказано, че е собственост на единия от съпрузите, съгласно която и да е законова разпоредба. Намира, че тези правила са относими за процесния имот, доколкото страните са уредили имуществените си отношения с брачен договор през 2010 г., уговорката в който за придобиване на права в режим на разделност се отнася за напред, а имотът е придобит през 2005 г. По отношение на привременните мерки по член 344, алинея 2 от ГПК се излага, че от датата на прекратяването на брака /27.04.2021 г./ - до депозиране на исковата молба ответницата владее еднолично целия имота и се ползва от него, поради което ищецът търпи пропуснати ползи от невъзможността да ползва имота и да получава наем от него.
С оглед изложеното предявява иск за делба на процесния имот при следните квоти: ½ идеална част за Ф. Ф. К. и ½ идеална част за А. З. С.. Направено от ищеца е искане с правно основание член 344, алинея 2 от ГПК за осъждане на ответницата да му заплаща по 73 лева месечно обезщетение за лишаването му от ползване на неговата идеална част от имота, считано от влизане в сила на определението по член 344, алинея 2 от ГПК до приключване на делбата с влязъл в сила акт във фазата на извършването.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А. З. С., с който се оспорва наличието на съсобственост и се иска отхвърляне на иска за делба. С. не спори, че имотът е придобит от нея по време на брака й с ищеца, но счита, че същият не е придобит в условията на СИО. Излага, че е индивидуален собственик на имота, тъй като ищецът не е отговарял на изискванията на член 29 ЗС и член 3, алинеи 4-5 от ЗСПЗЗ и не е могъл да придобива собственост върху земеделска земя освен при условията на международен договор, ратифициран по реда на член 22, алинея 2 от КРБ. Придобиването на имущество в СИО не е посочено като изключение по член 29 ЗС, с оглед на което ищецът като чужденец не е могъл да придобие имота. Прави възражение за приложение на член 1402 от ГК на Кралство Белгия, тъй като имотът е купен изцяло със средства на ответницата, следователно не е СИО. Подчертава, че доколкото сделката е била сключена в България, то няма изискване това да е изрично посочено в НА. Навежда доводи, че имотът е закупен с нейни лични средства, за което може да се направи извод от исковата молба на К. по гр.д.№ 11869/2021 г. по описа на ВРС, където същият излага, че имотът е купен без негово знание, а е узнал за покупката на 03.04.2021 г. С уточнителна молба от 13.11.2023 г. ответницата пояснява, че е получила заем на 25.07.2005 г. от трето лице, който е върнат на 06.04.2006 г. с пари от осъществена продажба на старото семейно жилище на страните в Белгия, като сумата получена от тази продажба е принадлежала поравно на страните, тъй като не са имали брачен договор. По отношение на искането по член 344, алинея 2 от ГПК се оспорва ищецът да търпи загуби от ползването на имота от страна на ответницата, тъй като той е закупен със средства на ответницата.
Няма спор по делото, че бракът между страните е сключен на 22.05.1993 г. в Гент/Белгия и е прекратен с влязло в сила на 27.04.2021 г. съдебно решение на първоинстанционния съд на Източна Фландрия, отдел Гент/Белгия.
Също така не се спори, че процесният имот е закупен от А. С. по време на брака й с ищеца Ф. К. – на 04.08.2005 г., както и, че ищецът е гражданин на Кралство Белгия.
Ищецът е представил преведен на български език сключеният между страните на 12.01.2010 г. в Белгия брачен договор, видно от съдържанието на който страните са обяснили пред нотариуса, че от сключването на брака им до момента на договора е действал режим на СИО, който желаят да се измени. Уговорено е от деня на договора между страните да се прилага съпружески режим на разделност, като е уточнено, че всеки съпруг има право на имуществото, което е негово и на имуществото, което ще придобие по време на брака по какъвто и да е начин.
С международна поръчка, проведена за установяване на белгийското право, 3 необходима с оглед позоваването на същото и от двете е установено съдържанието на разпоредбите от член 1398 до член 1465 от Гражданския кодекс на Кралство Белгия.
За да бъде основателен, респективно уважен, предявеният иск за делба, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е налице съсобственост между страните по делото по отношение на заявената вещ, въз основа на прекратена СИО, както и размера на притежаваните от всеки от съделителите квоти. С оглед конкретните твърдения в исковата молба в тежест на ищеца е да докаже, че с ответницата по време на брака им са живели в Белгия, където е било тяхното обичайно местопребиваване; че се е прилагал режим на СИО между тях към момента на закупуване на имота през 2005 г., който не е преуреждан с брачен договор.
В тежест на ответницата при направеното възражение за пълна транформация на лично имущество по отношение на процесния имот, придобит по време на брака на страните, е доказването на придобивната стойност на имота, размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот и влагането им към момента на придобиване на имуществото.
Когато едно лице е в брак към момента на придобиване на дадено имущество, правният режим спрямо придобитото попада в обхват на уредбата на имуществените отношения между съпрузи. Поради наличие на международен елемент трябва да се установи приложимото материално право на коя държава урежда тези съпружески имуществени отношения. Това право определя голяма група въпроси: какъв е режимът на собственост /СИО, разделност, последици от брачен договор), кой и как може да управлява и да се разпорежда с тази собственост, може ли да се променя режимът, при какви предпоставки този режим поражда правни последици.