Акт от 27.10.2021, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№

140

Гр.

Перник, 27.10.2021 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ ДИМИТРОВА при съдебния секретар

А.М. и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 154 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.

63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.К.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.С. ***, против решение № 260288 от 21.06.2021 година, постановено по АНД № 00688 по описа за 2021 година на Районен съд Перник, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 7201 от 30.03.2021 година на началника на отдел „Контрол по РПМ“ (ОКРПМ), дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), като на Д.К.К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 година), във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че в производството по издаване на процесното наказателно постановление са изпълнени изискванията на ЗАНН за съставяне и връчване на АУАН, както и за доказване на вмененото нарушение. Моли се касационният съд да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 (ред. ДВ, бр.

94 от 2019 г.), не депозира отговор.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба от адвокат К.С. ***, пълномощник на касатора,поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, за които се прилага списък.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба –Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М.М., пълномощник на председателя на Управителния съвет на АПИ, която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

С НП № 7201 от 30.03.2021 година началникът на отдел ОКРПМ, ДАРОК при АПИ, е наложил на Д.К.К. административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал.

1, т. 2 от ЗП, за това, че на 05.03.2021 година, в 15:33 часа, на път – АМ „Струма“, км 30+700, след разклона на с.

Боснек, в посока гр. Дупница – гр. Перник, е управлявал и е осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси, марка „***“, модел“ ***“ АТ ***ТП, с рег. № РК *** ВС и полуремарке с три оси с рег. № РК **** ЕН, тежко ППС съгласно чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 година, поради установено надвишаване на нормите по чл. 7 от Наредбата, тъй като при извършена на управляваното от Д.К.

ППС проверка от контролни органи на АПИ е констатирано, посредством измерване, натоварване от 15.300 т на задвижващата (втора) единична ос на ППС при максимално допустимо натоварване 11.5 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата, съответно, при измерено разстояние между осите 1.32 м, констатирана е сума на натоварване ос на тройната ос на полуремаркето 27.050 т, при максимално допустимо натоварване 24 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредбата.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. В производството по АНД № 00688 по описа на съда за 2021 година, наказателното постановление е изменено, като за същото нарушение, наложеното на Д.К.К. административно наказание „Глоба“ е намалено на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя за невръчена разписка от съставения за процесното нарушение акт (АУАН), което е основал в удостоверен от свидетел в акта отказ от страна на наказаното лице да разпише разписката за това. Приел е за безспорно между страните по делото, че жалбоподателят е управлявал съчленено ППС, включващо МПС с две оси и полуремарке с три оси.

Приел е за безспорно установено, въз основа на доказателствата, че установените при извършената проверка параметри на ППС (констатирани с годни технически средства) превишават съответните стойности по чл. 7 от Наредба № 11/.03.07.2001 г., съответно ППС е тежко по смисъла на чл. 3 от Наредбата, респективно извънгабаритно по смисъла на § 1, т, 1 от ДР на Наредбата. Прието в решението е, че тези констатации се съдържат в АУАН и НП, както и констатации, че движението на процесното тежко ППС се е осъществявало без необходимото разрешение на администрацията, управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на ос е надвишавало както посочените разпоредби на наредбата, така и параметрите на представеното от водача разрешение – квитанция за заплатени пътни такси. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за неотразяване в НП, че същият е притежавал разрешение – квитанция за платени пътни такси – квитанцията е взета предвид и изрично вписана в НП. Тази приета за установена деятелност на жалбоподателя районният съд е приел да покрива всички съставомерни признаци на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, за каквото е ангажирана и административнонаказателната му отговорност – по делото е установено неспазване от страна на жалбоподателя – водач на извънгабаритното ППС, на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, отнасяща се до дейности от специалното ползване на пътищата, в случая забрана за движение на извънгабаритни ППС без разрешение – разрешително или квитанция за платени пътни такси. В решението е прието също, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, за определяне на случая като маловажен съгласно чл. 93, т. 9 от НПК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН – нарушението не е такова, което с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а е типично такова. Наложеното административно наказание „Глоба“ решаващият първоинстанционен състав е приел за законосъобразно по вид, но несправедливо завишено над минималния размер, при неотчитане наличието на смекчаващи отговорността на касатора обстоятелства и липса на отегчаващи такива, поради което и е намалил размера на глобата към минимума, предвиден за съответното нарушение.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която кореспондира на събраните по делото доказателства, в частта, с която е прието за установено по делото осъществяването на посочените дата и място и към посочения част движение от страна на касатора на съчленено ППС с пет оси (МПС с две оси и полуремарке с три оси), с установени по надлежния ред параметри на натоварване на това ППС.

Некореспондиращ, като неоснован в доказателствата по делото обаче е изводът, че измереното натоварване на осите освен нормите на Наредба № 11/03.07.2001 година, е надвишавало и параметрите на представеното от водача разрешение (квитанция за платени пътни такси). Видно е от съдържанието на приложения по преписката и делото документ (квитанция на л.

16 от АНД), същият на първо място е издаден за МПС с рег. № РК *** ВС, т. е. само за МПС с две оси, част от съчлененото МПС, управлявано от касатора към момента на проверката. Освен това, дори да се пренебрегне този факт, в квитанцията не са посочени конкретни параметри на натоварване на ос/оси (относимо към процесния случай). Посочени са само левови равностойности за превишена допустима маса и за наднатоварване на оси, реципрочни, но същите не са отнесени към конкретни параметри. По аргумент от чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, габаритните размери, общата маса или натоварването на ос следва да са посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3, а основание за съставяне на акт е установяването, че параметрите на проверено ППС са по-големи от посочените в документа за платена такса. Таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, са регламентирани в Тарифата, приета на основание чл. 10, ал. 6 от ЗП. В чл. 13 от Тарифата са определени таксите за преминаване по републиканските пътища на ППС, превишаващи допустимото максимално натоварване на ос на ППС, определени в чл. 7 от Наредба № 11 от 2001 г. Предвидени са такси, групирани според степента на наднатоварвания на ос, както и е предвидено изчисляването им на км според изминавано разстояние с претовареното ППС. В чл. 14, ал. 2 от Тарифата е разписано, че за ремаркета и полуремаркета с повече от три оси, предназначени само за превоз на тежки или извънгабаритни товари, се събират таксите по чл. 11, 12, без тези по чл. 13. Т. е. полуремарке с три оси (в процесния случай), не е изключено от таксата по чл. 13 и за претоварването на осите му се дължи заплащането на отделна такса. При това положение не съвсем обикновена задача би се явила изчисляването за какви конкретни параметри на превишаване на ос и за кое ППС са заплатени пътни такси според представената квитанция. Това важи на още по-силно основание за водач на ППС, който освен това в случая не е и задълженото лице, което да се снабди с разрешение за движение на извънгабаритно ППС.

Други доказателства относно конкретните параметри на осите, за които, като надвишаващи нормативно допустимите, е удостоверено, с издаден и от надлежен орган документ, че са заплатени пътни такси, по преписката и делото не са приобщени. Следователно не се явява подкрепен от доказателствата по делото извод, че установените при проверката параметри, и то само по отношение на МПС с две оси (част от съчлененото ППС), са по-големи от тези, за които е удостоверено, че такса е заплатена по реда на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Както и въобще липсват преки и недвусмислени доказателства такава такса да е заплатена по отношение на наднатоварването на ос на тройната ос на полуремаркето, също част от съчлененото ППС, каквато по аргумент от чл. 14, ал. 3 от Тарифата също се дължи.