Решение № 463 от 30.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500882 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на Ж. А. Д. и Н. Н. Д. срещу разпределение от 10.07.2024 г. на постъпили парични суми по изпълнително дело № 20247920400019 по описа на ЧСИ Георги Каримов.

С разпределението от 10.07.2024 г. по изпълнително дело № 20247920400019 по описа на ЧСИ Георги Каримов е разпределена сума от публична продан на недвижим имот: ½ ид.ч. от УПИ с площ от 553 кв.м., идентичен с парцел V, отреден за части от имоти с пл. № ...и № ..., в кв. .. по регулационния план на с. К., общ. С., при граници и съседи, съобразно нотариален акт: улица, Ц.Д., С. К. и Р. М., ведно с цялата построена в северната част на описания поземлен имот жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., състояща се от сутерен, първи етаж и тавански етаж. Постъпилата от проданта сума е в размер на 51 600.00 лв., а за купувач на имота е обявен взискателя Е.

Т. Т., която сума е разпределена, както следва: общо непогасени 1 разноски, направени от взискателя Е. Т. Т. в хода на изпълнителното производство са в размер на 501.00 лева и същите са погасяват изцяло, чрез прихващане, с част от сумата дължима от купувача, като цена на продадения имот; такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на общо 5216,48 лева; второ по ред се удовлетворява изцяло вземането на община С. за дължими и неплатени за продадения имот данък недвижим имот и ТБО /такса за битови отпадъци/, което е в размер на 233.30 лева и следва да бъде внесена от взискателя Е. Т.. Изцяло се погасяват по същия начин /чрез прихващане между сумата дължима от взискателя купувач, като цена на продадения имот и вземането му към длъжника по и.д. / вземането на Е. Т. Т. за непогасени вноски по договор за заем за периода от 20.01.2021 г. до 20.12.2021 г. в размер на 5634,40 лева, вземането за неустойка в размер на 4000.00 лева, вземането за присъдените разноски в размер на 2057,74 лева, вземането за лихва върху просрочената главница за периода от 27.05.2022 г. до 10.07.2024 г. в размер на 8426,99 лева и частично се погасява вземането за непогасена главница, която е в размер на 32 560.41 лева.

Ж. А. Д. и Н. Н. Д., чрез адв. И. М. обжалват разпределението от 29.07.2024 г. с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

На първо място излагат, че взискателят Е. Т. Т. не е сторил разноски във връзка с реализираната публична продан в размер на 501.00 лева и не следва да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Вземането на община С. за такса за битови отпадъци не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а по т. 6, като се позовават на ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място възразяват, че съдебният изпълнител не бил спазил правилото на чл.

76 ЗЗД, което водело и до погрешно изчисляване на сумите.

Неправилно била изчислена дължимата такса по т. 26 от ТТР за вземането на община С., която следвало да бъде изчислена по отделно за всяко едно от вземанията – една такса за дължимия данък върху 2 недвижимия имот и една такса за дължимата такса за битов отпадък.

Също така авансовите такси, посочени в разпределението в размер на 1230.40 лева не следвало да се прихващат с вземането на взискателя към длъжниците по изпълнителното дело, доколкото същите не са начислени във връзка с реализираната публична продан. Освен това считат, че разпределението е незаконосъобразно и поради това, че вземането било оспорено в съдебен процес, който не бил приключил.

По жалбата на Ж. А. Д. и Н. Н. Д. срещу разпределението от 10.07.2024 г., предявено на 29.07.2024 г. е постъпил отговор от Е. Т. Т., в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

В изложените от ЧСИ Георги Каримов мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

На първо място жалбоподателят излага правно твърдение, че разпределението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Разпоредбата е приложена правилно в съответствие с даденото разрешение в т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, но общата сума на сторени разноски от взискателя Е. Т. в хода на изпълнителното производство по този ред е 425.00 лева, а не сумата от 501.00 лева.

Тези разноски са формирани от платените такси по т. 1, 5, 10, 20 и 31 от ТТР ЗЧСИ, както следва: за образуване на изпълнително дело 20.00 лева; за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, призовка препис от жалба, уведомление или книжа -40.00 лева; искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана-15.00 лева или общо 75.00 лева, за която сума е издадена сметка № 27594/07.03.2024 г. /л. 9 от делото/. Следващата платена такса е в 3 размер на 50.00 лева за извършване на опис на движими и недвижими имущества, за което е издадена сметка № 27852 от 25.04.2024 г. от ЧСИ-Георги Каримов и 300.00 лева платен хонорар на вещото лице Симеон Захариев. Общата сума по този ред непогасени разноски, направени от взискателя Е. Т. Т. възлиза в размер на 425.00 лева, които се погасяват изцяло чрез прихващане, с част от сумата дължима от купувача, като цена на продадения имот.

Основателно е възражението, че вземането на община С. за такса за битови отпадъци не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Според т. 4 от ТР. № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, вземането на общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Според мотивите на ТР, публичното общинско вземане за таксата „битови отпадъци“ няма пряка връзка със собствеността върху имота и неговата стойност, а произтича от предоставянето на конкретни обществени услуги и представлява цената за тях (стойността на същите), поради което не може да попадне в приложното поле на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и да бъде събирана от стойността на имота, предмет на публичната продан, а се ползва с общата привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворяване от цялото имущество на длъжника, съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, вземането на община С. следва да се удовлетвори само за данък недвижими имоти в размер на 206,58 лева, а таксата за битови отпадъци да се отнесе по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД в размер на 26,72 лева.

Видно от доказателствата по делото на жалбоподателите е връчена ПДИ, в която се съдържа информация за таксите и разноските по изпълнението и в тази си част съобщението има характер на постановление за разноските (съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г.), спрямо което длъжникът може да възрази както относно дължимостта им, така и относно техния размер, като постановлението на ЧСИ по 4 повод на направените възражения ще подлежи на обжалване. В случая длъжниците не са възразили своевременно срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, същото не е и обжалвано, поради което е влязло в сила и следва да бъде взето предвид при извършването на разпределението.

Дължимите такси са подробно описани в т. 4 от разпределението и възлизат в размер на 5188,48 лева.

Обратно на твърденията на жалбоподателите съдебния изпълнител е извършил разпределение на получената парична сума от публичната продан на недвижимия имот и е разпределил сумата, като е посочил взискателите, техните привилегии, вземанията които се погасяват. Разпределението е извършено, като най-напред е определил сумата по отношение на вземанията с право на предпочтително удовлетворение – за разноски по принудителното изпълнение – чл.

136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. След разноските ЧСИ е отделил сума пари за погасяване вземането на Общината по чл. 136, ал. 1, т. 2, а след това и на кредитора с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, като накрая трябва да се включи и вземането на общината за таксата за битови отпадъци - по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

При извършеното разпределение, съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Възражението, че вземането е оспорено в съдебен процес, който не е приключил е също неоснователно, тъй като основанията за спиране на изпълнението са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ГПК и в случая не са налице такива.

Разпределението е надлежно предявено на длъжниците.

Съответно не са налице нарушения на процесуалния закон.

С оглед гореизложеното жалбата се явява частично основателна, с оглед на което разпределението следва да бъде частично отменено.

По първи ред общо непогасените разноски следва да бъдат намалени на 425.00 лева, които се погасяват изцяло след прихващане, с част от 5 сумата дължима от купувача. Второто по ред вземане на община С. следва да бъде само за данък недвижими имоти в размер на 206,58 лева, а таксата за битови отпадъци да се отнесе по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД в размер на 26,72 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпределение с вписана дата 10.07.2024 г., предявено на дата 29.07.2024 г., по ИД № 20247920400019 по описа на ЧСИ Георги Каримов, рег. № 792 КЧСИ, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: в частта, в която е прието, че общо непогасените разноски, направени от взискателя Е. Т. Т. в хода на изпълнителното производство са в размер над сумата от 425.00 лева до посочения размер от 501.00 лева;

2. в частта, в която по втори ред се удовлетворява изцяло вземането на община С. за такса за битови отпадъци в размер на 26,72 лева;

1.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

Общо непогасените разноски, направени от взискателя Е. Т. Т. в хода на изпълнителното производство са в размер на сумата от 425.00 лева;

Втори по ред се удовлетворя вземане на община С. за дължим и неплатен за продадения недвижим имот дънък в размер на 206,58 лева;

По чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, се включва вземане на община С. за такса за битови отпадъци в размер на 26,72 лева;

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд 6 в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7