Решение № 34 от 12.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Сливен, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора В. Д. К. като разгледа докладваното от М. Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600419 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивен протест депозиран от прокурор от Районна прокуратура – Сливен прокуратура срещу присъда № 76/09.05.2023г. постановена по нохд № 1476/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият Б. С. И. е признат за невиновен в това, че на 09.09.2022 г. в района на м.„Рамануша“, в землището на гр.Сливен, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - 0,640 гр. нето тегло коноп /канабис, марихуана/ със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,50% на стойност 3,84 лв., и 1,428 гр. нето тегло смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/ , със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30 % на стойност 8,57 лв., всичко с общо нето тегло 2,068 гр. и на обща стойност 12,41 лв., като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 предл.1 от НК.

С присъдата на основание чл.354а ал.6 от НК са отнети в полза на държавата иззетите по делото наркотици с общо нето тегло 2,068 грама коноп /канабис, марихуана/, подробно описани в приемателно-предавателен протокол № 89 999 от 18.11.2022 г. на ЦМУ, отдел „МРР-НОП”, сектор „Наркотици“ - гр. София.

1

В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото възвинно производство, депозиран в установения от закона срок, се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се твърди, че по делото са налице безспорни доказателства за извършеното от подсъдимия Б. И. престъпление. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

В депозираното допълнение към протеста се поддържат направеното в първоначалния протест оплакване, като се навеждат конкретни съображения и възражения и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена оправдателната присъда.

Твърди се, че постановената присъда е неправилна, необоснована и в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства, поради което същата следва да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна такава, тъй като правилната преценка на събраните доказателства води до безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.3 т.1 предл.1 от НК. Според прокурора, съдът неправилно и неоснователно не е кредитирал показанията на свидетелите М. Б., Д. Д. и А. А. в частта им относно това чие притежание е било намереното в автомобила наркотично вещество с мотива, че тези свидетели са променили показанията си в досъдебната фаза, а твърденията им не се припокривали с останалия събран доказателствен материал. Акцентира се върху факта, че единствено в тази им част съдът не е кредитирал показанията на посочените свидетели, а е кредитирал обясненията на подсъдимия и неоснователно ги е преценил като последователни, логични и безпротиворечиви с останалия доказателствен материал. Заявява се, че обясненията на подсъдимия следва да се приемат само като защитна теза, целяща оневиняването му, а не като способстващи за разкрИ.е на обективната истина, доколкото именно некредитираната от съда част от показанията на свидетелите М. Б., Д. Д. и А. А. е в съществено противоречие с обясненията на подсъдимия. По отношение на тези доказателствени средства се твърди, че същите са единни и допълващи се и от тях по несъмнен и безспорен начин се установява, както в досъдебната, така и в съдебната фаза, че намереното в автомобила наркотично вещество е било държано именно от подсъдимия Б. И., доколкото и тримата свидетели са категорични, че подсъдимият е донесъл със себе си в автомобила гриндера и марихуаната, за да пушат в местността „Рамануша“. Отправя се упрек към съда, че нито е отчел, нито е коментирал причината за промяната в показанията на тримата свидетели, а единствено е приел това като основание да не ги кредитира в тази им част. Сочи се, че свидетелите Б., Д. и А. в първоначалните си разпити не са посочили чия е марихуаната, тъй като подсъдимият Б. И. им бил приятел и знаели, че и друг път бил задържан за държане на наркотици, като още при извършването на проверката на място от полицейските служители те му казали да си признае, че марихуаната била негова, но той се страхувал заради предишното си задържане. Заявява се, че впоследствие свидетелите решили да кажат истината, а именно, че наркотичното вещество е било на подсъдимия и тези си показания свидетелите поддържат и в съдебната фаза. Оспорва се и преценката на съда, че високорисковото наркотично вещество не било намерено от полицейските служители във владението на подсъдимия, а 2 било открито в предната дясна врата на лекия автомобил и във вътрешния джоб на черно елече, намиращо се на предната дясна седалка в автомобила, като се възразява, че не са били обсъдени действията на намиращите се в автомобила лица. Твърди се, че според събраните по делото доказателства, след като подсъдимият е извадил марихуаната и гриндера, свид. Д.

Д. подал на свид. М. Б. лист, който последният държал докато подсъдимият разчупи и натроши топчето марихуана, като част от наркотичното вещество останало на листа, а другата част подсъдимият Б. И. прибрал обратно в торбичката. Твърди се още, че след това подали листа с натрошената марихуана на свид. Д. Д., за да свие цигара, а като видели полицейския автомобил свид. Д. Д. пъхнал листа с марихуаната в джоба на елечето си, което било на предната дясна седалка, а подсъдимият Б. И. скрил торбичката с марихуаната в предната дясна врата, като гриндерът останал на задната седалка. Прокурорът заявява, че въз основа хронологичното проследяване на тези действия може да се направи извод как марихуаната се е озовала на местата, където е била открита от полицейските служители и предвид показанията на свидетелите М. Б., Д. Д. и А. А. може да се обоснове категорично заключение, че наркотичното вещество е било донесено и държано от подсъдимия Б. И..

Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова присъда, с подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено адекватно наказание при условията на чл.54 от НК.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в него основания и моли същия да бъде уважен. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при обосноваване на присъдата, изразяващи се в неправилна преценка на събраните доказателства, както и в липсата на достатъчно аргументация за взетото решение за кредитиране на защитната теза на подсъдимия респ. за отхвърляне на показанията на коментираните в протеста свидетели. Предлага се да бъде постановена нова присъда, с която да бъде осъден оправдания подсъдим или съответно да се постанови съдебен акт за връщането на делото за разглеждане от друг съдебен състав.

Подсъдимият Б. С. И., редовно призован, се явява лично и упълномощения си защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата като го намира за неоснователен и поради това моли същият да не бъде уважаван. В тази връзка както подсъдимият, така и защитата му излагат доводи, че не е доказано инкриминираното от прокуратурата деяние да е извършено от подсъдимия. Атакуваната присъда се определя като правилна и законосъобразна и се настоява за потвърждаването й.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за основателен по отношение на искането за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

3

Първоинстанционният съд, при разглеждане на делото и при постановяване и обосноваване на присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в частност правото на държавното обвинение да разбере въз основа на какви конкретни доказателства са направени изводите за невиновност на подсъдимия, както и да получи отговор в мотивите към присъдата на всички наведени доводи и аргументи представени преди съда в подкрепа на отстояваната пред първата инстанция теза за виновност на подсъдимото лице.

В мотивите към присъдата си районният съд е посочил, че възприетата от него и описана фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.

На практика,обаче, не всички тези доказателствени материали са били обсъдени и коментирани поотделно и конкретно респ. по начина, по който това се изисква от разпоредбите на НПК вкл. относно това кои обстоятелства се установяват чрез тях, което от своя страна прави невъзможно както страните по делото, така и въззивната инстанция да разберат въз основа на кои конкретно доказателства са приети за установени описаните в присъдата фактически положения.

По отношение на някои от доказателствените материали в мотивите липсват конкретни съображения относно това дали, защо и в каква степен се дава вяра на този тези доказателствени материали по делото, както и какво точно се установява чрез тях т.е. по същество по делото липсва анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие.

Така първоинстанционният съд е посочил по отношение на обясненията на подсъдимия, че ги кредитира, тъй като е преценил, че същите са последователни, логични и безпротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, но без да посочва с кои конкретно доказателства пи доказателствени средства тези обяснения не си противоречат.

Направена е правилната констатация, че подсъдимият е заинтересован от изхода на делото и в частност от това да бъде оневинен т.е., че това обстоятелство следва да бъде съобразено във всички случаи при преценката на това доказателствено средство. Районният съд е посочил, че в същото време тези обяснения представляват гласни доказателствени средства и следва да се ценят наред с всички останали писмени и гласни такива и да се изключат от доказателствения материал, само ако противоречат на останалите доказателства.

Така както е изложен в мотивите към атакуваната присъда, анализът на обясненията на подсъдимия очевидно не съответства на изискванията предвидени в съответните разпоредби на НПК относими към преценката на доказателствените материали. С оглед на коментираната по-горе и констатирана и от първата инстанция двойствена природа на това конкретно доказателствено средство, във всички случаи е било необходимо да се посочи 4 допълнителна аргументация в подкрепа на решението на съда да даде вяра на твърденията на подсъдимия /въз основа на които несъмнено са изградени направените фактически констатации/, при положение, че тези негови твърдения категорично не се подкрепят от част от останалите гласни доказателствени материали и в частност – от показанията на свидетелите А. А., М. Б. и Д. Д.. Формалното посочване, че обясненията на подсъдимия последователни, логични и безпротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал /което несъмнено не е вярно/, без навеждане на конкретни съображения и доводи във връзка с тези констатации вкл. и без конкретизиране на обстоятелствата, които се установяват чрез тях, представлява нарушение на изискванията за анализ и преценка на доказателствените материали и води до ограничаване на правата на страните в процеса да разберат какви са конкретните съображения за направената преценка на тази част от доказателствените материали.