Решение № 1522 от 03.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Пловдив, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330112110 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86, вр. чл.

99 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х.

М., чрез пълномощник юрисконсулт Е. Ц., е предявил против С. Р., ЕГН: **********, от гр.

П., ул. „*********” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 7406/ 2024 г. на ПРС, IX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4361/ 27.05.2024 г., парични суми, както следва: сумата от 350 лева- главница по договор за потребителски кредит № *****/ 12.06.2019 г., сключен между С. Р. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна възнаградителна лихва в размер на 9, 73 лева за периода 12.06.2019 г.- 07.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 70, 88 лева за периода 07.07.2019 г.- 22.04.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.04.2024 г. до окончателното погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 12.06.2019 г. между ответника и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, се сключил договор за потребителски кредит № **********, по който лицето получило сумата от 350 лева, платима на една вноска с краен падеж- 07.07.2019 г., при ГЛП- 40, 05 % и ГПР- 48, 63 %. Договорът бил действителен, отговарял на специалните 1 законови изисквания на ЗПК, като бил сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ по електронен път от разстояние. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора, като вземането било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., за което длъжникът бил уведомен от новия кредитор, за което не съществувала пречка, а и уведомяването можело да стане с връчване на исковата молба. По договора били дължими следните суми: сумата от 350 лева- главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 9, 73 лева за периода 12.06.2019 г.- 07.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 70, 88 лева за периода 07.07.2019 г.- 22.04.2024 г. (без периода на извънредното положение).

Тъй като сумите по кредита не били върнати в уговорения срок, за събирането им било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 7406/ 2024 г. на ПРС, IX гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск.

Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. На първо място се твърди, че договорът за потребителски кредит не бил сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР, доколкото не били ангажирани писмени доказателства за постигнато съгласие между страните чрез размяна на електронна кореспонденция, а и липсвали подписи. Второне се доказвало реалното предаване на сумата в заем. Трето- цесията не била редовно съобщена, като уведомяване чрез исковата молба било недопустимо. При условията на евентуалност- ако се докажело, че има сключен договор, то същият бил недействителен на специалните основания на ЗПК. Първо- нито договора, нито ОУ били подписани от потребителя. Второ- ГПР не отговарял на посоченото, защото не било описано от какви точно разходи се формира. Трето- липсвало посочване на условията за прилагане на лихвения процент. Отделно, възнаградителната лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави, предвид високия си размер, като клаузата била уговорена във вреда на потребителя и се явявала неравноправна. По отношение на лихвите за забава съществувало разминаване между заповедта за изпълнение и исковата молба, поради което претенциите се явявали недопустими. Твърди се, че и установителният иск бил предявен след едномесечния срок по чл. 415 от ГПК. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание чрез особения си представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 4361/ 27.05.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 7406/ 2024 г. на ПРС, IX гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева- главница по договор за потребителски кредит № *****/ 12.06.2019 г., сключен между С. Р. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 2

21.07.2022 г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна възнаградителна лихва в размер на 9, 73 лева за периода 12.06.2019 г.- 07.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 70, 88 лева за периода 07.07.2019 г.- 22.04.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 51, 27 лева, изчислени по съразмерност.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са приети договор за паричен заем Кредирект № *****/ 12.06.2019 г., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, общи условия към него, както и справка за движението по кредита.

Представена е и разписка от „*****“ за наредена от „Сити Кеш“ ООД в полза на ответника сума по заема от 350 лева.

Приети са още пълномощно и уведомление за цесия.

Като писмено доказателство по делото обаче с протоколно определение на съда от 21.03.2025 г. е изключен представения с исковата молба договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД, поради неизпълнение на ищеца да представи тези документи в оригинал, въпреки задължението му за това.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем, сключен с трето за спора лице, в която връзка са представени съответните писмени доказателства- въпросният договор, ведно с ОУ, както и разписка за преведена на лицето сума.

Ищецът обаче се легитимира като кредитор, т.е. като носител на вземането по този договор за кредит, като твърди, че е го придобил с договор за цесия. В първото с.з. съдът е указал на ищеца изрично да заяви дали ще се ползва от договора за цесия и ако- да, го е задължил да го представи в оригинал, като го е уведомил и за неблагоприятните последици от неизпълнението, а именно- че представеният към исковата молба договор за цесия ще бъде изключен като писмено доказателство по делото. С молба от 07.02.2025 г. пълномощникът на ищеца заявява, че ще се ползва от всички представени от страната писмени доказателства, но не дава в оригинал договора за цесия. В тази връзка в следващото с.з. на 12.03.2025 г. съдът с изрично определение е изключил като писмено доказателство по делото договора за цесия, поради което следва да се приеме, че такъв липсва. Т.е., за нуждите на процеса, договор за цесия, защото той е изключен като доказателство в процеса. При това 3 положение претенцията се явява без основание, защото ищецът се легитимира като кредитор по отношение на ответника на база този договор за цесия, какъвто обаче според приетите по делото писмени доказателства не съществува. В този смисъл искът е неоснователен, защото правата на ищеца се базират на договор за цесия, какъвто не е представен, а без него не може да се търси вземане, което се твърди да произтича от въпросната цесия. Настоящото исково производство е продължение на предходно заповедно такова, по което е издадена заповед за изпълнение и в същата изрично е посочено, че вземането на ищеца произтича от сключен договор за цесия, при което в рамките на висящия процес по чл. 422 от ГПК няма как да се установява съществуването на нещо различно от вече постановеното по заповедното дело. След като е било прието, че правата на ищеца като кредитор произтичат от договор за цесия, а той в настоящия процес е изключен като писмено доказателство, означава, че липсва материално правната легитимация на ищеца и оттук- без да е необходимо да се обсъжда каквото и да е друго искът трябва да се отхвърли.

Доколкото не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, направените по делото разноски от ищеца си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на другата страна. Ответникът принципно има право на разноски на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, но той не представя доказателства за направени разходи по делото, които да му бъдат възстановени. Назначеният му особен представител пък вече е получил внесения за него депозит, за което му е издаден РКО, като изплащането на тази сума не е поставено в зависимост от изхода на спора.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., против С. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*****” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 7406/ 2024 г. на ПРС, IX гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4361/ 27.05.2024 г., парични суми, както следва: сумата от 350 лева- главница по договор за потребителски кредит № ************/ 12.06.2019 г., сключен между С. Р. и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна възнаградителна лихва в размер на 9, 73 лева за периода 12.06.2019 г.07.07.2019 г., обезщетение за забава в размер на 70, 88 лева за периода 07.07.2019 г.22.04.2024 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху 4 главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 29.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и направените разноски в заповедното производство в общ размер на 51, 27 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

5