Решение № 36 от 19.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. К.., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. КА.нова при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Невена К. КА.нова Въззивно гражданско дело № 20245100500017 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 1572/28.12.2023г., п.кл.22.12.2023г., по входящия регистър на РС – А., подадена от Ш. С. Й. от с.М., общ.А., обл.К.., представлявана от представител по пълномощие адв.М. Ш. от АК – К.., против решение N 58/30.11.2023 г. по гр.д. N 58/2023 г. по описа на РС – А..

Решението на РС – А., с което предявеният от Ш. С. Й. против Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.К.., иск за признаване за установено, че Ш. С. Й., е работила за периода от 01.01.1977г. до 30.03.1979г., като редовна детска учителка в ПДГ /Полудневна детска градина/ с.Ч. С., общ.А., към ОУ с.М., общ.А., което време да се зачита за трудов и осигурителен стаж, както и да бъде признато за установено, че Ш. С. Й., е работила за периода от 08.08.1980г. до 21.06.1989г. като председател на Профсъюзен комитет в АПК с. М., общ. А., което време да се зачита за трудов и осигурителен стаж, е отхвърлен като неоснователен, се обжалва като неправилно поради материалноправни и процесуалноправни нарушения, с искане да се отмени и делото да се реши по същество, като се постанови ново решение, с което искът да се уважи изцяло.

Въззиваемият Териториално поделение на Национален осигурителен институт гр.К.., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез директора, е представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

В съдебно съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от жалбоподателя 1

Ш. С. Й., чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по делото.

В съдебно заседание оспорването на въззивната жалба се поддържа от ответника по жалбата, чрез директорa.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е вА.дно и допустимо. По останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.3, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР за признаване за установено, че ищецът е положил трудов и осигурителен стаж в периода от 01.01.1977г. до 30.03.1979г. като редовна детска учителка в ПДГ с.Ч.

С., общ.А., към ОУ с.М., общ.А., както и в периода от 08.08.1980г. до 21.06.1989г. като председател на Профсъюзен комитет в АПК, с.М., общ.А., към Окръжен съвет на профсъюзите на селскостопанските работници.

В исковата молба ищецът твърди, че когато се опитала да установи трудовия си стаж за посочените периоди от кметство с. М., общ. А., където се съхранявА. книжата и документите за първия процесен период, не й издА. Удостоверение обр. УП-3 и заявили, че за този период липсват разплащателни ведомости, след което по отправено искане до ТП на НОИ – К.. за издаване на Удостоверение за трудов и осигурителен стаж за периода от 01.01.1977г. до 30.03.1979г. за положен труд в посочената ПДГ с. Ч.

С., й било издадено удостоверение, че този работодател не е предал в НОИ ведомости за заплати и трудовоправни документи. За втория процесен период от 08.08.1980г. до 21.06.1989г., когато била назначена на работа от Окръжен комитет на Българските профсъюзи, на длъжност председател на профсъюзен комитет с месторабота в АПК с.М., на 8-часов работен ден, предвид, че през 1990 г. Българските професионални съюзи преустановили дейността си без правоприемник, ищецът поискала от

Регионален съвет на новосъздадената след 1990 г. КНСБ - К.. да й бъде издаден документ за трудовия й стаж през този период, но в издадено й удостоверение било посочено, че в архива на PC на КНСБ К.. за периодите 08.08.1980г. - 31.12.1987г. и за периода от 01.01.1988г. - 21.06.1989г. нямало ведомости с данни за Ш. С. Й. /Д. С. Ч./, като впоследствие от НОИ - К.. й издА. удостоверение, че този работодател не бил предал в НОИ ведомости за заплати и трудовоправни документи.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът Териториално поделение на НОИ – К.. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, при възражение, че представените документи не са надлежно "начало 2 на писмено доказателство" поради липса на предпоставките на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР за допускане на посочените в исковата молба свидетели.

С обжалваното решение предявеният установителен иск е отхвърлен изцяло.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства Удостоверение изх. N 09/02.05.2023г., изд. от км.с.М., общ.А., че на Ш. С. Ю. от с.М., общ.А., не може да се издаде УП-3 за периода от 01.01.1977г. до 30.03.1979г. като детска учителка поради липса на разплащателни ведомости в кметство с.М.; Удостоверение изх. N 5506-085715-2/23.11.2022г., изд. от НОИ съгласно чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, че в архива му липсват писмени данни за положен от Ш. С. Ю. трудов/осигурителен стаж за периода от 08.08.1980г. – 31.12.1987г., тъй като осигурителят ОС на БПС гр.К.. не е предал ведомости за заплати и трудовоправни документи, Удостоверение изх. N 5510-08-21/16.12.2022г., изд. от НОИ съгласно чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, че в архива му липсват писмени данни за положен от Ш. С. Ю. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1988г. – 21.06.1989г., тъй като осигурителят ОБС на БПС гр.А. не е предал ведомости за заплати и трудовоправни документи и Служебна бележка изх. N 7/08.02.2023г., изд. от областен координатор на КНСБ К.., че в архива на РС на КНСБ К.. за периодите от 08.08.1980г.-31.12.1987г. и 01.01.1988-21.06.1989г. няма ведомости с данни за Ш. С. Й., както и декларация по чл.8 от ЗУТОССР за истинността на заявените в исковата молба обстоятелства, обсъдени във връзка с другите писмени доказателства по делото, в т.ч. и представената от ищеца трудова книжка, процесният стаж, в която не е надлежно заверен, и предвид събраните пред настоящата въззивна инстанция при условията на чл.266, ал.3 от ГПК, вр. чл.6, ал.4 от ЗУТОССР гласни доказателства, от които не се установяват сочените от ищеца обстоятелства, че ищецът и свидетелят са имА. един и същ работодател, следва извод, че допустимо предявеният съгласно чл.5, ал.2 от ЗУТОССР иск, е недоказан.

В обема на събраните по делото писмени доказателства не се съдържат записвания, които да установяват при условията на пълно доказване, че ищецът е работил при посочените в процесните два периода работодатели и събраните в тази връзка свидетелски показания не установяват конкретни факти от предмета на доказване. Поради това обжалваното решение е правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата и новосъбраните гласни доказателства следва да се добави следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат, ако са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, и по време на полагане на стажа. А.нея 2 на разпоредбата съдържа примерно изброяване на писмените 3 доказателства, представляващи т. н. "начало на писмено доказателство", като трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол; други подобни документи. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дА. последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. Единствено по отношение на св.Т. А. М., разпитана пред тази инстанция за обстоятелства относно първия процесен период, са нА.чни писмени доказателства като Удостоверение обр. УП-2, изд. на 07.10.1994г. от Общинска администрация, отдел Образование, община А., че през първия процесен период е работела като учителка в ОУ „Х. С“ с.М., общ.А., като в показанията този свидетел сочи, че ищецът е била детска учителка в с.Ч. С. от 1975г. до 1980 г. и ако единствената там детска учителка отсъствала, от училището, в което свидетелката работела, директорът изпращал някой да я замества, но самата нея не я бил назначил директорът в с.М., а там я преместили от А., без да помни точно кой е сторил това.

Така, въпреки засвидетелстваното от писмените доказателства, че до 1990 г. административното ръководство на детските градини в района на с.М., в т.ч. и на детската градина в с.Ч. С., се е осъществявало от ръководството на ОУ „Х. С“ с.М., не се установява при условията на пълно доказване, че св.Т. А. и ищецът са имА. един и същ работодател, с оглед това, че свидетелката установява, че административното ръководство на училището не е било това, което е осъществявало и работодателска власт спрямо нея.

По отношение на останА.те посочени от ищеца свидетели не са нА.це условията по чл.6, ал.4 от ЗУТОССР за допускането им до разпит за посочените обстоятелства.

При действието на чл. 4, ал. 1/доп., ДВ, бр. 21 от 1989 г. / от Указ N 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, отм., писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж е следвало да изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работила ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. Съгласно ал.2 на чл.4 от Указа документите е следвало да бъдат съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. В т. 14 от Наредбата за прилагане на УУТССР /отм./ са посочени примерно писмените доказателства по смисъла на чл. 4, ал.1 от Указа - преписи от заповеди за назначаване, уволняване, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения, свидетелства за калфенски и майсторски изпити и други подобни. Изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно.

4

Практиката на Върховния съд по приложението на тези разпоредби се съдържа в т. 9 на ППВС N 8 от 26.06.1963 г. и т. 1 на ТР N 59 от 1.06.1962 г. по гр. д. N 54/62г. С т. 1 на тълкувателно решение от ОСГК на ВС е прието, че с чл. 4 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред /отм./ и т. 13 и 14 от Наредбата за прилагане на същия указ/отм./ е въведено изискването за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при нА.чност на писмени доказателства, които установяват вероятността на последния. Прието е, че такива писмени доказателства по смисъла на указа могат за бъдат от най-различно естество и наред с примерно изброените в т. 14 от Наредбата могат да бъдат още: документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дА. същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

В сега действащата разпоредба на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж трябва да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Следователно възможността документите да изхождат от друго предприятие или учреждение е отпаднала и не е отпаднало изискването те да са издадени по време на полагане на стажа. Законодателят е предвидил допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж при две кумулативно дадени предпоставки: първо, документите да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, второ, да са издадени по време на полагане на стажа. В този смисъл е и Решение N 401/22.02.2016г. по гр. д. N 228/2015 г., ІV г.о. на ВКС.