Решение № 69 от 02.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. ХАСКОВО, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20255600100683 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. П. Г. от град Свиленград, с която срещу Прокуратура на Република България се предявяват обективно кумулативно съединени искове за сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение по ЗОДОВ за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху исковата главница, считано от 06.07.2024 година до окончателното разплащане.

Ищецът твърди, че към 24.08.2016 година бил държавен служител и изпълнявал служба в държавно учреждение, а именно - длъжността митнически инспектор в Митница Бургас, като бил назначен със заповед на директора на Агенция „Митници". С постановление от 01.10.2016 година по ДП № 33/2015 година по описа на СГП- СЗ "Антикорупция", пр. пр. № 581/2015г по описа на СГП, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал.1, пр.първо и второ от НК за това, че на 24.08.2016г. на МП "Капитан Андреево" като длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл.93, т.1, 6. "а" от НК, поискал дар - парична сума в размер на 300 щатски долара с левова равностойност в размер на 520.72 лева от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер "001" по ДП № 1

33/2015г., като на същата дата приел дар - парична сума в размер на 300 щатски долара с левова равностойност в размер на 520.72 лева, който не му се следва, от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер "001" по ДП № 33/2015г, за да не извърши действие по служба - да не подложи на митнически надзор и контрол чрез извършване на митнически проверки при преминаването на превозно средтво, управлавано от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер "001" по ДП № 33/2015г., през митнически пункт "Капитан Андреево". След привличането в качеството на обвиняем, ищецът бил разпитан, при което заявил, че не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Впоследствие част от материалите по ДП №33/2015г., касаещи извършени деяние на МП "Капитан Андреево" били отделени в ДП № 88/2018 година на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр.пр. № 112/2018г. на СП, което по-късно било изпратено по компетентност и регистрирано като ДП № СП-81/2019г. по описа на ОСЛО при ОП-Хасково. В хода на наказателното производство ищецът бил задържан на 30.09.2016 година за срок от 24 часа , с постановление от 01.10.2016 година на прокурор от СГС СЗ "Антикорупция" задържането било продължено за срок от 72 часа за довеждане в съда. На 30.09.2016 годила бил извършен и личен обиск на ищеца с изземване на вещи.

С Определение № 375 от 02.10.2016 година, постановено по ЧНД № 739/2016г. по описа на Окръжен съд-гр. Хасково, потвърдено с Определение № 607 от 11.10.2016 година на Апелативен съд-Пловдив, по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража".

Впоследствие с Определение от 23.11.2016 година, постановено по НЧД № 882/2016г. по описа на ОС-Хасково , по подадена от ищеца молба, мярката за неотклонение била изменена в по-лека, а именно - "парична гаранция" в размер на 5000 лева. Прокуратурата атакувала този съдебен акт, но с протоколно определение № 748/06.12.2016 година по ВЧНД № 654/2016 година по описа на АС-Пловдив , изменението на мярката било потвърдено , вследствие на което на 06.12.2016 година ищецът бил освободен след внасяне на гаранцията. По този начин, ищецът пребивавал условията на арест в продължение на 68 дни. В същото време, с постановление на наблюдаващия прокурор от СГП-СЗА от 01.11.2016 година, спрямо ищеца било приложена ограничителна мярка по чл. 68 ал. 1 от НПК - забрана да напуска пределите на Република България. Мерките за процесуална принуда "парична гаранция" в 2 размер на 5 000 лева и забраната за напускане пределите на страната били отменени от наблюдаващия прокурор с постановление от 18.06.2018 година, на основание чл.234, ал. 8 от НПК.

Освен това, в рамките на наказателното производство на 30.09.2016 било извършено претърсване на жилището на ищеца, при което органите на досъдебното производство иззели ловната му пушка "ТОЗ", кал. 12 № XN8217/ AAN8217, 104 бр. боеприпаси кал.12 към нея, разрешението му за носене на оръжие № АЛ 046785, както и други вещи. А с решение рег. № 3513-138 от 21.02.2017 година, издадено от началника на РУ-Свиленград му било отнето разрешителното за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и иззето ловното му оръжие.

С Постановление от 08.04.2024 г. на прокурор в Окръжна прокуратура-Хасково, влязло в з а ко н н а сила на 06.07.2024 година, наказателното производство в частта на обвинението срещу ищеца било прекратено. С Постановление от 29.07.2024г. по ДП № СП-81/2019 г. по описа на ОСЛО при ОП-Хасково било наредено да му бъдат върнати ловната пушка и боеприпасите, а на 25.09.2024 година му било издадено ново разрешение № 20240958935 от РУ-Свиленград за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. По този начин, ищецът бил лишен от правото да ловува за периода от 30.09.2016 година до 25.09.2024 година - за близо 8 години.

Ищецът твърди, че в резултат на предприетото спрямо него от Прокуратурата на РБ наказателно преследване, продължило близо осем години, понесъл значителни неимуществени вреди: изживял тежко участта на обвиняем, предвид незаконното му обвинение за посоченото по-горе тежко умишлено корупционно престъпление и ограниченията от наложената му незаконно мярка за неотклонение "задържане под стража". Арестът му на 30.09.2016 година, бил извършен зрелищно, с поставяне на белезници на работното му място на ГКПП "Капитан Андреево", в присъствието на колеги и множество пътници, а след това - широко разгласен от местни и централни медии. Последвалите претърсване в дома му и личен обиск били извършени пред малолетното му дете П. на 12 години, съпругата му и възрастния му баща. Поради тези обстоятелства ищецът изпаднал в силна тревожност и стресово състояние. Изпитвал душевни страдания от факта на привличането 3 му като обвиняем за тежко корупционно престъпление и от задържането м у под стража, което продължило 68 дни. Бил под постоянен стрес и напрежение, изгубил съня и спокойствието си, чувствал се потиснат и отчаян от това, че се оказал в положение на обвиняем и задържан под стража и то на зряла възраст 47 години. Изпитвал голямо притеснение и страх от възможността да бъде осъден на лишаване от свобода, с оглед сериозността на обвинението и предвиденото наказание за престъплението, което не бил извършил. В ареста не се хранел от притеснения, отслабнал с 23 кг, изпитвал постоянно силно главоболие, получил и гнездовидно капене на косата. Нямал възможност да се движи свободно и спокойно и да работи, за да се гриж и и издържа семейството си. Бил принуден да се изолира и да разчита на издръжката от съпругата му, което много притеснявало ищеца, наред с факта, че ги злепоставил пред обществото. Притеснявал се най-вече за сина му П., който изживявал тежко случващото се. Изпитвал угризения и поради невъзможността да се грижи за брат си О. П. Г., който бил с призната 100% трайна неработоспособност, поради пълна слепота, както и за съпругата му М.А. Г.а - психично болна с диагноза "параноидна шизофрения“ с призната 60% трайна неработоспобност, а също и за малолетните им тогава две деца Р. на 12 години и П. на 7 години, което неотклонно правел до задържането му и които разчитали най-вече на ищеца, за да се справят с житейските си проблеми. Незаконното обвинение и арестът на ищеца, които били шумно медийно разгласени с посочване на името му и станали обществено достояние, го дискредитирали пред семейството му и хората в малкия град, в който живеел, пред колегите му и кръга от близки, познати и приятели.

Постоянно чувствал неудобство и срам от положението си на обвинено лице и то за корупционно престъпление. Срещу ищеца се носели злобни клюки и коментари – че бил престъпник, подкупен митничар и че заслужавал дълги години затвор. Налагало се непрекъснато да се оправдава, включително пред детето и близките му, да им обяснява, че е незаконно обвинен, че не е корумпиран и че нищо в разрез със служебните си задължения не е извършил.

За да избегне срама и злословията, ищецът се затворил в себе си и престанал да посещава обществени места. Колегите и приятелите му също престанали да му се обаждат и да го канят на срещи. В продължение на 8 години не можел да упражнява и заниманието си да ловува, към което бил пристрастен. Нямал възможност и да напуска страната за период от 1 година и 8 месеца, което 4 ограничение също му се отразявало негативно. Обвинението се отразило и на доверието, което имал в службата, в която работел повече от 20 години, а авторитетът му на държавен служител бил сринат. По време на задържането на ищеца било образувано дисциплинарно производство, във връзка с което бил посетен в ареста от служители на Агенция "Митници", пред които да л писмени обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение. Затова и предвид всичко което му се случило, след освобождаването от следствия арест, на 03.01.2017 година ищецът подал заявление и служебното му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на 16.01.2017 година, на основание чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл. С това кариерата му на митнически служител била приключена. Впоследствие ищецът не можел да си намери друга работа, защото се беше разчуло, че се води наказателно дело срещу него. Принудил се да работи като общ работник във фирма "Плодородие" ЕООД-Свиленград, което продължило до 31.03.2025 година. Всичко това допълнително потискало психиката и самочувствието му. Променил се и характерът му, като от спокоен и уравновесен, станал мрачен и постоянно напрегнат човек. Бил със сринато самочувствие, отчаян и перманентно вглъбен в проблемите си. Престанал да бъде оптимист и гледал в бъдещето с тревога. Прекратяване на наказателното производство срещу ищеца не намерило публично отражение в никоя медия и останало неизвестно, поради това той не успял да възвърне предишния си психически тонус, вече бил мнителен и недоверчив, с ограничени контакти, свеждащи се само до найблизките му.

С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, прави искане за постановяване на решение, с което Прокуратура на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2024г. - датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо него, до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, включително договорено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията по основание и размер. Счита, че не са представени доказателства, обосноваващи наличието на причинна връзка между обвинението и твърдяното влошено 5 здравословно състояние на ищеца. Прави се възражение срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за медийното отразяване на случая.

Прокуратурата на РБ не осъществявала контрол върху медиите. Ответникът не следвало да отговаря за правото на медиите да търсят и разпространяват информация. Ако в медийните публикации се съдържали оценъчни твърдения относно виновността на ищеца, то ответникът не можело да бъде държан отговорен за това обстоятелство. Това било израз на свободната журналистическа воля и свободата на изразяване и разпространение на информация от страна на конкретни журналисти и медии. От друга страна медийната разгласа на повдигнатото срещу К. П. Г. обвинение не можело еднозначно да бъде определена като източник на неимуществени вреди с поголям интензитет, доколкото от една страна не се твърдяло и не се сочели доказателства за това, че прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство, а от друга страна заеманата от ищеца длъжност - митнически инспектор в Митница Бургас, предполагала засилен обществен интерес. Предвид гореизложеното твърденията за накърняване на авторитета и злепоставяне на ищеца в обществото не били в причинна връзка с действия на ответника, а за действия на трети лица не следвало да се ангажира неговата отговорност. Ответникът счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ПРБ за обезщетяване на вреди, изразяващи се в невъзможност за ищеца да упражнява заниманието си да ловува поради отнето разрешително за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Доколкото в случая се претендирали вреди, произтичащи от дейност на административен орган, то отговорността подлежала на реализация по реда на чл. 1 от ЗОДОВ и Прокуратурата не била пасивно легитимирана да отговаря за тези вреди. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между твърдени от него вреди от прекратяване на служебното му правоотношение с Агенция „Митници" и наказателното производство: трудовото му правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, което нямало никаква връзка с наказателното производство. Освен това съгласно трайната практика на ВКС неблагоприятното отражение на обвинението върху трудовата заетост и кариера съставлявало основание за претендиране на имуществени вреди, но не и на неимуществени такива.