Решение № 49 от 21.09.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Перник, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261700600368 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С обжалваната присъда подсъдимата Р. Й. Х. е бил призната за невиновна в това, че на 07.06.2025 г., в предобедните часове, в град ***, на ул. ***, пред дом № *** чрез нанасяне на удари по тялото с арматурна ножица е причинила на Н. Б. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК (множество кръвонасядания – по двата горни крайника, в областта на гърба, корема, десен хълбок, ляво коляно, лява и дясна подбедрици, както и кръвонасядане с триъгълна форма по гърба вдясно в горна трета) - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е била оправдана по така повдигнатото й обвинение.

С присъдата предявеният граждански иск срещу подсъдимата Р. Й. Х. за сумата от 1533.88 евро (3000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК (физически и емоционални болки и страдания) е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 190 НПК частният тъжител Н. Б. Б. е бил осъден да заплати на подсъдимата Р. Й. Х. направените разноски в производството, а именно сумата от 511.29 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата, в законоустановения срок на 24.03.2026 г. е постъпила жалба от частния тъжител и граждански ищец Н. Б. Б., чрез неговия повереник д-р инж. Б. С., с която са направени оплаквания, че така постановената присъда от първоинстанционния съд е неправилна, необоснована и несправедлива. На първо място, се прави възражение за неправилна оценка на събраните доказателства, за необосновано кредитиране на 1 обясненията на подсъдимата и показанията на близки до нея свидетели, както и за неправилно установяване на фактическата обстановка. Поддържа се, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се доказва авторството на деянието и причиняването на телесните увреждания на пострадалия именно от подсъдимата. Излагат се възражения за недопускане на поискани доказателства. Оспорва се и изводът за наличие на неизбежна отбрана, като се поддържа, че нападението е било започнато от подсъдимата, а тъжителят се е защитавал.

На следващо място, жалбоподателят оспорва също отхвърлянето на предявения граждански иск, като поддържа, че е претърпял болки, страдания и негативни емоционални последици вследствие на деянието. Правят се и възражения срещу присъдените в полза на подсъдимата разноски, включително относно размера на адвокатското възнаграждение и редовността на представените документи за упълномощаване и плащане.

В заключение се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата Р. Й. Х. да бъде призната за виновна по повдигнатото й частно обвинение, а предявеният граждански иск да бъде уважен. Иска се разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимата.

По реда на чл. 322 НПК по делото е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба от подсъдимата Р. Й. Х., чрез защитника адв. Б. К. от САК, с което жалбата се оспорва изцяло като неоснователна. В подаденото възражение се поддържа, че оплакванията на въззивника относно начина, по който първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение и е ценил доказателствената съвкупност са необосновани и не намират опора в материалите по делото. Оспорват се и доводите за липса на предпоставките на неизбежната отбрана, като се излагат подробни съображения, че спрямо подсъдимата е било осъществено непосредствено и противоправно нападение от страна на въззивника, обусловило правомерно защитно поведение. Възразява се също, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск като недоказан. В тази насока се поддържа, че твърдените неимуществени вреди са настъпили при условията на неизбежна отбрана, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорност и съответно за тяхното репариране. Наред с това се релевира и самостоятелно възражение за нередовност на гражданския иск, доколкото същият е предявен в полза на трето лице – „Детско селище – село Дрен“. В заключение се отправя искане атакуваната първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Претендира се и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят Н. Б. Б. чрез неговия повереник (и негова майка) д-р инж. Б. С., редовно призовани не се явяват и не излагат становище по депозираната въззивна жалба.

В хода на съдебните прения, защитникът на подсъдимата адвокат К., изразява становище в подкрепа на атакуваната присъда, като счита същата за правилна, законосъобразна и мотивирана, поради което моли да бъде потвърдена. Взема становище и по предявения граждански иск като моля същият да бъде отхвърлен. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Въззивната инстанция счита, че въззивната жалба е подадена от легитимирано за подаването й лице - упълномощен повереник на частния тъжител срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и писмените възражения срещу нея, като взе предвид развитите съображения и изявленията на страните, направени в съдебното заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и след като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

2

Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от районния съд, която е следната:

Производството пред Районен съд - гр. Перник е било образувано на 19.06.2025 г. по тъжба от Н. Б. Б., чрез Б. Н. С., упълномощена в качеството на родител, с адрес ***, срещу Р. Й. Х., с адрес ***, в която са изложени фактически твърдения, относими към престъпния състав на чл. 130, ал.1 НК, а именно, че на 07.06.2025 г., в предобедните часове, в град ***, на ул. ***, пред дом № *** чрез нанасяне на удари по тялото с арматурна ножица е причинила на Н. Б. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК (множество кръвонасядания – по двата горни крайника, в областта на гърба, корема, десен хълбок, ляво коляно, лява и дясна подбедрици, както и кръвонасядане с триъгълна форма по гърба вдясно в горна трета). В първоначално депозираната тъжба били изложени твърдения и за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 144, ал. 1 НК като с разпореждане с рег. № 1951 от 24.09.2025 г., съдията докладчик е прекратил в тази част наказателното производство по наказателно частен характер дело №00885/2025г. по описа на Районен съд – Перник, доколкото е приел, че макар даваната двукратно възможност на частния тъжител да отстрани нередовностите, констатирани в тъжбата, същият не е изпълнил указанията на съда.

Първоинстанционният съд е мотивирал крайните си изводи на базата на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: разпити на свидетелите М.Р.В., Е.К.К., М.Н.Р. и А.И.А.; обясненията на подсъдимата, писмените доказателства, приложени по делото – заверени копия на: лист за преглед на пациент № *** съдебномедицинско удостоверение № ***, с изх. № ***, издадено на Н. Б., съдебномедицинско удостоверение № ***, с изх. № *** и епикриза към ИЗ ***, издадена от ХО към МБАЛ – *** на Х., писмо, рег. № 3729/02.02.2026г. от Началник Второ РУ – Перник, писмо, изх. № 05-8/09.02.2026г. от директора на ЦСМП – Перник с приложени материали, писмо, изх. № 639/21.02.2026г. от изпълнителния директор на МБАЛ – *** с приложена медицинска документация за частния тъжител и за подсъдимата, писмо рег.

№3727/02.02.2026г. от РП – Пeрник с приложени материали – докладна записка от 07.06.2025г. и протоколи за предупреждение на основание чл. 65 ЗМВР, справки за съдимост, рег. № ***, и № ***, издадени от БС при РС - Перник, втората с приложени заверени копия на бюлетини за съдимост и актове на съда.

Въз основа на извършен целокупен, всестранен и обективен анализ на посочените доказателсвени материали, съдът е приел за установена следната фактология в хронологичен порядък.

Подсъдимата Р. Й. Х., частният тъжител Н. Б. Б. и неговата майка Б. С. са съсобственици и ползватели на общ недвижим имот, представляващ дворно урегулирано застроено място, цялото с площ от 648 кв.м, образуващо парцел *** и находящ се в ***. В описания имот се намират и обособени самостоятелни жилища на два етажа, като достъпът за всяко е осигурен посредством две железни порти за всяка от страните, ориентирани от към улицата и на разстояние на около 10 метра една от друга. Отношенията между страните са трайно конфликтни по повод твърденията на частния тъжител и неговата майка, че процесният имот не е поделен между страните, поради което липсва основание подсъдимата да има право да влиза в имота и да го ползва. Поради тези обстоятелства, подсъдимата не живее постоянно в имота си, доколкото притежава ½ ид.ч. от същия и не го ползва по предназначение, но периодично го посещава като при всяко посещение среща пречки от частния тъжител и неговата майка, по повод влизането в имота. В тази връзка често автомобилът на частния тъжител и майка му бил паркиран на улицата пред портата на Х., с цел ограничаването на достъпа й до имота. По повод системните трудности, които срещала при упражняване правото си на собственост, подсъдимата търсила и съдействие от органите на реда.

На 29.04.2025 г., подсъдимата Р. Х. отново посетила на адреса си като установила, че портата /вратата на двора/ е с поставена верига и катинар, поради което не успяла да влезе в двора и жилището си.

3

На 07.06.2025 г. подсъдимата Р. Й. Х. отишла отново на адреса, носейки арматурна ножица, с намерение да пререже веригата и катинара. След като предприела действия и прерязала поставената верига на портата си, от жилището на първия етаж на къщата излезли частният тъжител и неговата майка. Започнал спор помежду им, който ескалирал по повод начина на достъп до имота и поставянето на верига с катинар на входна врата, използвана от подсъдимата. В този момент възникналият между страните словесен конфликт бързо прераснал във физическо съприкосновение, при което подсъдимата била пристисната с лице към портата от частния тъжител и неговата майка, която дърпала ключовете от портата от ръката на подсъдимата. В динамиката на физическата агресия Р. Х. понесла множество удари в областта на главата, ребрата и гърба, като същата викала за помощ.

Развиващата се саморазправа и виковете за помощ на подсъдимата били възприети от свидетелката М. В., която живее в съседния имот на ***. М. В. сочи, че като чула виковете за помощ излязла в двора си като от оградата на собствения си имот видяла подсъдимата с притиснато лице към портата от застаналите зад нея Н. Б. и майка му. Свидетелката М. В. разказва, че не е посмяла да излезе на улицата, но веднага е позвънила по телефона на свидетелката Е.К. /дъщеря на подсъдимата/, като я уведомила за случващото се.

Разтревожена от чутото, Е.К. тръгнала към адреса и междувременно уведомила и своята сестра като я помолила да се обади в ЦСМП и да повика спешна помощ. Частният тъжител възприел свидетелката М. В. и в този момент се отдръпнал от подсъдимата, като подал сигнал на телефон 112 и поискал изпращане на полицейски екип на адреса по повод незаконен опит за влизане в имота им. По така подадения сигнал на тел. 112 пристигнали на мястото на адреса служители от „Охранителна полиция“ към 02- РУ на МВР – Перник свидетелите А.А. и М.Р.. При пристигането си двамата заварили пред имота подсъдимата и Б. С., а малко след това на мястото дошъл и Н. Б..