Решение № 327 от 26.08.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Стара Загора, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Манджуров при участието на секретаря Кремена Хр. Панайотова като разгледа докладваното от Димитър Манджуров Административно наказателно дело № 20265530201462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. П. М. от гр. Асеновград против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506069349.

В жалбата се твърди, че електронния фиш /ЕФ/ е незаконосъобразен и се моли за отмяната му. Сочат се съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, за нея се явява адв. А., която заявява, че поддържа жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде уважена. Навежда доводи за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Постъпила е молба, с която моли съда да постанови решение, с което да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна /санкционирано лице/ срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е основателна.

Процесният ЕФ е съставен за това, че на 23.01.2023 г. в 16:27 часа е установено нарушение № F2F1FE9AF1A230DCE053041F160A04C1 с лек автомобил „СИТРОЕН Ц 3“, рег. ***** с технически допустима максимална маса 1501, в община Стара Загора, за движение по път I-5 км 239+292, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на 1 платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на пътното превозно средство.

Нарушението е установено с устройство № 20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-5 км 239+292.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените доказателства приети с определение в съдебно заседание на 16.06.2026 г.

Съгласно чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за собственика, респ. ползвателя на превозното средство/но само ако е вписан в свидетелството за регистрация/, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

Докладът и снимките съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл.

189е, ал. 8 от ЗДвП, а именно контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: място, дата, точен час на извършване на нарушението, регистрационен номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В настоящия случай пътят, по който се е движило процесното ППС, е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, които зависят от категорията на ППС и изминатото разстояние. От Решение №101 на МС от 20.02.2020г. на Министерския съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние, се установява, че път I-5 е част от този списък.

Нарушението е установено с устройство № 20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътно такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, 2 намиращо се на I-5 км.239+292. Приложените изображения във вид на снимков материал, представляват годно доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 20811, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

По този начин е установено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, който задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателката.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в размер на 300 лева на собственик на пътно превозно средство, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

ЕФ е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, но следва да се има предвид, че същият се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 изречение първо от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между ЕФ и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Не може да се приеме и че всички изисквания по ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление са приложими по отношение на електронния фиш.

Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП когато фактическите обстоятелства от състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП са установени в отсъствие на нарушителя - по реда на чл. 167а от същия закон, тогава по силата на оборимата презумпция се счита, че моторното превозно средство е управлявано от неговия собственик, поради което срещу него се издава ЕФ или се съставя АУАН. Съгласно чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, издадения ЕФ се анулира ако в 7-дневен срок от връчването му, собственикът представи декларация с данни за лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство.

В ЕФ са описани фактическите съставомерни обстоятелства по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, които могат да бъдат и са установени по реда на чл.167а от ЗДвП, а въз основа на тях е посочено, че за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а ал.1 от ЗДвП му се налага глоба в размер на 300 лв.

Нормите на чл.187а ал.1, чл.179 ал.3 и на чл.139 ал. 6 от ЗДвП са вписани в ЕФ, 3 поради което е осигурена пълна информация на собственика за основанието, на което установеното движение на собственото му МПС, на посочените дата и час и място, се определя правно и по силата на законовата оборима презумпция като извършено от него нарушение - управление без заплатена такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Указано му е, че за движението по платената пътна мрежа на тази дата дължи такса в размер на 9 лв., на основание чл.10а ал.2 от ЗП т.е. има информация и за тежестта на нарушението.

Санкцията предвидена в чл.179 ал.3 от ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62 в националното право и противоречи на чл.9а от Директивата, поради нарушаване на изискването за пропорционалност. Съгласно правилото, че при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата, настоящият съдебен състав е задължен да приложи пряко нормата на чл.9а от Директива 1999/62 като определи наказание в съответствие с принципа за пропорционалност. Налагането на предвидената във фиксиран размер глоба нарушава принципа за пропорционалност, установен в чл.9а от Директива 1999/62. Съдът приема, че ЕФ подлежи на отмяна на основания за оставяне без приложение на националната правна норма, която не може да бъде тълкувана съответно на чл.9а от Директива 1999/62 и следва да бъде оставена без приложение, по аргумент от принципа на примата. Нормата на чл.9а от Директива 1999/62 не отговаря на определението на норма от Правото на ЕС с директен ефект, която има за адресат частно правни субекти, признава техни права срещу държавата, като е пълна и завършена. Нормата на чл.9а от Директива 1999/62 е тълкувана от Съда на ЕС с Решението по дело С-61/23г. Съгласно Решението на Съда на ЕС нормата на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административно наказателната разпоредба следва извода, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата. Наложената глоба в размер на 300 лева надвишава многократно дължимата такса и е повече от очевидно, че санкцията е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на чл. 12 от ЗАНН.

Ето защо, атакуваният ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Относно възраженията в жалбата за давност: Съгласно ТП №1/27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и на ОСС на Втора колегия на ВАС, в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна 4 давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Следователно, за административните нарушения се прилага погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН, с изтичането на която се погасяват правомощията на органите да образуват административно наказателно производство и да налагат административно наказание, както и абсолютната погасителна давност, която е уредена само в чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност и абсолютната погасителна давност имат за предмет погасяване на административно-наказателни правомощия, съответно погасяване на административнонаказателна отговорност, поради което видът на акта, с който се реализират правомощията нямат правно значение. За административните нарушения се образува производство в срок от една година от извършване на нарушението, освен ако преди нейното изтичане е изтекъл три месечния срок от откриване на нарушителя. С изтичането на едногодишния срок, дори да не е изтекъл три месечния срок от откриване на нарушителя, правомощията за образуване на административно наказателно производство се погасяват. С изтичане на срок от шест месеца, считано от датата на образуване на административно наказателното производство, се погасява правомощието за налагане на административно наказание. Видът на акта, с който се налага административното наказание не е разграничителен законов критерий за не прилагане на погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН, когато административно наказателната отговорност се ангажира с издаване на Електронен фиш. В този случай, поради това, че не се съставя АУАН не намира приложение 6-месечния срок за издаване на НП, защото този срок не може да започне да тече щом не е настъпил факта, поставящ неговото начало. С издаването на ЕФ едновременно се образува административнонаказателно производство и се налага административно наказание - по тази причина и съставения ЕФ може да бъде анулиран при определени предпоставки. С ЕФ се повдига обвинение и налага административно наказание едновременно, поради което с влизането му в сила той придобива правното значение на влязло в сила наказателно постановление. За процесния ЕФ срокът по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е четири години и половина и не е изтекъл и в хода на производството по делото. В този смисъл възраженията за давност развити в жалбата са неоснователни.