Решение № 36 от 12.02.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Карлово, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320102124 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 23.08.2021 г. било подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2019 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Ай Тръст“ ЕООД, за което била представена обратна разписка.

В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, с представя и моли да бъде прието уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-КРС-АТ/2150259 от 18.11.2024 г., което да бъде връчено на ответника.

С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните – ОРЗД), приложение № 1 било предоставено със заличени лични данни на физическите лица, които не участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл.

5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи 1 обработването на личните данни до минимум и да прилага мерки за защита, гарантиращи, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Поради това в извлечението от приложение № 1 били включени единствено личните данни на участващите в правния спор субекти, а личните данни на останалите физически лица били заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват личните данни, и нарушаване на посочените принципи. В приложение № 1 и в договора за цесия била заличена и търговската информация, която също била ирелевантна за процесния случай.

В случай че съдът прецени необходимост от представяне на приложение № 1 в цялост, моли ищецът да бъде уведомен за това с нарочен съдебен акт.

На 21.12.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и Н. В. З.

(кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № 2150259, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Ай Тръст“ ЕООД и Н. В. З. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2150259.

Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 1746/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че Н. В. З. с ЕГН ********** с постоянен адрес: град К., община К., област Пловдив, *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, със законен представител З. С. Б.както следва: сумата от 906.09 лева, представляваща платена главница на „КРЕДИСИМО“ във връзка с договор за потребителски кредит № 2150259 от 21.12.2019 г.; сумата 96.79 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 30.06.2020 г. до 30.04.2021 г.; сумата 458.71 лева, представляваща обезщетение за забава, 2 начислена за периода 01.07.2020 до дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 05.09.2024 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава и неустойка на основание чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва за забава, считана от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 05.09.2024 г. до окончателното плащане за които суми е била издадена Заповед за изпълнение № 899/02.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГрД № 1746/2024 г. по описа на КрлРС. Претендира деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответницата Н. В. З. оспорва иска като неоснователен.

Искът бил предявен при липса на активна процесуална и материална легитимация.

Ищецът твърдял, че по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2021 г., сключен между него, в качеството му на цесионер, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, в качеството му на цедент, както и във връзка с подписано на 23.08.2021 г. приложение № 1, същият придобил вземането на цедента спрямо ответницата Н. В. З., произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 21.12.2019 г. Поръчителството обезпечавало изпълнението на задълженията на ответницата Н. З. по договор за потребителски кредит № 2150259 от 21.12.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437. Твърдяло се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя задълженията, произтичащи от договора за кредит, били погасени от солидарния длъжник – „Ай Тръст“ ЕООД, поради което същият встъпил в правата на кредитодателя и към момента на предявяване на иска ответницата не била възстановила заплатената от поръчителя сума.

Не се оспорва сключването на посочените по-горе договори за кредит и поръчителство. Счита обаче, че цедентът не бил надлежен кредитор на ответницата, доколкото не бил осъществен фактическият състав на твърдяната в исковата молба суброгация. Съгласно чл. 146 ЗЗД поръчителят, който изпълнил задължението, встъпвал в правата, които кредиторът имал срещу длъжника. В този смисъл, за да възникнат регресни права за поръчителя, последният следвало надлежно да изпълни задължението на главния длъжник (арг. и чл. 143, ал. 1 ЗЗД). На следващо място, за да настъпи суброгацията, се изисквало поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението – чл. 143, ал. 2 ЗЗД. Както се посочвало в доктрината, уведомлението до длъжника, макар и неформално, се нуждаело от получаване. В настоящия случай не били налице посочените предпоставки.

Доколкото в действителност не се била осъществила твърдяната суброгация, поръчителят нямал вземане срещу ответницата, от което следвало, че вземане срещу последната не възникнало и за цесионера. Ищецът се легитимирал като носител на процесните вземания по договора за кредит при твърдения, че те му били прехвърлени с договор за цесия от поръчителя. Доколкото цесията имала за предмет прехвърляне на вземане или друго имуществено право, то при липса на такова същата била лишена от предмет (арг. мотивите към решение № 32/2010 по т. д. № 438/2009 г., ВКС).

С оглед изложеното за ищеца не била налице материалноправна, а оттам и процесуална легитимация да предяви процесния иск, поради което същият се явявал недопустим, доколкото липсвала съществена предпоставка за възникване на правото на иск.

II. По отношение основателността на иска.

3

В случай че съдът приеме, че искът е допустим, излага следните фактически и правни съображения за неговата неоснователност.

II.1. Фактическа страна.

На 21.12.2019 г. между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, бил сключен договор за потребителски кредит № 2302683.

Съгласно чл. 1 от договора „Кредисимо“ се задължило да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, под условие че подаденото от кредитополучателя заявление било одобрено от „Кредисимо“.

Съгласно чл. 4 от договора, в случай че кредитополучателят посочел в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следвало, в зависимост от вида на обезпечението: (i) да предостави банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Срокът за одобрение в тази хипотеза бил 24 часа от предоставяне на обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, при непредоставяне на обезпечение договорът не пораждал действие. Съгласно чл. 4, ал. 3, ако кредитът бил заявен без обезпечение, срокът за одобрение бил 14 дни, като при липса на одобрение договорът не пораждал действие.

Съгласно приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2302683 от 21.12.2019 г. условията били следните:

1. Вид на кредита – потребителски кредит с условие и погасителен план;

2. Кредитен продукт – „Credissimo плюс“;

3. Общ размер на кредита – 1500,00 лв.;

4. Срок – 16 месеца;

5. Брой погасителни вноски – 16;

6. Размер на погасителните вноски – 111,21 лв.;

7. Лихвен процент – 25,00%;

8. Годишен процент на разходите – 28,09%;

9. Общ размер на всички плащания – 1779,36 лв.

В т. 10 бил посочен погасителният план.

За обезпечаване на договора ответницата сключила на същата дата договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил „Кредисимо“ ЕАД.

Съгласно договора поръчителят се задължил да отговаря солидарно за задълженията на потребителя, като за това потребителят дължал възнаграждение.

Съгласно приложение № 1 към договора за поръчителство възнаграждението било 103.36 лв. месечно за 16 месеца, или общо 1653.76 лв.

Съгласно чл. 8, ал. 4 потребителят можел да заплаща възнаграждението по различни начини, включително по сметка на кредитодателя, който бил овластен от поръчителя да приема плащането.

Към датата на подаване на отговора ответницата заплатила общо 1764.66 лв. към „Кредисимо“ ЕАД, видно от приложената справка от 4 банковата й сметка.

Уточнява, че направените плащания включвали и вноските за възнаграждението на поръчителя.

Излага подробни правни съображения за нищожност на договора за кредит, договора за поръчителство и техния потребителски характер.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Претендира деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 21.12.2019 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД като кредитор и ответницата Н. В. З. като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1500 лева. Не се спори, че кредиторът е изпълнил задължението си и ответницата е получила заемната сума в размер на 1500 лева.

Договорът е сключен при следните условия: Общ размер на предоставения кредит: 1500.00 лева; Срок на кредита: 16 месеца; Брой на погасителните вноски: 16, Размер на погасителните вноски: 111.21 лева;

Лихвен процент по кредита – 25%; Годишен процент на разходите (ГПР) – 28.09%; Взетите допускания при изчисляване на ГПР са посочени в общите условия; общ размер на всички плащания по кредита – 1779.36 лева. В приложение І, неразделна част от договора за кредит се съдържа и погасителния план, съдържащ падеж, размер на главницата, размер на лихвата и общ размер на вноската.