Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 30.04.2019, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 287/2018
Вид
Решение № 79
Подписан
30.04.2019
В сила
20.09.2019
Състав
ГАЛЯ ПЕТКОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 112, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 128, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1, изр. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 70, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 72 гр. Сливен, 30. 04. 2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 287 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „Ф.

***“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.Т.“ № **, с адрес за кореспонденция: гр. И., община А., област В., представлявано от управителя Н.Д.К., против Ревизионен акт № Р-02002017004825-091-001 от 05.02.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Бургас, потвърден с Решение № 181 от 21.08.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че обжалваният ревизионен акт /РА/ е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага съображения, че: органът по приходите неоснователно се е позовал на Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-02002017205283-004-001 от 12.12.2017 г. по описа на ТД на НАП Бургас; издаденият АПВ не е бил обжалван, но органът по приходите е бил длъжен в ревизионното производство отново да провери твърденията на дружеството и да извърши прихващане като начисли дължимата от органа по приходите законна лихва, определена неправилно от органа по приходите, за което се позовава на чл. 129, ал. 3 от ДОПК; не са налице основания за отказ на упражненото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „А.л.“ ЕООД, тъй като: жалбоподателят има качеството „регистрирано лице“; доставката е облагаема; законът не вменява задължение на лицето, което упражнява право на данъчен кредит, да знае, че издателят на фактурата не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ лице; законът не изисква данъкът да е начислен от регистрирано лице, което е и в съответствие с разпоредбите на Директива ЕС 2006/112; доставките по фактурите са реално извършени; липсват доказателства, от които да се направи извод, че „А.л.“ ЕООД не е разполагало с необходимата материална и кадрова обезпеченост да предостави на жалбоподателя стоките и услугите. Моли обжалваният РА да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли обжалваният РА да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на обжалвания РА и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1917 лева.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На „Ф. ****“ ООД е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2017 г. Основната дейност на дружеството е производство и търговия на дървен материал и изделия от дървен материал.

Със Заповед № РД-5 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП– Бургас, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са определени органите по приходите, които за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. да издават заповеди за възлагане на Р.. Сред оправомощените органи по приходите са М. Х. М.-Б. – Н.на С.„Р.“ в Д. „К.“ при ТД на НАП Бургас, и Н. К. Ж. – Н. на С. „Р.“ в Д. „К.“ при ТД на НАП Бургас.

Извършената на „Ф. ****“ ООД ревизия за установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2017 г. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02002017004825-020-001 от 21.07.2017 г., издадена от Н.а на Сектор „Р.“ при ТД на НАП Бургас Н. К. Ж. в качеството на заместник на М. Х. М.-Б. – Н. на Сектор „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02002017004825-020-002 от 17.10.2017 г. и ЗИ на ЗВР № Р-02002017004825-020-003 от 24.11.2017 г., издадени от Н.а на Сектор „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас М. Х. М.-Б.. ЗВР и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. Със Заповед № 2117 от 05.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП– Бургас, на Н.а на сектор в Дирекция „Контрол“ М. Х. М.-Б. е разрешен отпуск, считано от 11.07.2017 г. до 25.07.2017 г. включително. Със Заповед № РД-506 от 07.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, е наредено Н.ът на Сектор „Р.“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас Н. К. Ж. да замества служителя М. Х. М.-Б. за срок от 11.07.2017 г. до 25.07.2017 г. С горепосочената ЗВР е възложено ревизията да бъде извършена от К. П. К. – г.и. по п./р.на р./, и Т. Н. П. – с.и. по приходите. ЗВР е връчена на „Ф. ****“ ООД на 25.07.2017 г. по електронен път. Заповедите за изменение на ЗВР, с които първоначалният тримесечен срок за извършване на ревизията е продължен до 25.12.2017 г., са връчени на Ф. ****“ ООД съответно на 19.10.2017 г. и 28.11.2017 г. по електронен път.

Възложената ревизия е извършена от определените с горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02002017004825-092-001 от 09.01.2018 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и обстоятелства и в резултат на извършените действия и направените изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 09.01.2018 г. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „Ф. ****“ ООД на 15.01.2018 г. по електронен път.

Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №

Р-02002017004825-091-001 от 05.02.2018 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

РА е издаден от: М. Х. М.-Б. на длъжност Н. сектор, в качеството на възложил ревизията, и К. П. К. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. РА е подписан с електронни подписи от издателите си. РА е връчен на „Ф. ****“ ООД на 12.02.2018 г. по електронен път. С РА за ревизирания период от 01.01.2012 г. до 30.06.2017 г. са установени задължения на „Ф. ****“ ООД, както следва: задължение за внасяне на ДДС в размер на 24 458,65 лева и лихви за просрочие върху тях в размер на 21 775,05 лева, изчислени към 05.02.2018 г., произтичащи от: невнесен в срок деклариран ДДС, невнесен деклариран ДДС и отказан данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „А.л.“ ЕООД. От органите по приходите е установено, че: за ревизираните данъчни периоди м. май, м. юни и м. юли 2013 г., и за периода от 01.06.2014 г. до 30.11.2014 г. ревизираното дружество не е внасяло в законоустановения срок деклариран ДДС, поради което дължи лихви за просрочие; за м. декември 2014 г., за всички данъчни периоди на 2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. дружеството не е внасяло декларирания ДДС, поради което дължи декларирания за тези данъчни периоди ДДС и лихви за просрочие; за данъчен период м. август 2016 г. „Ф. ****“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по издадени от „А.л.“ ЕООД фактури с № 540/ 24.08.2016 г., № 541/ 26.08.2016 г. и № 542 / 30.08.2016 г. в размер на 4 680 лева; доставчикът по фактурите е с прекратена регистрация по ЗДДС на 09.09.2015 г., поради което за ревизираното лице не е възникнало правото за приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; ревизираното дружество е било уведомено с покана за корекция на неправилно третиране на доставка по ЗДДС от 31.05.2017 г.; не е извършило такава корекция; поради неизпълнение на изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, на „Ф. ****“ ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. август 2016 г. в общ размер на 4 680 лева за стоките и услугите, фактурирани с фактури № 540 / 24.08.2016 г., № 541 / 26.08.2016 г. и № 542 / 30.08.2016 г., издадени от „А.л.“ ЕООД., и е определен размер на дължима лихва за невнасянето му в срок.

РА е обжалван от „Ф. ****“ ООД по административен ред.

С Решение № 181 от 21.08.2018 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, обжалваният РА е потвърден. Решаващият орган е анализирал удостовереното в документите по фактурираните от „А.л.“ ЕООД доставки и въз основа на извършени допълнителни проверки е направил извод, че издателят на фактурите „А.л.“ ЕООД не е разполагал с необходимата материална и кадрова обезпеченост, поради което не е могъл да предостави на „Ф. ****“ ООД фактурираните доставки. Счел е за неоснователно възражението за неправилно определена лихва с АПВ от 12.12.2017 г., като е изложил съображения, че АПВ е влязъл в сила и касае възстановяване на суми, които произтичат от отменени от съда актове на органи по приходите и се отнасят за периоди преди ревизираните. Решението е връчено на „Ф. ****“ ООД на 03.09.2018 г. по електронен път. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез изпращане по пощата на 17.09.2018 г.

В документите по преписката се съдържа Писмо Изх. №

785 от 05.09.2017 г. на „Борика“ АД, адресирано до НАП, с данни относно квалифицираните електронни подписи, издадени от „Борика“ АД в качеството му на доставчик на удостоверителни услуги на служители на ТД на НАП – Бургас, по приложен списък, видно от който: служителят М. Х. М.-Б. е имала квалифициран електронен подпис, валиден от 11.04.2017 г. до 11.04.2018 г.; служителят Н. К.

Ж. е имала квалифициран електронен подпис, валиден от 11.04.2017 г. до 11.04.2018 г.; служителят К. П. К. е имал квалифициран електронен подпис, валиден от 11.12.2016 г. до 11.12.2017 г.; служителят Т. Н. П. е имала квалифициран електронен подпис, валиден от 01.06.2017 г. до 01.06.2018 г. Към писмото са приложени удостоверения по Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ за квалифицираните електронни подписи на горепосочените служители. От извършената служебно от съда справка в интернет страницата на Публичния регистър на електронни подписи, служителят К. П. К. е имал квалифициран електронен подпис, валиден от 11.12.2017 г. до 11.12.2018 г.

Видно от съдържащите се в административната преписка документи, „А.л.“ ЕООД е с дата на прекратена регистрация по ЗДДС на 09.09.2015 г. С фактура № 540 / 24.08.2016 г. са фактурирани доставка и монтаж на вентилационна техника по опис – производствено хале 1. С фактура № 541/ 26.08.2016 г. са фактурирани доставка и монтаж на отопление в производствено хале № 1 по опис. С фактура № 542 / 30.08.2016 г. са фактурирани доставка и монтаж на аспирация – транспорт на стърготина – хале 1. Фактурите са издадени от „А.л.“ ЕООД, а получател по фактурите е „Ф. ****“ ООД. Към всяка от фактурите са представени: договор за доставка и монтаж на съответната техника, спецификация към договора, протокол образец 19 за установяване на извършените работи. За 2016 г. от „А.л.“ ЕООД е подадено уведомление до ТД на НАП за трудови договори с две лица съответно на длъжност– технически ръководител, с дата на прекратяване на договора – 31.08.2016 г., и на длъжност – монтаж инсталации, с дата на прекратяване на договора– 05.04.2016г.

В документите по делото е приложен и АПВ №

П-02002017205283-004-001 от 12.12.2017 г. по описа на ТД на НАП Бургас, с който е извършена проверка на „Ф. ****“ ООД за направени плащания по отменени ревизионни актове, които се отнасят за периода от 01.01.2007 г. до 31.10.2011 г. С АПВ, на основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК, от органа по приходите се прихваща недължимо внесена сума в размер на 25 034,52 лева по отменените ревизионни актове и допълнително начислената лихва в размер на 3 427,69 лева– за задължения по ИД № ********** / 2014 г., образувано срещу „Ф. ****“ ООД.