Решение № 9642 от 08.11.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9642

Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 20247180700871 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от К. Е. Г., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пловдив, чрез адв. Н. Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето на ищеца, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.03.2020г. до 01.08.2022г. г. вкл. и от 09.02.2024г. до 22.04.2024г. (датата на предявяване на исковата молба). Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек) - по време на престоя в Затвора Пловдив от 01.03.2020г. до 01.08.2022г. е бил на Трети пост в стая № 35, където са пребивавали общо 11л.св., а по време на престоя от 09.02.2024г. до 22.04.2024г. е бил на Трети пост в стая № 26, където са пребивавали общо 7 л.св.; без санитарен възел на определените и задължителни места - на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки) – под балатума в килиите, в дюшеците и в шкафчетата живеели милиони дървеници, по цели нощи не можело да се спи от дървениците, които ги хапели, хлебарките също влизали в шкафовете, излизали през нощта и подът ставал черен, в тоалетната и в общите умивални мишки идвали от тръбите на канализацията; липса на адекватно лечение и липса на ежедневно присъствие на лекар – можело да ползват медицинска помощ само по график един път седмично и когато някой се разболеел извън деня по график, нямал право да бъде прегледан от лекар; през зимата в стаите било изключително студено, а през лятото прекалено горещо; липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага и е непоносимо особено през студените месеци, когато е невъзможно да се отваря прозорец през цялото време). Претендират се сторените по делото разноски, а така също и от адв. Д. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., ХII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периодите от 01.03.2020г. до 01.08.2022г. г. вкл. и от 09.02.2024г. до 22.04.2024г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора [населено място].

От наличните по делото доказателства се установява, че К. Е. Г. е пребивавал в Затвора [населено място] за периода от 01.03.2020г. до 01.08.2022г. за изтърпяване на присъда по НЧД № 1403/2019Г. НА ОС ПЛОВДИВ, КАКТО и в периода от 09.02.2024г. до 20.05.2024г. за изтърпяване на присъда по НЧД № 804/2024Г. НА ОС ПЛОВДИВ.

След извършена служебна проверка, съдът установи, че незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции по настоящото дело и по адм. дело № 119/2021г., по описа на съда, се изразява най-общо в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода/, което представяла нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Тук именно е необходимо да се направи следното уточнение: Още в Решение от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) обяви за порочна практиката на съдилищата да изискват от ищците да разделят своите искове така, че да отразяват всеки проблем, пред който са били изправени поотделно, и едва след това да се пристъпи към разглеждането на всеки от тези искове отделно (параграфи 134, 203), тъй като по този начин, съдилищата не разглеждат твърдените действия или бездействия като довеждащи до нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") в съответствие с принципите и стандартите, установени от Съда в неговата практика – която според обстоятелствата може да изисква кумулативен подход.

В тази насока е посочено в решението на ЕСПЧ, че нарушенията (по чл. 3 от Конвенцията) в българските места за лишаване от свобода не са предизвикани от изолирани инциденти или конкретния развой на събитията във всеки отделен случай; те произхождат от широко разпространен проблем, произтичащ от лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните предпазни мерки срещу отношение, несъвместимо с чл. 3.

Именно след постановяване на Решението от 27 януари 2015 г. по Дело "Н. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" на Европейския съд по правата на човека, в ЗИНЗС бе приета Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) озаглавена „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“, като в чл. 284, ал. 2 изрично е предвидено, че в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода и/или задържан под стража са били поставени в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (които не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, което обуславя недопустимост на повторно предявяване на иска по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за същия период.

Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на част от исковия период, а именно за периода от 01.03.2020г. до 13.01.2021г. е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 119/2021г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец К. Е. Г., ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [населено място]); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от К. Е. Г. неимуществени вреди в следните дублиращи се периоди: от 01.03.2020г. до 13.01.2021г. в Затвора - Пловдив.

При това положение, исковата молба, предявена от К. Е. Г., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 1595 лв. (319 дни х 5,00 лв./ден присъдено обезщетение по адм.дело № 119/2021г.), за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], за периода от 1.03.2020г. до 13.01.2021г., общо 319 дни, ще следва да бъде оставена без разглеждане.

В тази връзка и съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение на Затвора [населено място] за периодите от 14.01.2021г. до 01.08.2022г. и за периодите от 09.02.2024г. до 22.04.2024г.

В тази насока е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Разпечатката съдържа 27 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc837e58-1c2a-4a5a-8108-a5519edc5a48