Решение № 3589 от 27.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3589 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100506525 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20167729 от 03.08.2021 год., постановено по гр.дело № 22171/2008 г. на СРС, ІІ Г.О., 52 състав, е обявено за обезсилено по право на основание чл.349, ал.6, изр.2 ГПК, влязлото в сила на 04.06.2012 г. решение от 26.10.2011 г., допълнено/ изменено/ с решение от 20.04.2012 г. по гр.дело № 22171/2012 г., с което е поставен в дял на основание чл.349, ал.1, предл. първо ГПК на К.И. Й.а, ЕГН **********, с адрес: гр.София, район“Красно село“, ул.“****, следният недвижим имот: апартамент № 127, находящ се в гр.София, район“Красно село“, ул.“****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65,20 кв.м., при съседи: стълбище, ул.“Атанас Романов“, К.Д.Р., двор, ведно с припадащите се избено помещение № 19, при съседи: коридор, А. и К.Ш., общо помещение и с 4,073 % идеални части от общите части на сградата. С решението на съда е постановено на основание чл.349, ал.6, изр.2 ГПК да бъде изнесен на публична продан апартамент № 127, находящ се в гр.София, район“Красно село“, ул.“****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65,20 кв.м., при съседи: стълбище, ул.“Атанас Романов“, К.Д.Р., двор, ведно с припадащите се избено помещение № 19, при съседи:

1 коридор, А. и К.Ш., общо помещение и с 4,073 % идеални части от общите части на сградата, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва:

1/4 идеална част за В. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“**** идеални части за И. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район“Красно село“, ул.“****.

Срещу решението на СРС, 52 с-в е постъпила въззивна жалба от И. К. Г., подадена чрез пълномощниците й адв.Х. К. и адв.К.К., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и необосновано. В жалбата се прави искане процесния недвижим имот да не бъде изнесен на публична продан, а да бъде възложен/ поставен в дял/ на съделителката И. К. Г., тъй като жилището е неподеляемо, било е съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на съпруга на К.И. Й.а, като както последната, така и жалбоподателката са живели в апартамента към момента на откриване на наследството, а към настоящия момент И. К. Г. продължавала да живее в него и нямала друго жилище.

Въззиваемата страна- ищец по делото В. В. Й., не взема становище по подадената въззивна жалба.

Третото лице- приобретател на имота- Б. Й. Г., моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Безспорно е по делото обстоятелството, че с решение от 26.10.2011 г. постановено по гр.дело № 22171/2008 г. по описа на СРС, 52 състав е поставен в дял на К.И. Й.а, ЕГН **********, на основание чл.349, ал.1, предл.1-во ГПК, следния недвижим имот: апартамент № 127, със застроена площ от 65,20 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“****, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: стълбище, ул.“Ат.Романов“, К.Д.Р., двор, ведно с 2 припадащите се избено помещение № 19, при съседи: коридор, А. и К.Ш., общо помещение и с 4,073 % идеални части от общите части на сградата. С решението на съда е осъдена К.И. Й.а да заплати на В. В. Й. в 6- месечен срок от влизането в сила на решението, сумата от 10500 лв. за уравнение на дела му, заедно със законната лихва. С решението на съда е отхвърлено искането по чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС, предявено от В. В. Й. срещу К.И. Й.а за сумата от 5000 лв.- обезщетение за периода 15.01.2005 г.-09.06.2010 г., както и са осъдени страните в съдебната делба да заплатят по сметка на СРС държавна такса, както следва: К.И. Й.а- 1260 лв., В. В. Й.-420 лв. и 200 лв.- върху отхвърлените искания по сметки. Видно от изрично отбелязване върху решението на съда, същото е влязло в законна сила на 08.12.2011 г. С решение от 20.04.2012 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 22171/2008 г. по описа на СРС, 52 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 26.10.2011 г. на СРС, 52 състав по гр.дело № 22171/2008 г., като в мотивите- на страница 2-ра, абзац 2-ри, ред 5-ти, да се чете 11500 лв., вместо 10500 лв., а в диспозитива на решението на ред 12-сети, да се чете, сумата от 11500 лв., вместо 10500 лв.; в частта за съдебните разноски да се чете, че К.И. Й.а дължи по сметка на СРС държавна такса от 1380 лв., вместо 1260 лв., а В. В. Й. 460 лв., вместо 420 лв.

Видно от изрично отбелязване върху решението същото е влязло в законна сила на 04.06.2012 г. С молба от 27.08.2020 год., съделителят В. В. Й. е направил искане до СРС, 52 състав да се прогласи настъпилото обезсилване по право на решение от 26.10.2011 г. постановено по делото, както и да се продължат съдопроизводствените действия, като съдът постанови изнасяне на процесния недвижим имот на публична продан. В молбата, с която е сезиран съда са изложени доводи, че решението с което е възложен делбения имот в дял на К.И. Й.а е влязло в законна сила на 04.06.2012 г. и шестмесечния законов срок за заплащане на сумата за уравнение на дяловете е изтекъл на 04.12.2012 г. Тъй като и до настоящия момент/ 27.08.2020 г./ плащане не е извършено, решението за извършване на делбата чрез възлагане на имота на съделителката К.И. Й.а било обезсилено по право. В молбата са изложени и доводи, че ответницата К.И. Й.а е починала и неин единствен наследник е дъщеря й И. К. Г., която следвало да бъде конституирана като страна по делото. Видно от удостоверение за наследници на В. С. Й./ починал на 15.01.2005 г./, издадено на 19.03.2018 г. от Столична община- район“Красно село“, К.И. Й.а е починала на 17.12.2014 г. и е оставила за наследник по закон- И. К. Г.- дъщеря. С разпореждане на съда от 10.09.2020 г., на основание чл.227 от ГПК е конституирана И. К. Г. на мястото на К.И.

Й.а, като ответник по делото. С разпореждане на съда от 10.09.2020 г., на основание чл.226, ал.2 от ГПК е конституирана Б. Й. Г., като трето лице- приобретател на процесния имот. Разпореждането на съда е постановено във връзка с постъпила молба на 02.09.2020 г., подадена от Б. Й. Г., с която е направено искане на основание чл.226, ал.2 от ГПК да бъде конституирана, като трето лице- приобретател на дела на ищеца от 3 процесния имот. Към молбата е приложен договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД от 31.08.2020 г., по силата на който В. В. Й. е продал на Б. Й. Г. наследството, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, оставено му от покойния му наследодател В. С. Й., починал на 15.01.2005 г. за сумата от 1000 лв.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.6, изр.1-во от ГПК съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал.1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал.5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Съгласно чл.349, ал.6, изр.2-ро от ГПК ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния делбен имот е поставен в дял на основание чл.349, ал.1, предл.1-во ГПК на съделителката К.И. Й.а, която в срока по чл.349, ал.5 от ГПК не е изплатила на съделителя В. В. Й. определението с решението за възлагане на определеното от съда парично уравнение, заедно със законна лихва. В случая не е заплатен от съделителката К.И. Й.а пълния размер на 4 уравнението на дела на другия съделител В. В. Й.. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.5 от ГПК когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Не се спори между страните, че решението за възлагане на имота е влязло в законна сила. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че съделителката К.И. Й.а, на която делбеният имот е бил възложен в дял с решението от 26.10.2011 г., не е изплатила в шестмесечния срок от влизането в сила на решението паричното уравнение на съделителя В. В. Й., поради което и са настъпили последиците, предвидени в закона - чл.349, ал.6 от ГПК - решението по възлагане е обезсилено по право и поради липсата на предпоставки за възлагането му на друг съделител имотът е изнесен на публична продан.

Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано с оглед данните по делото и събраните доказателства. Решението е постановено при съобразяване с ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.дело № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. С него са дадени разяснения по приложението на чл.288 ГПК/ отм./ в редакцията на разпоредбите, действаща след 20.07.1999 г. с оглед изменението, обнародвано в ДВ, бр. 64/1999 г. Действащият понастоящем чл.349, ал.6 ГПК е с регламентация, идентична с тази по чл.288, ал.7 ГПК/ отм./ след 20.07.1999 г., поради което и постановките на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.дело № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК запазват своята актуалност. Съгласно т.10 основанието за обезсилване на възлагателното решение по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите, като приемането на извинителни причини по чл.81, ал.1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона е недопустимо.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc83223f-25ab-4125-93fd-b2c91f7b6f78