Решение № 22390 от 06.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22390 гр. София, 06.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110128339 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на „Софийска вода“ АД, уточнена с молба вх. № 234415/04.07.2025 г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203, ал. 1 от Закона за водите срещу ответника К. Т.

Г. и ответниците Л. Д. Д., Д. В. Д. и Т. В. Д. / конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на заповедното производство длъжник В.

Т.ов Д./ с искане да бъде установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца припадаща му се част от стойността на доставени и потребени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес гр. София, *** , партида с клиентски № 1005492204, както следва:

1/ К. Т. Г. – сумата от 1451.03 лева, представляваща неплатена част от главница за потребени ВиК услуги в периода от 17.01.2012 г. – 06.09.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 05.03.2024 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в СРС до изплащане на вземането, з а които суми е издадена Заповед № 11107/12.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13030/2024 г. на СРС, 76 с-в.

2/ Л. Д. Д. – сумата от 1318.11 лева, представляваща неплатена част от главница за потребени ВиК услуги в периода от 17.01.2012 г. – 06.09.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 05.03.2024 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в СРС до изплащане на вземането, з а които суми е издадена Заповед № 11107/12.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13030/2024 г. на СРС, 76 с-в срещу наследодателя на страната – В. Т.ов Д..

3/ Д. В. Д. – сумата от 329.53 лева, представляваща неплатена част от 1 главница за потребени ВиК услуги в периода от 17.01.2012 г. – 06.09.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 05.03.2024 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в СРС до изплащане на вземането, з а които суми е издадена Заповед № 11107/12.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13030/2024 г. на СРС, 76 с-в срещу наследодателя на страната – В. Т.ов Д..

4/ Т. В. Д. – сумата от 329.53 лева, представляваща неплатена част от главница за потребени ВиК услуги в периода от 17.01.2012 г. – 06.09.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата от 05.03.2024 г.- датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в СРС до изплащане на вземането, з а които суми е издадена Заповед № 11107/12.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13030/2024 г. на СРС, 76 с-в срещу наследодателя на страната – В. Т.ов Д..

Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че в рамките на исковия период е съществувало облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, възникнало с ответника К. Г. и наследодателя на другите трима ответници – В. Д., възникнало по силата на закона /вследствие на притежаваното от тях право на собственост върху имота/.

Поддържа, че съгласно тези приложимите Общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги до собствения на лицата имот – в гр. София, *** , партида с клиентски № 1005492204 като купувачите не са заплатили дължимата цена.

Сочи, че след настъпилата смърт на потребителя на ВиК услуги В. Т.ов, за пасива на наследството отговарят наследниците му по закон /преживяла съпруга и двама синове/.

Отправя към съда искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца претендираните вземания в посочените размери, така както са описани в издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори с идентично съдържание от всеки един от четиримата ответници.

Оспорват качеството си на потребители на ВиК услуги в процесния апартамент в рамките на исковия период. Оспорват реалната доставка на ВиК услуги, както и законосъобразното й измерване, отчитане и начисляване.

Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Ответникът К. Г. допълва, че през 2020 г. е направила отказ от наследството, оставено й от наследодателя Е. Н. Г..

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и съобрази представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са за разглеждане кумулативно субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ.

По така предявените искове, в тежест на ищеца е да установи по делото, в условията на пълно и главно доказване, наличието на договорно правоотношение между него, от една страна, и ответника /респективно – наследодателя на ответниците/, от друга страна, съществувало в рамките на исковия период, по силата на което ищецът е доставил ВиК услуги в процесния имот на претендираната стойността, изчис. при спазване на нормативните правила за отчитане на потреблението.

По възражението за изтекла погасителна давност, ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

За преценка основателността на предявените искове, съдът съобрази следното:

По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители, по смисъла на закона, са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016г. и влезли в сила на 28.08.2016г.

3

Следователно, доколкото не се твърди и не се установява между страните да е сключен изричен писмен договор, за основателността на предявената претенция, на първо място, ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот през посочения период, на което основание между страните би възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че ответника К. Т. Г. и наследодателят на другите трима ответници В. Т.ов Д. са били собственици или титуляри на вещно право на ползване върху процесния имот с адрес: гр.

София, ***, респ. че притежават качеството "потребител на В и К услуги".

За установяване качеството „потребител на ВиК“ услуги по отношение на ответника Г. и наследодателят на другите ответници – В. Д., ищецът е представил копие на Справка от Агенцията по вписвания чрез отдалечен достъп до данните на В. Т.ов.

Ответниците са оспорили изрично представената справка с доводи, че същата не е документ, установяващ правото на собственост върху процесния апартамент. Оспорили са качеството си на потребител и с доводи за липса на притежавано от тяхправо на собственост или друго вещно право на ползване върху имота.

Настоящият съдебен състав намира, че справката по лице от Агенция по вписванията – Служба по вписванията, в принципен план, би могла да представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 от Правилника за вписванията удостоверенията се отнасят до: а/ за определени лица; б/ за определени недвижими имоти; в/ за определено време. Според нормата на чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в Правилника за вписванията и в ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, съдът намира, че представената справка е документ, който, при наличието на горните предпоставки, би могъл 4 да е годен за установи притежанието на правно на собственост.

В конкретния случай обаче, в представената справка няма никакви данни за придобиване на имота от К. Г. и В. Д.. Единствените сведения, касаещи процесния апартамент № 51, са свързани с налагане на възбрани върху имота (за по ½ ид.част от същия), подновяване на договорна ипотека (без данни за притежаваните от страните квоти) и продажба на недвижимия имот през 2022 г., която продажба обаче е извършена еднолично от В. Д., а К.

Г. не е отбелязана като продавач. Тоест, от самите вписвания, удостоверени в справката, не може да се направи еднозначен извод към кой момент и в каква квота К. Г. и В. Д. са притежавали право на собственост върху имота.

Макар в исковата молба да н е са изложените фактически твърдения в този смисъл, дори да се приеме, че правото на собственост върху имота в полза на В. Д. и К. Г. е възникнало в резултат на наследствено правоприемство – след смъртта на тяхната майка Е. Н. Г., починала на 08.05.2006 г. /л. 78/, за която по делото има данни да е била титуляр на открита при ищеца партида за ВиК услуги, качеството на „потребител“ на ответниците отново не би било доказано, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи, че самата Е. Г. е притежавала право на собственост върху процесния апартамент.