Протокол № 112 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 112 гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500041 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподател Д. В. Г. ред.пр. не се явява. За него се явява адв. К, редовно преупълномощен от адв. К.. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноски.

Ответник З. Т. П., ред.пр. не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв. Д..

Ответника „МБАЛ – Велинград“ ООД неред.пр. - не е върната и приложена призовката по делото. За ответника „МБАЛ-Велинград“ ООД се явява адв. Г. редовно упълномощен.

Съдът докладва постъпила молба от адв. Д. в качеството на пълномощник на въззиваемия д-р З. П.. С нея се моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че няма доказателствени искания. Моли да се даде ход по същество. Излага се становище по съществото на спора. Моли да се отхвърли предявената въззивна жалба като неоснователна. Моли за присъждане на сторените разноски в настоящото производство. Приложен е списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Адв. Г.: - Не възразявам за нередовното призоваване. Да се даде ход на делото.

Адв.К: - Да се даде ход на делото.

1

С оглед изявлението на пълномощника на ответника „МБАЛВелинград“ ООД, който не възразява относно нередовното призоваване на последния, съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №391/30.10.2024г., постановено по гр.д.№832/2023г. по описа на РС- Велинград са отхвърлени предявените от д-р Д. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В. ул.„Д.Т.“ №59, против З. Т. П., с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.„Д.В.“ №29, ет.2 и „МБАЛ Велинград“ ЕООД, с ЕИК: 112505488, с адрес и седалище на управление: гр.В. бул.“Съединение“ №49, представлявано от д-р З. П., искове, с правно основание чл.45, вр. чл.49, вр. чл.52 от ЗЗД, с които ищецът иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сума в размер на 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в клеветнически твърдения, че „част от похарчените уж за нововъведения като кухненски блок в болничното заведение средства са разходвани за обзавеждане на луксозната къща на бившия управител д-р Г..”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Осъден е д-р Д. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В. ул.„Д.Т.“ №59, да заплати на З. Т. П., с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.„Д.В.“ №29, ет.2, разноските по делото в размер на 1500лв.

Осъден е д-р Д. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В. ул. „Д.Т.“ №59, да заплати на МБАЛ „Велинград“ ЕООД, с ЕИК:

112505488, с адрес и седалище на управление: гр.В. бул.“Съединение“ №49, представлявано от д-р З. П., разноските по делото в размер на 1900лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от д-р Д. В. Г., чрез пълномощника му адв.Е. К..

Твърди се, че за да направи извод за недоказаност на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД в мотивите на решението на първоинстанционния съд е 2 прието, че изказванията на отв. П. обективирани в даденото от него интервю за електронно издание на вестник „24 часа“ нямали характер на обида, нито на клевета, защото липсва елемент на категоричност и по- скоро представлявали изразено мнение. Тъй като не съдържали обидни изрази и квалификации, тези изказвания не били противоправни и в частност не нарушавали забраната по чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ правото на мнение да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго.

Счита се, че обжалваното решение е неправилно. В този аспект се визира, че фактическо основание на предявения иск са изказвания на отв.П. направени и разпространени във формата на интервю съдържащи неверни твърдения от позорящ, клеветнически характер.

Визира се, че никъде в исковата молба не се говори за нанесени обиди, поради което значителна част от аргументацията отразена в мотивите на обжалваното решение е неотносима към предмета на делото.

Твърди се, че подложено на елементарния синтактичен и семантичен анализ на изказването на П. съдържа твърдения, че бившият управител на МБАЛ „Велинград“- д-р Г. е присвоил част от средствата предвидени за ремонт на болничната кухня и ги е изразходвал за обзавеждане на луксозната си къща. Съществува вероятност това да не може да се докаже, защото служителите от счетоводството умишлено укриват финансови документи.

Сочи се, че твърдението за отклоняване на средства е категорично, а доказването им е вероятностно. В категоричната част на въззивника е приписано престъпление и/или най- малко позорно деяние и затова има несъмнено клеветнически характер, защото не е вярно.

Приема се, че това невярно твърдение от отв.П. е по принцип противоправно, защото посяга на достойнството и доброто име на Г., като част от съдържанието на правото на личен живот, гарантирано от чл.32, ал.1 от Конституцията на РБ. Доколкото вредите са доказани от показанията на свидетелите, а вината се предполага, елементите от състава на чл.45 от ЗЗД са налице и иска е доказан по основание, а съответно и по размер.

Искането е да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска в предявения размер, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от 3 ответниците З. Т. П. и „МБАЛ- Велинград“ ЕООД.

Адв.К: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Нямам други доказателствени искания.

Адв. Г.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.

Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. К: - Моля да отмените първоинстанционното решение и уважите предявения иск ведно с присъждане на разноските пред двете инстанция по съображения в писмената защита представена пред първата инстанция и днес представената. Според мен е все едно в случая, дали първият ответник, който е интервюиран е изразил мнение или е разпространил информация. Сиреч дали е реализирал правото си на мнение по чл. 39, ал.1 или пък правото си за разпространяване на информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията е все едно.

И в двата случая законодателят е сложил рамки на тези възможни словоизявления, а те са доброто име на всеки друг. Струва ми се, че това е ясно и това е материалното правило, което всъщност е било обект, но не е било правилно приложено от РС. Не само за мен, а и за разпитаните свидетели е било съвършено ясен смисъл на казаното. Съвсем безпристрастно казано.

Казаното възпроизведено в ИМ ще го повторя пред съда „Служителите от счетоводството на болницата“ казва първият ответник „Умишлено укриват финансови документи, защото от тях е възможно да стане ясно, че част от похарчените средства „уж“ за нововъведения в кухнята на болницата са изразходвани за обзавеждане на луксозната къща на бившия управител на болницата д-р Г.“. Това мисля, че съдържа съвсем ясна и конкретна информация за факти и обстоятелства, които недвусмислено се свързват с лицето – моят клиент д-р Г.. Правилно колегата е написал в жалбата, че симатичния анализ на текста разкрива един съвършено ясен смисъл, който така са възприели свидетелите. Това си е разпространяване на информация все едно дали е мнение или информация, която злепоставя доброто име на човека, което освен всичко друго не е вярна и такова доказване дори не е предприето от страната на ответника. Напротив предприето е ненужно доказване, че не е вярно и това е осъществено с експертиза, която доказва, че тези средства са 4 изразходвани точно и правомерно. И това ако не е деликт, чрез слово. Мисля, че е съвършено ясен учебен пример на деликт осъществен чрез злоупотреба чрез правото на изразяване. Тук не става дума за престъпление клевета, защото не сме в наказателен процес, но клеветничество по същество в действие е извършено. Разпространена е една изключително негативна, неприятна информация. За неподозиращия читател е съвършено ясно, че тук е извършено ако не престъпление, едно крайно осъдително от морална гледна точка деяние. Значи уж похарчени означава, че за следващите с повече правни познания прикрито под форма на документ или някакво действие разход в реалност е бил присвоен и вложен за личните цели за неслучайно луксозната къща на този човек. Това е едно присвоително действие, което по НК чл. 212 обикновено се комбинира с документи това се разбира от този поинтелигентен читател, но и онзи читател, който не отговаря на такива изисквания съвършено ясно възприема смисъла на казаното, че най-малко е нарушил някоя от 10-те Божий заповеди този клиент. „Не кради“. Защото когато създателя на 10-те Божий заповеди е казал „Не кради“ той е имал предвид и присвоителните действия. Така, че дали е едното или другото, то отговаря на дефиницията уронване на доброто име. Обществото не би могло да търпи подобни действия. При краткия прочет на решението обаче аз съзрях един намек, че е възможно обществото вече да преосмисля възгледите и дали доброто име е право на всеки както казва Конституцията или е право само на онези лица, които небили публични. Страни възгледи намирам, но това явно се дължи на някои мои възрастови причини и на нежелание да се възприема объркания свят, в който живеем. Аз считам, че тук деликта е доказан. Налице е противоправно няма да коментирам по принцип мотивите на РС, надявам се, че няма да препратите към тях. Касае се за неправомерно действие, вредите са доказани в скромно определения размер и моля искът да бъде уважен.

Представям писмена защита.

Адв.Г.: - Моля да отхвърлите въззивната жалба предявена от д-р Г..

Считам същата за неоснователна и недоказана. Първоинстанционното решение е правилно и съдът в мотивите е обсъдил всички аспекти за вина на извършеното нарушение. Предвид факта и светът, в който живеем ако приеме, че всяка статия отнасяща се за дадено физическо лице и човек в конкретна хипотеза, когато бъде казано, че дадено лице е извършило някакво деяние или може би е извършило това означава, че всяка статия публикувана 5 от вестник, електронен сайт или във Фейсбук би следвало да бъде санкционирано съответното лицето, но считам, че това не е така. Не е доказана вината на МБАЛ – Велинград и като цяло д-р П. ги е изрекъл тези думи в защита на свое право като назначен управител към онзи момент на МБАЛ-Велинград. Моля да потвърдите решението. Моля да ни присъдите разноските.

Реплика адв. К: - Моля съда да оцени изявлението на колегата представляващ втория ответник МБАЛ- В. че действията на управителя на дружеството в процесния случай са извършени в качеството му на управител, тъй като се е породил спор дали той като управител е изразил мнението т.е. за това мисля, че съдът е отклонил т.е. иска за солидарна отговорност, защото го е приел, че това няма нищо общо с работата му, като управител за това да го третирате моля като признание казаното „в качеството на управител“.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА устните състезания.

ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок до 19.03.2025 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.22 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6