Разпореждане № 10176 от 26.10.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XV-ти състав в проведеното на 26.10.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 5338 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Калин К. Василев, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против длъжника А. С. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: *************** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 254,54 евро - неплатена падежила главница по Договор за потребителски кредит № *********/23.10.2025 г. за периода от 01.02.2026 г. 01.09.2026 г., ведно със законна лихва от 20.10.2026 г. до изплащане на вземането; 47,40 евро неплатено падежирало договорно възнаграждение дължимо до псочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 01.02.2026 г.

01.09.2026 г., ведно със законна лихва: 20.10.2026 г. до изплащане на вземането; 159,52 евро друго - неплатена неустойка начислена на основание чл. 10 от ОУ на посочената погоре дата; 102,00 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 09.11.2025 г.; 15,00 евро представляващи такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането; 52,44 евро мораторна лихва за периода от 02.01.2026 г. до 19.10.2026 г.; както и 10,87 евро държавна такса, 117,60 EUR /сто и седемнадесет евро и шестдесет цента/ юрисконсултско възнаграждение и 51,10 EUR /петдесет и едно евро и десет цента/ за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, погасителен план и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 159,52 евро, представляваща неустойка поради непредоставяне 1 на поне едно обезпечение съгласно общите условия. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по договора. Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на добрите нрави.

Досежно сумите от 102,00 евро и 15,00 евро, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и такава при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата.

Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 EUR, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 4,89 евро държавна такса и 18,41 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която А. С. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: *************** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 254,54 евро - неплатена падежила главница по Договор за потребителски кредит № *********/23.10.2025 г. за периода от 01.02.2026 г. 01.09.2026 г., ведно със законна лихва от 20.10.2026 г. до изплащане на вземането; 47,40 евро неплатено падежирало договорно възнаграждение дължимо до псочената по-горе дата, на която е изтекъл погасителният план за периода от 01.02.2026 г.

01.09.2026 г., ведно със законна лихва: 20.10.2026 г. до изплащане на вземането; 52,44 евро 2 мораторна лихва за периода от 02.01.2026 г. до 19.10.2026 г.; както и 6,11 евро държавна такса и 22,97 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 159,52 евро друго неплатена неустойка начислена на основание чл. 10 от ОУ на посочената по-горе дата ;

102,00 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 09.11.2025 г.; 15,00 евро представляващи такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от от влизане в сила на настоящото разпореждане, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Калин К. Василев )

3