Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23626 от 23.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15325/2024
Вид
Решение № 23626
Подписан
23.12.2025
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 23626 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110115325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Д. Т., чрез пълномощника адв. Р. К., срещу „П К Б“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на платени на ответника без основание суми в размер на 2 144,09 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до окончателното плащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 225,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018г. до 06.03.2024г. Ищецът твърди, че през 2017г. получил обаждане от служител на ответника, който го приканил да започне да плаща задълженията си по сключения между страните договор за кредит, като в противен случай щяло да бъде заведено дело срещу ищеца. Сочи, че към онзи период имал няколко активни кредита, поради което не се усъмнил в казаното от служителя а ответника и поискал банкова сметка, по която да започне да плаща вноските си. Излага, че за периода от 2017 г. до 2018 г. заплатил в полза на ответника сумата в общ размер на 2 144,09 лв. Твърди, че впоследствие поискал от ответника да му представи процесния договор за кредит, като се оказало, че ищецът не е сключвал подобен договор. За установяване вземанията на кредитодателя към ищеца, ответникът завел гр.д. № 62/2020 г. по описа на РС Панагюрище, по което било установено, че ищецът не е подписвал процесния договор за кредит и исковете на кредитодателя били отхвърлени. Ето защо твърди, че между страните липсвало валидно правно отношение за заплащане на процесната сума, което обосновава за ищеца интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира и разноски по производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е бил налице правен спор по гр.д. № 62/2020 г. по описа на РС-Панагюрище относно договор за кредит № 3018595774, по който ищецът към 30.10.2018 г. е заплатил сума в общ размер на 2 144,09 лв. Счита, че вземането на ищеца е погасено по давност, доколкото давностният срок е започнал да тече в деня на предоставяне на престацията 2017 г. и 2018 г. и същата е изтекла през 2023 г. Ето защо счита предявения главен иск за неоснователен. По отношение на акцесорния такъв за обезщетение за забава, твърди, че лихвата следвала да се начислява от отправена до ответника покана за връщане на даденото. Оспорва да е получавал такава покана преди получаване на препис от исковата молба, поради което счита искът за неоснователен. При изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по настоящото производство не спорят, че между тях е водено гр.д. № 62/2020 г. по описа на РС-Панагюрище /по реда на чл.422 от ГПК/ за установяване вземанията на кредитодателя и ответник по настоящото дело, по договор за кредит № 3018595774, по който договор за кредит, ищецът към 30.10.2018 г., е заплатил сума в общ размер от 2 144,09 лв., което дело е завършило с отхвърляне на предявените искове от кредитодателя, доколкото се е установило, че Г. Д. Т. не е подписвал процесния договор за кредит.

Основният спорен между страните въпрос е дали по отношение на процесните вземания, предмет на настоящото производство, е настъпила погасителна давност. Доколкото не се спори, че сумата от 2 144,09 лв. е заплатена от ищеца и получена от ответника, при изначална липса на правно основание, като недължимостта на процесната сума е установена с влязло в сила съдебно решение от 12.04.2022г., допълнено с решение от 19.07.2022г., и двете постановени по гр.д. № 62/2020 г. по описа на РС-Панагюрище, то съдът намира, че моментът, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания, предмет на настоящото дело, е влизането в сила на съдебния акт, с който се признава недължимостта на заплатените от ищеца суми по договора за кредит в общ размер на 2 144,09 лв., като срокът е винаги общия петгодишен такъв, който срок към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство не е изтекъл, поради което същите се дължат в цялост.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца възниква правото да получи разноски по делото, като следва да му бъдат присъдени сумата в размер на 134,78 лв. за държавна такса, както и 700 лв. за адвокатско възнаграждение, или в общ размер на 834,78 лв. Възражението за прекомерност на претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение, като същото е в размер, приблизителен до минималния размер по Наредба 1/2004г. на ВАдв.С, с оглед общия материалния интерес и обема на осъществената процесуална дейност, съдът намира, че същият се явява справедлив.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, „П К Б“ ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на Г. Д. Т. с ЕГН **********, сумата от 2 144,09 лв., заплатена при липса на правно основание по договор за кредит № 3018595774, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до окончателното плащане, както сумата в размер на 1 225,53 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.10.2018г. до 06.03.2024г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „П К Б“ ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на Г. Д. Т. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 834,78 лв., разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3