Определение № 2807 от 12.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2807 гр. София, 12.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002901705 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3910/18.06.2026г. на „Джорданино Хайлазини“ ЕООД (в несъстоятелност), с предишно наименование „Троймакс“ ЕООД, срещу решение № 86 от 04.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която след отмяна на решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе е определена начална дата на неплатежоспособността на дружеството 26.03.2025г.

Въззивното решение е било постановено въз основа на решение № 77 от 16.03.2026г. по т.д. № 2077/2025г. на ВКС, ТК, І т.о., с което след отмяна на решение № 95 от 05.08.2025 по в.т.д. № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново, потвърждаващо решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе, делото е било върнато за ново разглеждане и решаване от друг състав на апелативния съд.

Оплакванията на касатора са, че при откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ като начална датата на неплатежоспособността е следвало да бъде определена датата 11.05.2026г. В тази връзка въззивното решение в обжалваната част е неправило поради 1 нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не са били спазени указанията на предходния състав на ВКС да бъде установена актуалното икономическо състояние на дружеството към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Периодът от началото на 2026г. до обявяването на делото за решаване е останал необследван. Неправилно е било отклонено искането за назначаване на допълнителна съдебна икономическа експертиза, която да обследва този период, а на вещото лице са били задавани устни въпроси в открито съдебно заседание при самостоятелно изчисляване от страна на съда на коефициентите за ликвидност. При необходимост от специални знания следва да бъде назначена експертиза, дори когато съдът притежава относими специални знания. Трябвало е да се изготви междинен баланс към 30.04.2026г., като в пасива се отнесе увеличеният публичен дълг от над 97 000 лева, както и да се съобразяват корекционните изчисления на вещото лице относно краткосрочно вземане от едноличния собственик в размер на 68 098. 17 лева и сключеният договор за опрощаване от 11.05.2026г. Този договор е трябвало да бъде приет като писмено доказателство. Трайното и необратимо настъпване на неплатежоспособността се е обективирало на 11.05.2026г.

Страната формулира задачи към съдебна икономическа експертиза.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) Указанията на ВКС в отменителното решение задължителни ли са за въззивния съд при повторното разглеждане на делото?

Касаторът се позовава на решение № 193 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 50102 от 21.12.2023г. по т.д. № 2

1361/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60042 от 26.07.2021г. по т.д. № 242/2020г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

2.) Дали съдът е длъжен да назначи експертиза, когато за изясняване на релевантни факти и обстоятелства по делото са необходими специални знания?

Във връзка с въпроса се сочат решение № 314 от 22.11.2011г. по гр.д. № 392/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 453 от 15.07.2025г. по гр.д. № 3648/2023г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 35 от 28.01.2025г. по гр.д. № 5001/2023г. на ВКС, ГК, І г.о.

3.) Съдът длъжен ли е да назначи съдебна експертиза, когато е налице необходимост от приложението на специални знания, но съдът разполага с тези знания?

Според страната въпросът отговаря на допълнителния критерий по чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК предвид неправилното тълкуване, дадено в решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

4.) Към кой момент следва да се преценява обективната невъзможност на длъжника да изпълнява свои изискуеми задължения с характеристиките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ?

Според касатора по този въпрос въззивното решение се явява в противоречие с решение № 54 от 08.09.2014г. по т.д. № 3035/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

5.) За критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособността?

Касаторът сочи решение № 220 от 07.02.2018г. по т.д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

С касационна жалба вх. № 4018 от 23.06.2026г. от „Джорданино Хайлазини“ ЕООД е обжалвано постановеното по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК решение № 97 от 22.06.2026г. по в.т.д. № 49/2026г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е отказано допълване на решението от 3

04.06.2026г. с даване на указания по чл. 632, ал. 6 от ТЗ за предаване на разплащателните ведомости и представяне на удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.

Според касатора и това решение на въззивния съд е неправилно. В диспозитива на съдебния акт по чл. 632, ал. 1 от ТЗ такова указание трябва да се съдържа. То е императивно условие за постановяване на решението по чл.

632, ал. 4 от ТЗ – за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на търговеца от правния мир. Указанията са предназначени да повлияят мотивиращо и дисциплиниращо на длъжника.

Поставеният от касатора правен въпрос, относим към втората подадена от него касационна жалба, е: „Длъжен ли е съдът в диспозитива на решението си по чл. 632, ал 1 от ТЗ да възпроизведе в указанията до длъжника по чл. 632, ал. 6 от ТЗ?“. Въпросът е формулиран също и в смисъл: „Указанията по чл.

632, ал. 6 от ТЗ задължителен елемент ли са от диспозитива на обявителното решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ?“.

Посоченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Касационните жалби са редовни като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивните решения, за да бъдат те допуснати до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

Производството по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе е било образувано по молба по чл. 625 от ТЗ от 27.03.2025г. на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. В молбата е било изложено, че „Троймакс“ ЕООД е вписано като юридическо лице в търговския регистър на 28.12.2023г., осъществявало е дейност, но дейността е била прекратена през септември 2024г. и оттогава персонал не се поддържа.

Липсват краткотрайни и дълготрайни активи, а дружеството е имало публични задължения от 87 835. 61 лева (главници и лихви), подробно 4 уточнени по пера – данъчни и осигурителни. Също според изложеното финансовите затруднения на търговеца са имали обективен, траен и непреодолим характер. Началната дата на изпадане в неплатежоспособност, респективно в свръхзадълженост е била посочена като 21.03.2025г. (датата на подаване на ГФО за 2024г.).

Към молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Троймакс“ ЕООД е бил представен годишен финансов отчет за 2024г.

(баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал).

Представен е бил и междинен счетоводен баланс към 27.03.2025г. В тях са били отразени данъчните и осигурителни задължения на дружеството, но в ГФО) е била отразена и касова наличност (малко над 283 000 лева), липсваща в междинния отчет.

Според последващо приети по делото протоколи от 21.03.2025г. и от 26.03.2025г., съдържащи решения на едноличния собственик на капитала на „Троймакс“ ЕООД

- дружеството „Еврохолдмакс“ ЕООД, както и удостоверяващи предаването на парични суми, през 2024г. „Троймакс“ ЕООД е имало печалба от 215. 842. 57 лева и тя е била разпределена и изплатена като дивидент на едноличния собственик на капитала с начисляване на дължимия данък. Това е било и по отношение на цялата останала финансова наличност (78 890. 30 лева). Протоколите са били част от документи, въз основа на които е работило вещото лице по назначената от първоинстнационния съд съдебна икономическа експертиза.

Експертът е потвърдил счетоводните записвания в междинния отчет относно изплатените дивиденти, както и изобщо изложените от молителя обстоятелства относно финансово-икономическото състояние на дружеството.

Потвърдени са били публичните задължения, както и е било изяснено, че след извършените плащания на дивидент дружеството не е разполагало с пари в брой. Поради липсата на тези парични средства (наличност от 0.00 лева) е бил направен извод за състояние на неплатежоспособност – натрупаните задължения не са могли да бъдат обезпечени и платени, а изчислените коефициенти за ликвидност (обща, бърза, незабавна и абсолютна) са били 0.

00, т.е. извън референтните стойности. По-конкретно - дружеството не е можело да покрие краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи (относимо към коефициента на обща ликвидност). Затрудненията на 5 длъжника не са били временни и той не е разполагал с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Датата 26.03.2036г., на която е било извършено последното плащане от касата на дружеството за дивидент, е била, според вещото лице, тази, на след която дружеството не е било в състояние да изпълни задълженията към кредиторите си или към някой от тях.

Още при насрочване на делото съставът на Окръжен съд – Русе е дал указания по чл. 629б от ТЗ за внасяне на сума, съставляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, но съгласно постановеното от него решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д.н. № 70/2025г. на Окръжен съд – Русе молбата по чл. 625 от ТЗ на „Троймакс“ ЕООД е била отхвърлена. При тълкуване на разпоредбата на чл. 631 от ТЗ първоинстанционният съдът е приел, че законът поставя фокуса върху обективното финансово състояние на дружеството, а не върху поведението на собственика. В случая състоянието на неплатежоспособност е било изкуствено създадено, а подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност е злоупотреба с право.

Едноличният собственик вместо да плати публичните задължения към държавата, е прибрал касовата наличност в брой като дивидент.

Същевременно държавата като единствен кредитор е предприела индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК.

С решение № 95 от 05.08.2025 по в.т.д. № 149/2025г. на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционното решение е било изцяло потвърдено.

Споделени са били съображенията на състава на Окръжен съд – Руси по приложението на чл. 631 от ТЗ.

Това решение е било отменено с решение № 77 от 16.03.2026г. по т.д. № 2077/2025г. на ВКС, ТК, І т.о. Водещ е бил изводът на този съд, че обстоятелствата, които са довели до изпадането на търговец в обективното състояние на неплатежоспособност и дали те са субективно обусловени от негово действие/бездействие или такива на едноличния собственик на капитала, не са релевантни за наличието на предпоставките по чл. 608 от ТЗ.

Разпечатката съдържа 53 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc80fc70-6672-4813-956a-a3f38872fc75