Определение № 2684 от 30.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2684 гр. София, 30.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901312 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Гаранционен фонд, имащ качеството на касатор в производството, с която се иска да бъде освободена сумата от 8 627, 84 лв., внесена като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 20 от 17.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 22 от 23.05.2024 г., постановено по т.д. № 19/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. В. А. и Ф. И. А. законна лихва за забава върху присъдените в полза на тези лице обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 160 000 лв. за периода от 20.02.2023 г. до 15.05.2023 г.

Ответниците по касация А. В. А. и Ф. И. А. не са възразили срещу искането за освобождаване на внесената като обезпечение сума в предоставения от съда едноседмичен срок от уведомяването за него.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

С определение от 25.02.2025г., постановено по ч.т.д. № 328/2025 г. по описа на ВКС, ТК, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 20 от 17.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 22 от 23.05.2024 г., постановено по 1 т.д. № 19/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. В. А. и Ф. И. А. законна лихва за забава върху присъдените в полза на тези лице обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 160 000 лв. за периода от 20.02.2023 г. до 15.05.2023 г. От платежно нареждане от 20.02.2025 г. се установява, че Гаранционен фонд е превело по особената сметка за обезпечения на ВКС сумата от 8 627, 84 лв., като съгласно вписаното в документа основание тя е внесена като обезпечение за спиране изпълнението на посоченото въззивно решение.

С определение № 92 от 13.01.2026 г., постановено по т.д. № 1312/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 20 от 17.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 22 от 23.05.2024 г., постановено по т.д. № 19/2023 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта относно началната дата, от която Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. В. А. и Ф. И. А. законна лихва за забава върху присъдените в полза на тези лице обезщетения за претърпени неимуществени вреди от по 160 000 лв. С оглед на това на 13.01.2026 г. осъдителното въззивно решение е влязло в сила в частта за присъдената законна лихва върху дължимите обезщетения за вреди и подлежи на изпълнение.

Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК внесеното обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение за парично вземане се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В постоянната практика на ВКС се приема, че обезпечението се освобождава и когато се докаже, че присъденото с решението парично вземане е доброволно изпълнено или принудително събрано от длъжника, тъй като с това се постига пълно удовлетворяване на кредитора, което води до отпадане на необходимостта от задържане на сумата, която е внесена по сметка на съда с цел да се обезпечи изпълнението на неговото вземане, което вече е погасено.

Молителят твърди, че паричните задължения за законна лихва, които е осъден да заплати с въззивното решение, чието изпълнение е спряно, са изцяло погасени чрез извършено плащане. Настъпването на този факт не се опорва от кредиторите на задълженията А. В. А. и Ф. И. А., които не са възразили срещу исканото освобождаване на внесената като обезпечение сума, след като са били уведомени за него както лично, така и чрез упълномощения да ги представлява в касационното производство адвокат. Ето защо погасяването на присъдените задължения за законна лихва трябва да се приеме за безспорно между страните в производството, като то се и доказва от представените от молителя платежни документи. Това означава, че са осъществени предпоставките за освобождаване на предоставеното обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Искане за това е направено в предвидения в чл. 82 ГПК срок от вносителя на сумата за 2 обезпечение, който е лицето, имащо правото да я получи в хипотезата на доброволно погасяване на присъденото вземане, поради което съдът следва да разпореди нейното освобождаване в полза на това лице.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА в полза на Гаранционен фонд сумата от 4 411, 34 евро, равняваща се на 8 627, 84 лв., внесена с платежно нареждане от 20.02.2025 г., като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 20 от 17.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, която сума да бъде преведена по банковата сметка на дружеството, посочена в молба с вх. № 14689/ 08.07.2026 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3