Решение № 248 от 13.11.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 248 /гр. Варна, 13.11.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН

ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№550/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на

ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК **********, със седалище гр.София срещу решение №360/25.04.2019 г. по т.д.1572/2018 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на В.А.П.,

А.М.П. и Б.Л.Г.,***, суми от по 50 000 лева, представляващи обезщетение на основание чл. 226 от КЗ /отм./ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния родственик В.

П.Д. /починал на 21.03.2014 г./, причинена вследствие на настъпило ПТП, причинено от водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № А хххх МВ с прикачена цистерна рег.№ А хххх

ЕК – Ю. Г. Д., за което същият е признат за виновен, с влязла в сила присъда от 13.11.2014 г. по НОХД № 1267 по описа на

ВОС за 2014 г., в това, че е нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т.

3 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д. с ЕГН **********, поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Оспорва наличието на силна и дълбока връзка емоционална между починалия и неговите баби и дядо, която да отговаря на условията за присъждане на застрахователно обезщетение. Наред с това поддържа, че присъденото обезщетение надвишава размера предвиден в нормата на чл.493а, ал.4 от КЗ и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Осорва и определения размер на съпричиняване като твърди, че с оглед установените нарушения на правилата за движение, следва да се опредили по-висок процент на съпричиняване.

Насрещните страни което В.А.П.,

А.М.П. и Б.Л.Г.,*** са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Варненският апелативен съд, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл.

269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя; наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид обстоятелството, че жалба от ищците срещу решението в отхвърлителната част, не е подадена.

Въззивните възражения на застрахователя се свеждат до твърдението за липса на активна материалноправна легитимация на въззиваемите да претендират обезщетение с оглед качеството им на възходящи от по-горна степен роднини на починалото лице с оглед обстоятелството, че помежду им не е съществувала толкова силна привързаност и смъртта на внука им, не е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, евентуално до неправилно определения размер на обезщетението, с оглед въведения с разпоредбата на чл.493а, ал. 4 от КЗ лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг в размер на 5 000 лева, приложим и към процесния случай, предвид придаденото обратно действие - параграф 96. ал. 3 от КЗ.

Поддържа се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респективно че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в особено големи размери.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

С влязла в сила присъда от от 13.11.2014 г., постановена по НОХД № 1267/2014 г. по описа на ОС - Варна, подсъдимият Ю. Г. Д. е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д., поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД 1267/2014 г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на произшествието, отговорността на водача на т.а.

„Мерцедес" с peг. № А 1248 MB е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №07113002756825, сключена с въззивника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК **********, със седалище гр.София, валидна от 28.11.2013 г. до 27.11.2014 г.

От представеното удостовереие за родствени връзки, издадено от Община Варна се установява се, че въззиваемият А.М.П. е дядо, а въззиваемите В.А.П. и Б.Л.Г., са баби на починалия при ПТП-то В. П.Д. от гр.Варна.

Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От показанията на свидетелите Миглена Д.а и Невяна Д.а, които се кредитират от съда като отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия В. П.Д. и неговите баби и дядо се установяват близки отношения на обич и привързаност.

Според свидетелите и тримата въззиваеми от момента на раждането на В. до неговата смърт са поддържали постоянна връзка с него, като в детските му години са го водили и вземали от детска градина, помагали са му в уроците, а по-късно и с житейски съвети. В. често е гостувал на своите баби и бядо, прекарвал почивните дни при тях, а част от летните ваканции с баба си Б. в с.Борован. Често ходил за риба с дядо си А., а взаимните им контакти били удоволствие за тях.

Показанията и свидетелите са непротиворечиви и по отношение състоянието на въззиваемите след смъртта на внука им, а именно реагирали много тежко на новината, дълго време не можели да повярват, че това се е случило, чудили са се как да продължат живота си, често ходели на гроба на внука си и споделяли, че същият много им липсва. След инцидента здравословното състояние на въззиваемия А.П. се влошило драстично, същият е развил диабет, претърпял е операция. Усложнили са се сърдечните проблеми на въззиваемата Г., която също се е разболяла от диабет и отслабнала с около 15 кг. Независимо от изминалото време и сега по всички празници бабите и дядото не били щастливи като преди, а били по-мълчаливи, не се усмихвали, постоянно говорели за починалия си внук и скърбяли за него.

Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между пострадалия и неговите баби и дядо е съществувала здрава и продължителна семейна връзка. Въззиваемите са се е грижили за своя внук още от момента на раждането му, като заедно са посрещали семейни празници и ваканции, имали са общи планове, изграждайки постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Със загубата на внука си, въззиваемите са се лишили от моралната подкрепа и опора на един от най-близките им роднини в живота, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки го при трагични обстоятелства.

Ето защо настоящият състав намира, че въззиваемите са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя внук, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

Застраховката застраховката "ГО" е сключена с полица №07113002756825/20.11.2013 г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) -

1 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице за всяко събитие, а при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 10.10.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.