Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1230 от 13.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 17241/2018
Вид
Решение № 1230
Подписан
13.02.2020
В сила
17.08.2021
Състав
ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 35а, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35а, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35в, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35в, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.35в, ал.1,2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал.1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал.1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал.1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 73, ал.1,2,3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22, ал.4 · Закон за Конституционен съд
  • чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 7 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е № гр.

София 13.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 17241 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Е.И.1“ ООД против Република България, представлявана от Министъра на финансите, с която предявява обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 30 740,67 лв., която сума представлява удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г.-10.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

При условията на евентуалност ищецът предявява искове за осъждане на Република България, представлявана от министъра на финансите да заплати на ищеца, на основание с правно основание чл.

4, § 3 от ДЕС сумата в размер на 3111,23 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда-27.12.2018 г. до пълното заплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност ищецът предявява искове за осъждане на Република България, представлявана от министъра на финансите да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД сумата в размер на 3111,23 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда-27.12.2018 г. до пълното заплащане на дължимите суми.

При условията на евентуалност ищецът предявява искове за осъждане на Република България, представлявана от министъра на финансите да заплати на ищеца, на основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 3111,23 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда-27.12.2018 г. до пълното заплащане на дължимите суми.

Поддържа се, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна електроцентрала) като оперира вятърна електрическа централа „ВяЕЦ Селановци”, находяща се в ПИ №№ 074023, 074026, 074025, землище на село Селановци, община Оряхово, област Враца („ВяЕЦ Селановци”). ВяЕЦ Селановци е с инсталирана мощност 1,6 MW.

Поддържа се, че ВяЕЦ Селановци е изграден и въведен в експлоатация на 24.01.2011 г., видно от Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-9/24.01.2011г.

Твърди се още, че ищецът е сключил е ЧЕЗ Електро България АД Договор № 126 от 28.01.2011 г. за изкупуване на електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ Селановци.

Поддържа се, че в края на 2013г. на парламентарно заседание, проведено от Комисията по бюджет и финанси била направена поправка в Закона за бюджета за 2014г. и била въведена 20 процентна такса, с която да се облагат приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и от вятърни централи.Въпреки липсата на правни и фактически основания, които да обосноват налагането й, посредством § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. били създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 в Закон за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ”). Поддържа се, че с приемането на Закона за държавния бюджет - 2014 от Народното събрание, бил приет и посоченият по - горе параграф, и считано от 01.01.2014г. разпоредбите, касаещи таксата породили правно действие и такса била удържана директно от производителите на електрическа енергия.

Поддържа се, че с е Решение № 13/31.07.2014г. Конституционния съд обявил тези норми за противоконституционни.

Поддържа се, че на основание чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд законодателят е бил длъжен да уреди възникналите правни последици от прилагането на обявените за противоконституционни норми, а именно: удържаната такса от 20 % в периода от 01.01.2014г. до влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014г. на Конституционния съд. Твърди се, че срокът е изтекъл, а нова правна уредба на тези отношения не е приета.

Твърди се, че вследствие на бездействието на законодателния орган ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността на платената от него 20 % такса в общ размер на 30 740, 67 лева съгласно, издадени фактури, както следва:

1. По Фактура

№ **********/31.01.2014г. на стойност 23086, 01 лв., след удържане на 20 % такса от 3847, 67 лв., Дружеството е получило 19 238, 34 лв.;

2. По Фактура

№ *********/28.02.2014г. на стойност 13010, 99 лв., след удържане на 20 % такса от 2168, 50 лв., Дружеството е получило 10842, 49 лв.;

3. По Фактура

№ **********/31.03.2014г. на стойност 42300, 62 лв., след удържане на 20 % такса от 7050 лв., Дружеството е получило 35250, 52 лв.;

4. По Фактура

№ **********/30.04.2014г. на стойност 38453,18 лв., след удържане на 20 % такса от 6408, 86 лв., Дружеството е получило 32044, 32 лв.;

5. По Фактура№

**********/31.05.2014г. на стойност 22665, 30 лв., след удържане на 20 % такса от 3777, 55 лв., Дружеството е получило 18887, 75 лв.;

6. По Фактура

№ **********/30.06.2014г. на стойност 26260, 58 лв., след удържане на 20 % такса от 4376, 76 лв., Дружеството е получило 21883, 82 лв.;

7. По Фактура

№ **********/31,07.2014г. на стойност 16116,42 лв., след удържане на 20 % такса от 2686, 07 лв., Дружеството е получило 13430, 35 лв.;

8. По Фактура

№ **********/31.08.2014г. на стойност 2585, 06 лв., след удържане на 20 % такса от 425, 16 лв., Дружеството е получило 2159, 90 лв.;

Поддържа се, че процесната такса, в размер на 20%, заплащана от Дружеството, не е внасяна пряко от него в държавния бюджет, а е била удържана ежемесечно от сумата, дължима на Дружеството като цена за произведената от него електрическа енергия през целия процесен период, съгласно чл. 35б от ЗЕВИ. Поддържа се, че не е създадено нормативно задължение за производителите на електроенергия да включат в издадените от тях фактури размера на заплащаната от тях 20 % такса.

Не са създадени и единни правила относно осчетоводяването на таксата.

Поддържа се наличие на противоправно поведение, изразяващо се в приемането на точки 2 и 3 на § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., с които са създадени чл. 35а, ал.1,2 и 3, чл. 356, ал.1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1,2,3 и 4 от ЗЕВИ.

Твърди се още, че противоправността на поведението, произтича и от противоречието на приетите разпоредби с Конституцията на Република България и правото на Европейския съюз, подробно посочени в исковата молба. В тази връзка съдът констатира нередовност на исковата молба, поради което ще следва да бъде дадена възможност на ищеца да я отстрани, като за процесуална икономия ще следва да бъде насрочено съдебно заседание по делото.

Твърди се и наличие на причинени вреди от противоправното поведение от страна на държавата, които се изразяват в удържането на такса в размер на 20 % от цената на продаваната от Дружеството електрическа енергия на електроразпределителното дружество, както и пряка причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди за ищцовото дружество.

При условията на евентуалност твърди, че е налице неоснователно обогатяване по отношение на удържаните такси за периода 01.07.2014г. - 10.08.2014г., тъй като те са преведени от „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД към държавата след датата на отмяна на противоконституционните разпоредби.

При условията на евентуалност се твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 59 ЗЗД и платените от ищеца суми следва да му бъдат възстановени. Налице е разместване на имуществено благо от патримониума на ищцовото дружество в патримониума на ответника, в резултат на което имуществото на ищеца е намаляло, съответно е настъпило обедняване. От друга страна, настъпило е обогатяване на имуществото на ответника с размера на заплатената от ищеца такса, като липсва и правно основание за прехвърляне на имуществено благо.

В срока по чл.131 ГПК Държавата депозира отговор на 15.03.2019 г. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.Ч.К., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.

Поддържа се, че предявените искове са недопустими като неподведомствени на гражданските съдилища.

На второ място се поддържа, че доколкото с исковата молба общо са наведени оплаквания за извършени нарушения на правото на ЕС, то предявените искове са неподведомствени на гражданските съдилища.

По същество ответникът оспорва главните и евентуални искове изцяло като неоснователни, необосновани и недоказани по основание и размер с правни аргументи подробно изложени в отговора.

Заявява възражение за настъпила погасителна давност с твърдението че от момента на твърдяния деликт 04.12.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба са изминали повече от пет години.

Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло. Претендира разноски, за което представя списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (вятърна електроцентрала) като оперира вятърна електрическа централа „ВяЕЦ Селановци”, находяща се в ПИ №№ 074023, 074026, 074025, землище на село Селановци, община Оряхово, област Враца („ВяЕЦ Селановци”). ВяЕЦ Селановци е с инсталирана мощност 1,6 MW и е изградена и въведена в експлоатация на 24.01.2011 г., видно от Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-9/24.01.2011г. Установява се още, че ищецът е сключил е ЧЕЗ Електро България АД Договор № 126 от 28.01.2011 г. за изкупуване на електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ Селановци, по силата на който ищецът в качеството си на продавач, производител на електрическа енергия доставя на ЧЕЗ Електро България АД в качеството на краен снабдител в местата на продажба, а купувачът купува произведената от продавача електрическа енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите нормативни актове.

По силата на договора продавачът се е задължил ежемесечно, до 4-то число на текущия месец да представя на купувача фактури за предходния месец, а купувачът да извършва плащанията за закупената електрическа енергия до 12-то число на месеца, следващ отчетния.

От 01.01.2014 г. с §6, т.2 и т.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (отменен) е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ = ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия;

ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по ал. 1. Между страните не е спорно, а и това обстоятелство е известно, че проектозаконът за държавен бюджет на Република България за 2014 г. е внесен от правителството в 42-рото Народно събрание, без в него да фигурират новосъздадените и атакувани от президента на републиката текстове. Между първото и второто четене тези текстове се предлагат от представители на една парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси. Новите текстове в проектобюджета се обсъждат в Комисията на заседанията на 27 ноември и 3 декември 2013 г., след което се внасят за обсъждане в пленарната зала на второ четене на 3 декември 2013 г. и са приети след дебати на следващия ден – 4 декември 2013 г., като § 6, т. 2 и 3 от ЗДБ – 2014 г.