Определение № 1588 от 03.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1588 гр. Бургас, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500804 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.248 ГПК и е образувано по частна жалба на „Кредисимо „ЕАД с ЕИК 175330437, срещу определение № 1113/02.03.2026 г. по гр.д.5046/2025 г. по описа на PC Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 2904/23.12.2025 г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение е прекомерно. Изложени са твърдения, че присъденото на адв.Е.Иванова адв.възнаграждение е необосновано завишено предвид: ниската фактическа и правна сложност на делото, наличието на голям обем еднозначна съдебна практика, вкл.по дела между същите страни, по които ищецът е бил представляван от същия адвокат, поради което процесуалният представител на ищеца е разполагал с възможността да използва вече изготвени документи, които само да прецизира, доколкото представените от ищцовата страна документи са еднотипни и бланкетни, а развитието на производството е много сходно.

Твърди се още, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради наличието на множество безспорни обстоятелства по делото и съдействието от ответната страна чрез представянето на наличните при нея доказателства за извършени плащания от ищеца, с което се е избегнало назначаването на съдебна експертиза. Твърди се още, че за нищожността на договорите с потребител съдът следи и служебно, като освен това по делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което адвокатът на ищеца не се е явил.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на определеното на адв.Иванова адв.възнаграждение до размера от 360 лв с вкл.ДДС.

1

Процесуалният представител на ищеца – адв.Е.Иванова оспорва частната жалба с писмен отговор. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като първоинстанционният съд се е съобразил с актуалната съдебна практика, вкл.на ВКС и на СЕС. Изложени са подробни съображения, претендира се потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от лице с правен интерес, в законовия срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Д. И. Г., чрез адв.Е. Иванова от АК Пловдив, против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, с която са предявени искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, за приемане за установено, че договор за предоставяне на потребителски кредит № 2684106/ 06.12.2022г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник „Ай тръст“ ЕООД са нищожни; и искове по чл.55 от ЗЗД за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумите от 0,54 лв - платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2684106/ 06.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 5,89 лв., съставляващи престирани от него парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договора за кредит.

С решение № 2904/23.12.2025 г. първоинстанционният съд е уважил предавените искове и съобразно постановения резултат е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Елена Иванова, ЕИК 180978004, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 от ЗА сумата от общо 720 лв с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото, а „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.38, ал.2 от ЗА, на Еднолично адвокатско дружество Елена Иванова, ЕИК 180978004, сумата от общо 240 лв с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото. В мотивите си, по отношение на дължимите от ответниците разноски съдът е изложил съображения, че за определяне на общия размер на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съобразява материалния интерес, обстоятелството, че се касае за предявени четири иска, както и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По повод подадената от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД молба за изменение на решението в частта на разноските и за намаляване на присъденото на адв. Е . И в а н о в а адв.възнаграждение, с обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение като е посочил в мотивите си, че продължава да поддържа изразеното от него становище за липса на прекомерност на присъденото адв.възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв.Иванова процесуални действия.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд.

Съдът намира, че следва да се добави още следното:

2

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция.

Предвид изложените в частната жалба конкретни оплаквания, че присъденото на адв.Е.Иванова адв.възнаграждение е необосновано завишено предвид: ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира на първо място, че с оглед спецификата на адвокатската работа и на предявените от ищеца четири иска, изискващи познаване на потребителската защита, съдът намира, че независимо от ниския размер на материалния интерес на исковите претенции, и на обстоятелството, че производството се е развило в едно единствено открито съдебно заседание, на което адв.Иванова не се явила лично, но е представила писмена молба, с която е направено изменение на два от предявените искове, възнаграждение в размер на общо 960 лв с ДДС съдът намира за справедливо за осъществената от адв.Иванова работа по защита на ищцата по предявените искове.

Действително, във връзка с потребителската защита е налице голям обем еднозначна съдебна практика, като по тези дела е засилено и служебното начало. Тези обстоятелства обаче не изключват необходимостта от познаване о т адвоката на въпросната съдебна практика, вкл.тази на СЕС, предвид наличието и на принципа на диспозитивното начало.

На второ място съдът намира, че обстоятелството, че между същите страни са налице и други дела със сходен предмет, по които ищецът е бил представляван от същия адвокат, не би следвало да лиши адвоката от дължимото му, съобразно извършените от него процесуални действия по конкретното дело, нито да освободи ответната страна от дължимите от нея разноски за адв.възнаграждение на адвоката на ищеца, в случая – определени по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Настоящият състав приема, че определеното от съда общо дължимо на адв.Иванова адв.възнаграждение (960 лв с ДДС) не е необосновано завишено, дори да се приеме, че поради наличието на сходни дела между същите страни, адв.Иванова е разполагала с възможността да използва вече изготвени документи, които само да прецизира.

На последно място съдът намира, че определеното от съда общо дължимо на адв.Иванова адв.възнаграждение (960 лв с ДДС) не е необосновано завишено, дори да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност поради наличието на множество безспорни обстоятелства по делото, съдействието от ответната страна чрез представянето на наличните при нея доказателства за извършени плащания от ищеца, с което се е избегнало назначаването на съдебна експертиза, и проведеното едно единствено открито съдебно заседание, на което адв.Иванова не се е явила.

Както се посочи по-горе, адвокатската работа изисква предварително познаване във всеки конкретен случай както на фактите, така и на относимата нормативна уредба и на съдебната практика, което в случая очевидно е било налице.

На последно място съдът намира, че първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.36, ал.2 ЗА, вр.чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не автоматично, а съобразявайки 3 спецификите на настоящото дело, като по този начин е присъдил разумен размер за адв.възнаграждение на адвоката на ищеца.

По изложените съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател, наличието на голям обем еднозначна съдебна практика във връзка с потребителската защита, прогласяването нищожността на договори за кредит и обезпечаващи ги договори за поръчителство, е достатъчно основание за значително занижаване на адвокатското възнаграждение на адв.Иванова, доколкото в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено разрешение, че не следва да се извършват произволни, под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект -който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед цената на исковете и посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални адвокатски възнаграждения, може да се приеме, че определеното и присъдено на адв.Иванова адвокатско възнаграждение в размер общо на 960 лв с ДДС, е справедливо и разумно по смисъла на пар.21 от Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС, както и, че общо определеното адв.възнаграждение следва да бъде разпределено между двамата ответници при съобразяване на броя и на материалния интерес на предявените срещу тях искове.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1113/02.03.2026 г. по гр.д.5046/2025 г. по описа на PC – Бургас в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4