Определение № 407 от 26.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. София, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия К.а като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20231000600437 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал. 3,вр.с чл 345 от НПК.

Инициирано е по протест на Зам.окръжен прокурор на ОП - Враца, срещу протоколно определение от 06.03.2023 год. на Окръжен съд гр.Враца по НОХД № 665/2022год.с което в разпоредително заседание, проведено на същата дата се прекратява съдебното производство и делото се връща на прокурора за отстраняване на установени процесуални нарушения, с изготвяне на нов обвинителен акт.

В протеста са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение.

Излагат се основанията, поради които съдът в първата инстанция, съобразявайки се с отменителното решение № 353/25.11.2022 год. по ВНОХД № 865/2022 год. на САС, е указал следното:

-отстраняване на допусната явна фактическа грешка в ОА;

-отчитайки, че при първото разглеждане на делото съдът не е изяснил възраженията на подсъдимия, респективно показанията на св.И.Х. за техническа неизправност на процесното МПС, на прокуратурата е вменено назначаване на нова/допълнителна АТЕ, която да даде отговори дали са били налице сочените технически повреди преди деянието, свързани с механизма и начина на движение на автомобила при маневра „заден ход“; каква е била траекторията на движение на МПС, ако се установи, че е имало такава техническа повреда; при какво въздействие върху уредите в автомобила и защо би се стигнало вместо движение на заден ход-да се движи напред;

-да се направи цялостна преценка на нарушените норми, свързани с безопасността на движението от страна на подсъдимия, като водач на МПС, с които да се запълни основната 1 норма по чл.123 НК;

-да се изследват детайлно възраженията на подсъдимия, касаещи предпоставките по чл.15 НК и да се посочат обстоятелствата от значение при преценка за индивидуализация на наказанието, при доказана вина.

В протеста се подчертава, че съдът, за да постанови определението си, се е съобразил с отменително решение на САС по ВНОХД № 865/2022 год. на САС .

Според зам.окръжен прокурор на ОП Враца, изготвеният обвинителен акт съответства на стандартите по чл.246 НПК.

По първото указание на съда се сочи, че несъмнено констатираните явни фактически грешки следва да бъдат отстранени, но това следва да бъде сторено по реда на чл.248а, ал.1 НПК.

По отношение на останалите указания прокурорът излага становище по същество. За указаната нова/допълнителна АТЕ, съобразно определението на ВрОС се изтъква, че може и няма никаква процесуална пречка да бъде назначена и извършена и на съдебната фаза, явяваща се основната и централна такава в процеса. Подчертава се, че извършената на ДП комплексна специализирана експертиза в автотехническата част, приета от съда, е удостоверила, че МПС е било технически изправно към момента на произшествието.

Наред с това цитираната разпоредба по чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП е отменена с ДВ бр.2/2018 год., в сила от 20.04.2018 год., а инкриминираното деяние датира от 19.04.2019 год.

Според представителя на обвинението в обвинителния акт подробно и последователно е проследен развоят на правнозначимите събития, като фактическата обстановка ясно и недвусмислено сочи на време, място и начин на извършване, в това число са обозначени действията на подсъдимия след настъпването на злополуката.

Задължителните реквизити по чл.246, ал.2 НПК също присъстват и са намерили своето надлежно отражение. Действително ОП Враца не е фиксирала изрично като отегчаващи отговорността обстоятелства липсата на уведомяване от страна на субекта на органите на МВР, факта, че същият не е останал на място, както и че е било променено положението на МПС, но тези обстоятелства, ако бъдат преценени като демонстрирано неуважение към правовия ред, могат да бъдат съобразени от решаващия съд.

С оглед изложеното, зам.окръжният прокурор поддържа, че дори да са били установени или оттук насетне да се констатират нарушения по чл.123 ЗДвП или дори по всички, изброени такива от САС, същите не стоят в пряка причинно- следствена връзка с конкретната деятелност, следователно не могат да запълнят диспозицията на бланкетната норма от една страна, а от друга прокуратурата безспорно трябва да посочи обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на дееца, съобразно правилото по чл.246, ал.2 НПК, но това не следва да бъде изчерпателно и лимитативно, още повече такива факти подлежат на изследване и в съдебната фаза, и на общо основание могат да бъдат преценявани и отчитани при индивидуализация на наказанието, ако такова бъде наложено.

Пропускът на прокурора да посочи някои обстоятелства, които отечават или смекчават отговорността на обвиняемия не съставлява съществено процесуално нарушение и 2 съобразно т.4.2 от ТР № 2/07.10.2002 год. по Н.Д.№2/2002 год. на ОСНК на ВКС.

Сочи се, че съобразно изготвената СМЕ, дори и при по-ранно съобщаване за инцидента, смъртта на пострадалия не е могла да бъде предотвратена. Умишленото му намерение или липсата на такова за напускане на произшествието, без всякакви индикации за укриване или за заличаване на следи, също подлежи на установяване на общо основание, което може да бъде сторено в съдебната фаза на процеса.

Против протеста на прокурора не е постъпил отговор.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден от компетентен орган легитимирана страна в процеса и в законоустановения процесуален срок, считано от обявяване на атакувания съдебен акт. Разгледан по същество, се явява основателен.

По НОХД № 429/2021 год. ВрОС е постановил присъда № 9/20.04.2021 год., с която е признал подсъдимия Н. Ц. Х. от с. Г. П. за виновен в това, че на 13.04.2019 год. в 22,34,57 часа в с. Г. П., обл.Враца, в границите на частен имот, находящ се на ул.“Кирил и Методий“ № 27, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-управление на МПС, по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. К. на 57 год. от гр.Враца, настъпила на 20.04.2019 год., като е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.40, ал.1 от Закона за движението по пътищата, като управлявайки собствения си л.а.“Фолксваген Джета“ с ДКН ********, без да е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, на което е бил водач, както и поради неправилно действие с лоста за превключване на скоростите, като е включил на задна скорост и е тръгнал назад с рязко подадена газ, без да се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, със задната част на МПС и със скорост от 23,58 км/ч е блъснал дясното крило на масивна желязна порта, което е ударило пострадалия при затваряне портала на имота, и деянието е извършено в пияно състояние - престъпление по чл.123, ал.З, пр.1, вр.ал.1 НК, като му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 5 месеца, търпимо при първоначален „общ“ режим.

На основание чл.68, ал.2 НК е приведено в изпълнение отложено за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 3 месеца, наложено на подсъдимия по НОХД № 451/2016 год.на PC Враца, при „общ“ режим на изтърпяване. Подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от 3 години.

По въззивна жалба от подсъдимия и защитата, както и такава от частните обвинители, с цитираното решение № 353/25.11.2022 год. по ВНОХД № 865/2022 год. САС е отменил първоинстанционната присъда и е 3 върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Враца, по аргументи, свързани с допускането на очевидни фактически грешки в ОА, неточно прилагане на закона от прокуратурата, като въззивният съд е приел, че правното определяне на деянието е следвало да бъде насочено към чл.343 НК, както и поради неизследване по експертен път на твърдяната от св.И.Х. техническа повреда в МПС на подсъдимия, изразяваща се в превключване на задна, вместо на първа скорост, поради износване на механизма, като последното би допринесло както за преценка приложението на чл.15 НК, така и в обратната посока - за отегчаване на отговорността, през призмата на чл.179, ал.1, т.4 от ЗДвП и по аргумент от чл.101, ал.1 от ЗДвП, а така също на чл.175, ал.1, т.5, вр.чл.123, ал.1, т.2, б.“а“, „б“ и „г“ от ЗДвП.

След връщане на делото в ОС Враца е образувано настоящото НОХД № 665/2022 г., по което решаващият съд, за да се съобрази с указанията, дадени от въззивната инсканция е счел, че те следва да бъдат изпълнени с връщане делото на прокурора, който да изпълни тези указания във фазата на досъдебното производство, за да бъде възможно извършване на преценка за наличие както на хипотезата на случайно деяние по чл.15 от НК поради несъзнавана техническа неизправност на МПС, с което е причинен резултатът, така и за ангажиране наказателната отговорност на подс.Х. по различни норми, които да са били нарушени от него, с което да е запълнил предпочетената от прокурора бланкетна норма на чл.123 от НК.

В принципен план, съдебният състав на ВрОС е пряко обвързан от задължителната сила на постановеното решение по ВНОХД № 865/2022 г. на САС, което безусловно подлежи на изпълнение. На изпълнение подлежи, обаче, задължението за отстраняване на констатирани от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Затова решаващият първоинстанционен съд, на който е върнато делото в стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, преди да се произнесе за връщане делото на прокурора, следва да прецени кое от указанията е неизпълнимо в съдебна фаза, респ.кое от установените нарушения оказва отражение върху редовността на внесения обвинителен акт и накърнява правото на обвиняемия на защита.

По първото указание на АС София в отменителното решение, свързано с констатирана очевидна фактическа грешка относно датата на извършване на инкриминираното престъпление, същото може и следва да бъде изпълнено от съда в рамките на предвидената в чл.248а, ал.1 от НПК процедура. Не се налага връщане на делото и изготвяне на нов обвинител акт само на това основание, защото именно за такава хипотеза е законодателното предвиждане на цитираната норма.

С обвинителния акт се очертава правната и фактическата рамка на обвинението спрямо подсъдимите лица. Съдът може и е длъжен да се произнесе само в обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение, по което обвиняемият/подсъдимият е бил привлечен и се е 4 защитавал. Прокурорът, който се явява „господар“ на досъдебната фаза, не следва да разчита на внасяне на неперфектен обвинителен акт в съда и в хода на провеждане на съдебното следствие да уточнява позицията си по обвинението и да го поправя. Негово е задължението още при първото разглеждане на делото пред първостепенен съд, да прецени събраните на съдебното следствие доказателства и да ползва даденото му по закон право да даде правна квалификация на деянието / в този смисъл - Решение № 223/16.06.2014 г. по НД № 550/2014 г. ВКС, ІІ н.о./.

Прокурорът от ОП Враца, в осъществяване на това си правомощие, след както е изложил относимите според него факти, е отдал правна квалификация, като поддържа обвинение за престъпление по чл.123 от НК, за нарушаване, обаче, на конкретни норми от Закона за движение по пътищата – чл.40, ал.1, но и същевременно чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Въззивният АС София, при произнасянето си за отмяна на присъдата на ОС Враца е приел, че правното определяне на деянието е следвало да бъде насочено към чл. 343 от НК, вместо както е било определено от прокуратурата и прието от съда с присъдата за съответстващо на чл. 123 от НК. Отбелязано е, че предвид това, че фактологията, по начало определима по специалния текст на чл. 343 от НК, отговоря и на предвидения в общата норма състав на престъпление, то деянието е определимо и по чл. 123 от НК.

Въззивното производство е било инициирано от жалба на подсъдимия с искания само за облекчаване на положението му, а подадената жалба от поверениците на частните обвинители е била с искане само за увеличаване на наказанието, но отново в рамките на чл. 123 от НК. следователно, настоящият въззивен съдебен състав отчита, че за да се постигне отмяна на присъдата на ВрОС при първото съдебно разглеждане, не е била налице „съответна“ жалба от частните обвинители или протест на прокурора, против присъдата в частта относно правната квалификация. Ето защо, зцаконосъобразно САС е приел, че предвид забраната за влошаване на положението на подсъдимия без съответен протест или жалба, се явява невъзможно деянието да се определи по следващия се текст – на чл. 343 от НК; доколкото обаче фактологията съответства и на състава на престъпление по общата норма на чл. 123 от НК, то тази квалификация следва да се запази. Много удачно, САС е отбелязал, че „в случая прокуратурата се е самолишила – предвид неизползването и на процедурата по чл. 287 от НПК, от възможността деянието да бъде 5 определено по следващия да се приложи текст на чл. 343 от НК“.