Решение № 63 от 06.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. С.З., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20235500900463 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Ищецът С. К. Г. посочва, че на 01.12.2022г., в гр. С.З., в района на кръстовището образувано между ул. „*******“ и ул. „***.“, неустановен марка и модел автомобил, с неустановен peг. № управляван от неустановен водач нарушава правилата за движение по пътищата, като отнема предимството и блъска пресичащия по пешеходна пътека пешеходец С. К. Г., с което реализира ПТП с пострадало лице. При инцидента са причинени телесни увреждания на С. К. Г., с ЕГН: **********.

Твърди се, че във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ 70/2023г. по описа на ОДМВР - С.З. /пр. пр. № 1186/2023г. по описа на РП- С.З./, като същото е спряно с Постановление от 15.05.2023г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК.

След злополуката пострадалият С. Г. е приет в Спешното отделение на УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД, гр. С.З., с травма на дясното рамо. Там му е направена рентгенография на дясната раменна кост, като при прегледа са установени: болка и оток в същата. На пострадалия е поставена основна диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, като е предписано използването на ортеза в продължение на 30 дни и е насочен за продължаване на лечението към личен лекар.

На следващия ден - 02.12.2022г. ищецът е бил на нов преглед при ортопед- травматолог, поради продължаващи оплаквания от болки и оток в увредения крайник. При прегледа са констатирани: оток и болка на дясна раменна става, с болезнени и ограничени движения. Поставена е основна 1 диагноза: Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ и е предписана функционална имобилизация в продължение на 45 дни.

Посочено е, че пътният инцидент е причинил на С. Г. внезапно и неочаквано увреждане на здравето, довело до множество болки и страдания за него. Фрактурата на дясната раменна кост е била силно болезнена и оточна.

Като болките се засилвали още повече и при най-лекото раздвижване на увредената ръка и активни движения с нея на практика не били възможни.

През периода на възстановяването същата е била имобилизирана и не бивало да се натоварва по какъвто и да било начин, поради което пострадалият не е можел да си служи с нея. Това предизвиквало редица трудности и ограничения за ищеца, който бил принуден да разчита на помощ и грижи от близките си за осъществяване на обичайните си битови дейности, както и за неща които преди инцидента не са били проблем за него. Този факт силно напрягал пострадалия и бил причина за натрупването на голямо емоционално напрежение и стрес у него. Освен това, поради поС.ното обездвижване се оплаквал от чувство на изтръпване, мравучкане и прималяване в пострадалата си ръка. Източник на допълнителни страдания и дискомфорт през цялото денонощие били и множеството болезнени натъртвания и охлузвания по останалата част от тялото на ищеца.

Твърди се, че инцидентът е довел до неблагоприятни последици и по отношение на общото емоционално съС.ие на С. Г.. След произшествието той страдал от поС.но безпокойство и тревожност. Шокът и травмата преживени по време на ПТП са му повлияли изключително отрицателно, вследствие на което пострадалият не ла се отърси от случилото се. А това от своя страна го правило емоционално лабилен и напрегнат, поради което преминавал през честа смяна на настроенията и се разстройвал лесно. Станал е раздразнителен и избухлив. Загубил е апетита си и се хранил по-малко от обичайното. Освен това е започнал да изпитва страх от автомобили, чувствал се неспокоен и притеснен, когато се налага да излиза на улицата и се опасявал, че може да пострада отново. Заради това се е изолирал в дома си и избягвал да излиза навън. Травмата и стресът от инцидента са се отразили и на съня му, често сънувал кошмари и се будил в съС.ие на силен уплах. А това го карало да се чувства потиснат и непрекъснато да изпада в мрачно настроение. Станал е мълчалив, затворил се е в себе си и нямал желание да се среща с никого.

Ищецът сочи, че се е сблъскал с нелеп и злополучен инцидент, който му причинява сериозни физически увреждания и тежка психическа травма, възстановяването от които ще отнеме дълго време, а някои от неблагоприятните последици ще му въздействат през целия му живот.

Посочва, че виновният водач и автомобилът, който е управлявал и с който е реализирал гореописаното ПТП са неустановени.

Излага съображения, че съгласно чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано.

Законодателят в чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, дава правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортно произшествие лице, да претендира 2 обезщетение от Г.Ф., в случай, че неимуществените вреди са причинени на територията на Република България от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).

Сочи, че съгласно чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи писмена претенция до застрахователя на виновния водач. Посочената разпоредба намира приложение и в случай на ПТП, реализирано от водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, като в този случай претенцията следва да бъде предявена пред Г.Ф.. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Във връзка с това, ищецът твърди, че на 09.08.2023г. е отправил молбапретенция до ответника Г.Ф., с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба с вх. № 24-01343/09.08.2023г.

Към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, Г.Ф. не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищеца - на основание чл. 557, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 432, във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че Г.Ф. е уведомен за настъпилото ПТП на 09.08.2023г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника Г.Ф. да му заплати, както следва:

1. Обезщетение в размер на 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/ главница, която счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от С. К. Г., с ЕГН: ********** болки и страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания, при ПТП от 01.12.2022г.;

2. Законната лихва за забава върху претендираната главница по т. 1 от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 01.12.2022г.

ПТП с извънсъдебната молба- претенция от 09.08.2023г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди;

3. Направените по делото съдебни и деловодни разноски. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът на първо място излага доводи за нередовност на исковата молба.

Заявява, че оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

3

Твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както й за поведението на участниците в него.

При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм. Излага съображения, че ангажираните по делото доказателства не са достатъчни да обусловят извод, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Същите нямат доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че е случая такива констатации липсват. Не се установява фактът на извършено от посочения за виновен - водач на неустановено МПС противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата.

Твърди, че в процесния случай не са налице основание за ангажиране на отговорността на Г.Ф. поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като С. К. Г. е пресякъл внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а. Смята, че водачът на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността, като в тази връзка се позовава на съдебна практика.

В тази връзка е и посоченото в т. 5 на Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично е посочено, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Ответникът не спори, че при деликтната отговорност, вината се презюмира, за да се ангажира отговорността на неустановения водач, но при условията на евентуалност оспорва, че в случая неговото поведение е противоправно.

При условията на евентуалност, счита, че вина за процесното ПТП има единствено С. К. Г., който, пресичайки коридора на движение на л.а. и се е движел неправилно по пътното платно.

В случай, че съдът приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено С. К. Г., то прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движел неправилно по пътното платно и е предприел пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Твърди, че С. К. Г. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно; предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено и необзначено място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, 4 без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с разС.ието и посоката на движението на превозните средства. Счита, че ако С.

К. Г. не бе предприел подобно пресичане удар не би настъпил. Предприето движение от страна на пострадалия по платното за движение не е било безопасно по начин, място и време. В случай, че не се изследва наличието на виновно поведение от страна С. К. Г., смята, че е от значение причинно следствената връзка на личното му поведение с настъпването на вредоносния резултат.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на настойника на ищеца, който не е положил необходимите грижи за него, като е допуснал пострадалия да предприеме пресичане на оживен булевард, въпреки че пострадалия е с установена умствена изостаналост - код по МКБ 10: F 71-IQ=46- по WECHSLER-t.

Счита, че С. К. Г. не е в съС.ие правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за разследването и да дава достоверни показания за тях. Ищецът не е бил в съС.ие да участва пълноценно във фазите на наказателното производство и да отговаря адекватно на задаваните въпроси. В тази връзка не смята, че участието му във фазата на гражданското производство също би било адекватно.