Определение № 1451 от 03.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 28/2025
- Вид
- Определение № 1451
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1451 гр. София, 03.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500028 по описа за 2025 година
Производството е образувано по частна жалба от И. Ц. Д. срещу определение № 15 920/12.10.2024 г. по ч.гр.д. № 11 305/2024г. по описа на СГС, ГК, I В въззивен състав, с което е оставена без разглеждане, като подадена след срока, частната жалба на страната с вх. 2649/ 03.07.2023 г.
Твърди се, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, по съображения, изложени в жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди доводите на страната и материалите по делото, намира за установено следното:
С подадената чрез СРС частна жалба с вх. 2649/ 03.07.2023 г. И. Ц. Д. твърди, че обжалва разпореждането от 25.11.2020 г. по ч. гр. д. № 13 484/2020 г. с което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от 14.04.2020 г. Поддържа, че за изпълнителния лист е узнал на 14.06.2023 г. на място в кантората на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, тъй като не му е връчвана покана за доброволно изпълнение или запорно съобщение.
Едновременно с това твърди, че от изпълнителното дело е узнал и за издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 14.04.2020 г. по ч.гр.д. №13 484/ 2020 г. на СРС и подробно развива доводи, насочени срещу начина по който, съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена.
С т. 6 от ТР 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено разрешението, че разпоредбата на чл. 407 ГПК е приложима само при подадено в срок възражение срещу заповедта за 1 изпълнение, защото в този случай тя не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл.47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр./, налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.
В случая, длъжникът оспорва истинността на удостоверените от длъжностното лице обстоятелства в разписките към съобщенията на СРС, както и наличието на предпоставки за връчване на съобщенията по реда на чл. 47 ГПК. Именно по тези въпроси, СГС дължи произнасяне и независимо от дадената от страната правна квалификация на жалбата е длъжен да я разгледа първо като възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и едва след това, съобразно основателността на възражението, да се произнесе и по въпроса, дали са спазени всички законови условия за издаване на изпълнителен лист.
Възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК следва да бъде подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Изрично в нормата законодателят е използвал обозначението „узнаване“, а не „връчване“. Целта е да се даде реална възможност на длъжника, да се защити. Иначе, ако се приеме, че двете понятия са идентични, то основанията по чл. 423 ГПК биха се обезсмислили. /в т. см. определение № 106 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 24/ 2013 г./. В случая, съобщението за образувано изпълнително дело не е получено лично от длъжника, а е връчено от съдебния изпълнител по реда на чл. 47 от ГПК. Длъжникът твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение в кантората на съдебния изпълнител на 14.06.2023 г., при което срокът за възражение по чл. 423 ГПК изтича на 14.07.2023 г. или подаденото е в срок. Ако кредиторът поддържа, че са налице обективни данни за узнаване в предходна на поддържаната от длъжника дата, то негова е доказателствената тежест да установи твърдението си, а не на длъжника, защото обратното би означавало, да се вмени на последния, установяването на отрицателен факт.
Ето защо, като е оставил без разглеждане, като просрочена, подадената частна жалба с вх. 2649/ 03.07.2023 г. имаща характер на възражение по чл. 423 ГПК първонистанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно изложените по – горе мотиви.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 15 920/12.10.2024 г. по ч.гр.д. № 11 305/2024г. по описа на СГС, ГК, I В въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СГС, ГК, I В въззивен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3