Решение № 20333 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20333 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110121184 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т-Ся“ ЕАД против Б. Т. Л. и М. С. Л..

Ищецът „Т-Ся“ ЕАД твърди, че на 14.10.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Т. Л. и М. С. Л., при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг за всеки един, както следва: 1) за Б. Т. Л.: сумата от 1426,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 319,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г., сумата от 12,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024 г.; 2) за М. С. Л.: сумата от 1426,16 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 319,01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 01.10.2024 г., сумата от 12,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение за период от 15.11.2021 г. до 01.10.2024 г., както и за разноски.

В тази връзка било образувано ч. гр. д. № *****/2024 год. по описа на СРС, 35 състав, като била издадена исканата заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била редовно връчена на ответниците, като същите подали възражение по чл. 414 ГПК, с което оспорили дължимостта на вземанията по същата, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало 1 с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът сочи, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т-Ся“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през исковия период до следния топлоснабден имот: апартамент № 11, находящ се на адрес ****, с абонатен № *****, но не заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект“ ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като приеме за установено, че ответниците му дължат горепосочените суми за главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.10.2024 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците Б. Т. Л. и М. С. Л., в срока по чл. 131, ал. ГПК, са подали писмен отговор, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват доставката на топлинна енергия и на битово горещо водоснабдяване. Навеждат твърдения, че нормите на чл. 154, изр. първо ЗЕ и чл. 410 ГПК са противоконституционни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва по размер исковите претенции, доколкото фактурираните от ищеца за исковия период количества на топлинна енергия и вода не съответствали с нормативно утвърдените цени за същите.

Релевират възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията.

Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната 2 лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 149 и сл. ЗЕ

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №5, том II, рег. №*****, дело №*** от 24.06.2008 г., с който М. С.

Л. и Б. Т. Л. учредяват в полза на „Банка ДСК“ ЕАД ипотека върху следния свой съсобствен имот: апартамент №11, находящ се в на адрес ****, в който е удостоверено, че М. С. Л. притежава 2/3 идеални части от имота, придобити чрез дарение и по наследство, Б. Т. Л. притежава 1/3 идеална част, придобита чрез дарение.

Представен е и протокол от общо събрание на етажните собственици в ***, от който се установява, че общото събрание е взело решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата „дялово разпределение“ в етажната собственост. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, в който като собственик на ап. 11 е вписано лицето М. С. Л., от която е положен подпис в списъка. Така представения списък на етажната собственост и положения от М. Л. подпис не е оспорен от ответницата в отговора на исковата молба.

Представено е и заявление с вх. №Г-16767/20.08.2018 г., подадено от М. С. Л. и Б.

Т. Л. във връзка с имот на адрес: ****, с което заявление посочените лица посочват, че задълженията към „Т-Ся“ ЕАД за периода до м.07.2012 г. включително са погасени по давност предвид тяхната периодичност, както и суми за дялово разпределение до м.06.2011 г. включително. Посочено е, че дължимите суми за периода от м.10.2017 г.

3 до м.04.2018 г. ще бъдат заплатени на разсрочено плащане.

При съвкупна преценка на представените по делото доказателства съдът намира, че по делото се доказва на наличието на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника по отношение на процесния имот.

Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот – така Решение №114 от 21.04.2016 г. по гр.д. № 4370/2015 г. на Върховен касационен съд.

В Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че пред нотариуса са представени документи, удостоверяващи правото на собственост.

Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, поради което тази доказателствена сила подлежи на оборване само при оспорване на документа по реда и в срока по чл. *** ГПК, при което тежестта за установяване на неистинността е върху оспорващата страна /ал. 3/ – така и Решение № 28 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 2212/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Доказателствената сила се зачита, докато не бъде оборена. В настоящото производство не е проведена процедура по оспорване на Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, поради което следва да се приеме, че посочените нотариални актове са били представени пред нотариуса. Изводът на последния за титулярство на право на собственост върху процесния имот в полза на ответниците и при посочените в нотариалния акт квоти и е правен, поради което, съгласно Тълкувателното решение, същият не се ползва с материална доказателствена сила, а има легитимиращо действие по отношение на третите лица. Правният извод на нотариуса се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Оспорването не се развива по правилата на чл. *** ГПК, защото не касае истинността на нотариалния акт, а съществуването на правото на собственост.