Решение № 101 от 27.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Бургас, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501823 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и следващите от ГПК, образувано по жалбата на П. Т. М. ЕГН **********, ответник по гр.д.№ 6823/21 г., по описа на БРС, подадена чрез особен представител адв. Н. Р. от БАК, със служебен адрес: гр.б*****, против Решение от 16.09.22 г., постановено по горното дело, с което по отношение на жалбоподателя е прието, че дължи на „Топлофикация Бургас“АД с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр.Б*****, сумата 2506, 95 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.05.19 година до 30.04.21 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07. 21г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 224,80 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.07.19г. до 13.07.21г., без времето от 13.03. до 08.04.20 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№****/**** по описа на РС- Бургас и ответникът М. е осъден да заплати на дружеството направените в заповедното и в първоинстанционното исково производство разноски от 150.28 лв. за държавна такса, 200 лв. за съдебна експертиза и 150 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца- „Б****“ ЕООД- Бургас.

Решението на първата инстанция се сочи за неправилно , а исковата претенция- за недоказана. Конкретно се възразява, че показанията на топломера, монтиран във входа, където се намира имотът на ответника, са неточни, защото не е минал задължителния метрологичен контрол, съгласно изискването на чл. 5 от ЗИ.

Метрологичният контрол, изискуем от чл.6, ал.1, точки 1 и 2 от ЗИ върху средствата за измерване, каквото се явява горепосоченият топломер, се осъществявал на база правила, създадени от ГД“*****“, наречени „Процедура за метрологична експертиза на средства за измерване“. В точка 4.2 от същата са подробно описани начинът и редът за извършването на 1 метрологичната експертиза на средствата за измерване. Сред доказателствата по делото липсвали обаче данни такава експертиза да е била извършвана на въпросния топломер. Страната възразява срещу доказателствената сила на представените вместо експертиза два броя свидетелства за проверка на топломер под № Б 165 и № Бс-Т 169, т.к. са без изходящи номер и дата, не са заведени в изходящата кореспонденция на лаборатория „****“- техен издател, а това поставяло под съмнение както кога, така и въобще дали е направена проверка.

На следващо място се поддържат изнесените в отговора на исковата молба възражения на страната относно пълномощията на лицата, извършили проверката на топломера във входа на ответника. В лабораторията за проверка“ *****“ съществувал отделен списък на проверители от № 12101 до №12105, обаче в двете приложени към исковата молба свидетелства за проверка на топломер, не бил посочен номер на извършилия я проверител.От това страната заключава, че проверки въобще не са се състояли и, че посочените два документа не следва да се кредитират като годни доказателства.

На трето място страната поддържа изразения в писмения й отговор довод за липсата на доказателства, че в апартамента на ответника има монтирани работещи и отчитани индивидуални водомери за топла вода, както и два броя отоплителни уреди (радиатори).Експертът по делото, изготвил СТЕ е твърдял, че не му бил осигурен достъп до процесния имот.

Този факт бил мотивирал неправилно първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да приема за доказано обстоятелството, че в имота на М. действително има два броя радиатори.

Въззивникът счита, че в случая чл.161 от ГПК не намира приложение, защото при отказ за достъп на вещото лице до обследвания имот, то е трябвало да потърси съдействие за посещение от страна на домоуправителя на входа и да установи причините за горното, но не го е сторило.

На последно място страната поддържа, че по делото няма доказателства как са формирани показанията за употребената от М. топлоенергия, включително дали е получил своевременно справките и могъл ли е да възрази, ако не е съгласен с описаното.

В обобщение се твърди неправилност на съдебния акт на първата инстанция и се моли за неговата отмяна. Съдът тълкува, предвид изложението на страната в жалбата, че петитумът й съдържа и искане за произнасяне на въззивния съд по същество след отмяната на акта, като заявената претенция бъде изцяло отхвърлена.Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец „Топлофикация-Бургас“АД, чрез процесуален представител адв.М. А. от БАК. В него се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и изложените в нея оплаквания.

Решението на Бургаски районен съд се сочи за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие както на процесуалните правила и материално правни норми, така и на събраните по делото доказателства. Моли се за неговото потвърждаване.

Конкретно се твърди , че ответникът е клиент на топлинна енергия, съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като собственик на апартамент в сграда в режим на Етажна собственост. Затова бил длъжен да заплаща цената на получаваната енергия.По смисъла на чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда етажна собственост, прекратяващи топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, а договорът за продажба на топлинна енергия се считал за сключен с конклудентни действия, по аргумент от чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

На следващо място топлофикационното предприятие задължително публикувало одобрените от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, а Общите условия влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите- по аргумент от чл. 150 ал. 2 ЗЕ. Потребителите пък от своя страна имали правото в едномесечен срок от влизане в сила на Общите условия да представят възражения и предложения до топлопреносното дружество срещу оферираните условия, но такива жалбоподателят не е заявявал. Страната цитира практика на Върховния съд, според която Общите условия(ОУ)са задължителни за всички потребители и с 2 влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

Въззиваемият се позовава и на безспорните за страните по делото обстоятелства от значение за спора: че за процесния период „Топлофикация-Бургас“ е начислила на ответника процесните суми за доставена топлинна енергия, ведно с лихва за забавено плащане и те не са заплатени от жалбоподателя; че отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в абонатната станция на ответника е осъществено от третото лице помагач „Б****“ ЕООД в качеството на топлинен счетоводител по смисъла на чл.139 А от ЗЕ и това дружество е изготвило обща и индивидуална сметка на абонатите по цени, одобрени от КЕВР на основание чл.30, ал. 1, т.

4 и чл. 36 от ЗЕ.

Позовава се също и на заключението на вещото лице по комплексната съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, установило, че потреблението е правилно разпределено, съгласно Наредбата за топлоснабдяването и действащата методика, утвърдена от КЕВР. Така според страната се обосновава по размер заявената претенция.

Счита тезата, че П. М. не е употребявал топлинна енергия, за недоказана. Според чл.70, ал.2 и 4 от Наредба №16-334 от 16.04.2007 г. клиентите са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и до изводите за гореща вода в имотите си на представителите на топлопреносното предприятие или лицето по 139 ЗЕ, а тези, които не са дали възможност за осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления, получават начисление на енергията за всички отоплителни тела в имота по реда на т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, приложение 1 към чл.61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване, като отоплителни тела без уреди. Освен това чл. 32 ал.1 от ОУ на дружеството задължава купувачите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно в случая ответникът се домогвал да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Счита становището си подкрепено от Решение № 5 на Конституционния съд на РБ от 22.04.2010 г. и от съдебната практика, категорична в извода, че собствениците и титуляри на вещно право в сграда в режим на ЕС, още преди придобиването на индивидуални имоти в нея, са вече информирани, че тя е с централно топлоснабдяване и в нея е изградена инсталация за отопление по одобрени проекти, която е също в режим на ЕС и подлежи на общо управление като обща части.

Счита за доказано по делото още и съответствието на топломера на процесната абонатна станция с изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Сочи, че на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка, за която са издадени представените по делото свидетелства от лаборатория „*****“. Нейното заключение е, че уредът съответства на одобрения тип.

Страната не ангажира нови доказателства и дири разноски.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на БРС.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първата инстанция по претенции с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД срещу П. Т. М. от гр. Б.

Ищецът се сочи за заявител, сезирал БРС с издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за парично вземане, поради неплатена, но доставена топлоенергия до собствения му апартамент, находящ се в гр.Б****. По образуваното в тази връзка ч. гр. дело № ****/2021г. на РС Бургас, в полза на заявителя била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за сумата 2 506.95 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обекта на потребление, находящ се на горепосочения адрес на потребителя за периода от 3

01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 224.80 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2019г. до 13.07.2021г., без времето от 13.03. до 08.04.2020г. Твърди се и, че след като получил препис от заповедта, ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК в срок.

С оглед така възникналия за дружеството правен интерес от воденето на производство по чл.422 от ГПК, е подадена настоящата искова молба за постановяването на решение, с което вземането да бъде признато за установено по отношение на П. М.. Претендирани са разноски.

В рамките на предвидения от закона срок, чрез назначен му по реда на ЗПП процесуален представител-адвокат, ответникът е подал отговор, оспорващ исковете. Излага съображения, че претендираните суми са начислени без основание, евентуално, че не са изчислени правилно.

Поддържа се, че по делото не са представени нужните доказателства, от които да се заключи извършена ли е надлежна проверка на измервателните уреди, на база които е начислено задължението. Представените доказателства за извършени проверки на топломер са без изходящи номер и дата, а също не са посочени номерата по списъка към проверяващата лаборатория на лицата, осъществили контрола, което компрометирала тази проверка. Нямало доказателства, че в имота на ответника има монтирани, работещи и отчитани индивидуални водомери за топла вода, а и много общо в исковата молба било споменато, че дължимите суми за топлинна енергия са изчислени за отопление с радиатор, т.к. липсват доказателства за това колко радиатора има в апартамента на ответника, те имат ли индивидуални топломери, минали ли са метрологична проверка или експертиза и как се отчитат. Представените към исковата молба справки за дялово разпределение на разхода за топлинна енергия за отопление и топла вода за двата процесни времеви периода, не давали яснота за начина на формирането на показанията за потребената от М. топлоенергия, както и дали тези справки са били получени своевременно от потребителя, за да може да възрази при несъгласие с описаното в тях.Молил е за отхвърлянето на исковете, като неоснователни.