Присъда № 2 от 09.01.2024, Районен съд - Левски

МОТИВИ към присъда №2/09.01.2024г., постановена по НЧХД №149/2023г. по описа на РС - Левски

Производството пред РС – Левски е образувано по депозирана частна тъжба от К.Й.Ч. против К.М.А. от гр. Белене, обл. Плевен за престъпление по чл. 182, ал.2 от НК, за това, че в периода 22.04.2023г. – 10.06.2023г. в гр.

Белене, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление, чиито отделни деяния са извършени на датите 22.04.2023г., 06.05.2023г., 20.05.2023г. и 10.06.2023г., отказал да изпълни влязъл в сила съдебен акт относно лични контакти с дете – определението на Районен съд Левски от 25.08.2021г. по гр.д. №***г., с който е одобрена сключена спогодба относно личните контакти на К.Й.Б. с децата й В.К.А. и Б.К.А. - престъпление по чл.

182, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

В рамките на съдебното производство не е предявен граждански иск.

В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа изцяло тъжбата, която счита за основателна и доказана.

Подсъдимият се представлява от упълномощен защитник, който отправя искане съдът да приеме подсъдимия за невинен. Аргументира се, че подзащитният й не е извършил престъпленията, в които е обвинен, че не е налице нито умисъл, нито извършено деяние от страна на подзащитния й.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

К.Й.Ч. и К.М.А. сключили граждански брак, от който имат две деца – В.К.А. и Б.К.А..

С решение №92/15.05.2019г. постановено по гр.д. №***г. РС – Левски прекратил брака и одобрил постигнато между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху малолетните деца е било предоставено на майката, като бащата следвало да заплаща издръжка. На бащата бил определен режим на лични отношения.

К.Ч. поради липса на средства заминала в чужбина да си търси работа.

Намерила си работа в Шотландия, като в нейно отсъствие грижите за децата били поверени на нейната майка.

Подсъдимият взел децата при себе си и завел иск по чл. 59, ал.9 от СК за изменение на постановените по– рано мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата, по което било образувано гр.д. №***г.

По твърдение на тъжителката, с оглед избягване на проблемите във връзка с представителството на децата в училището, тъжителката сключила спогодба, одобрена от съда, по силата на която упражняването на родителските права върху децата е предоставено на техния баща. Между майката и децата е определен режим на лични отношения, според който да има право на лични контакти с тях, без присъствието на бащата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 ч. в събота 1 до 20:00 ч. в неделя, с преспиване по местоживеенето й, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, по всяко друго време по взаимна договорка с бащата, като А. се задължил да води децата за упражняване на този режим на лични отношения с него до дома на тъжителката в гр. Белене, както и да заплаща ежемесечна издръжка за децата в размер на 163 лв. за всяко едно от децата, считано от 01.09.2021г. Със същата спогодба било уговорено, че в случай на отсъствие на майката, и на временна невъзможност да упражнява режима на лични отношения, същият, при уговорените условия ще бъде упражняван от бабата по майчина линия – Д.К.Б. и дядото по майчина линия Й.Б., заедно и поотделно.

Тъжителката е депозирала сигнал до РП – Плевен, с постановен отказ да се образува досъдебно производство по преписка №3030/2023г. по описа на прокуратурата, тъй като престъплението по чл. 182, ал.2 от НК е от частен характер и се възбужда по тъжба на пострадалия. Установява се, че РП – Плевен е отказала да образува досъдебно производство по преписка №2297/2023г., 1357/2023г., №2848/2023г., 1874/2023г., образувани по сигнали за неспазване на режима на лични отношения с децата, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели. В показанията си свидетелят Д. – полицейски служител, заявява че е посещавал дома на подсъдимия във връзка с няколко сигнала за неизпълнение на режима на свиждане с децата. В случаите, в които свидетелят е посещавал дома на подсъдимия, е разговарял с бащата на децата да ги доведе за осъществяване на режима, но той казвал, че децата не искат. При последния случай полицаите са отишли на място, но в апартамента не намерили никого. След като се свързали по телефона с подсъдимия, последният пристигнал с колата, в която са се намирали и децата, и ги оставил да си говорят. Свидетелят разказва, че при последното им посещение децата се разплакали и заявили, че не искат да виждат майка си. На въпроса „защо“, отговор не последвал, като децата единствено плачели. Децата не са дали отговор и на майка си защо не искат да отидат при нея. Последвали обвинения от майката, че бащата е наговорил децата против нея.

Свидетелят Николаев – служител в ПУ – Белене пояснява, че с колегата си Д. се отзовали на сигнал във връзка с неизпълнение на съдебно решение за упражняване на родителски права. На място заварили майката на децата, придружена от настоящия си съпруг, които обяснявали, че бащата не давал децата и са го видели да ги извежда с автомобил. Свидетелят Д. позвънил на телефонния номер на бащата и малко след това той пристигнал с децата.

Снети били писмени обяснения от двамата, като децата са плачели и не искали да тръгнат с майката.

Свидетелите са без родство със страните по делото, и в този смисъл не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са последователни, логични, дадени добросъвестно, поради което съдът кредитира показанията 2 на свидетелите Д. и Николаев.

Показания е дала свидетелката Ч. – колега на подсъдимия, която е била поканена от А. в качеството на свидетел, че той „все пак води децата, а те не искат“. Разказва за единствения случай, на който е присъствала, при който децата в един глас казали, че не искат да отидат при майка си, и голямото дете било доста уплашено. Свидетелката уточнява, че децата са момичета. На въпрос, зададен от свидетелката към голямото дете „В.“ защо не иска до ходи при майка си, детето отговорило, че майка й постоянно й се кара.

Свидетелката изразява лично мнение, че според нея децата нямат значение за майката.

Самата свидетелка заявява, че е присъствала на един – единствен случай относно изпълнение на режима за упражняване на родителските права, самата тя посочва, че познава подсъдимия от март 2023г., поради което съдът приема, че няма впечатления от отношенията между страните. Свидетелката не познава децата, който извод произтича от твърдението на св. Ч., че децата са момичета, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелката.

Свидетелката Б. – майка на тъжителката разказва, че се наложило дъщеря й да замине за чужбина. Според нея, ако К изпрати пари, К.

(подсъдимият) е позволявал децата да говорят с майка си. Свидетелката е присъствала, когато К. А. е правел знаци с очи на децата, в резултат на което са затваряли телефона. Подсъдимият отказвал да изпълнява режима на свиждане, като е посочвал различни оправдания. Според св. Б. бащата не е позволявал контакт с децата в негово отсъствие, манипулирал децата и те се страхували от баща си. Той ги отчуждавал, мълчали и каквото им кажел той, това правели, криел децата, не давал изобщо да общуват с никого.

Според показанията на бащата на тъжителката Й.Б., в началото контактите са вървели „някак си“ но впоследствие спрял децата, не искал да се обаждат на майка си. Децата не са оставали при дядо си, водени са само за по 5-10 мин. Последният път, когато децата са посетили свидетеля, според показанията му преди месец–два (съдебното заседание е проведено на 17.10.2023г.), подсъдимият е останал пак с децата. Когато свидетелят му заявил, че иска да бъде с децата и няма какво да говори с подсъдимия, последният заявил „не“ и си тръгнал с децата.

Според показанията на дядото на децата, бащата не ги е водел при него, поради което той е ходел да ги иска в дома им, но А. отговарял, че „не може, децата не искат“, но свидетелят не е чувал това от самите деца, които били затворени.

Свидетелят Б. пояснява, че докато дъщеря му К е била в България, подсъдимият не й е позволявал да се вижда с децата. И според св. Б. децата се страхуват да говорят.

Показания е дал свидетелят Ч. – съпруг на тъжителката, според които показания К се обаждала всеки ден на децата, но подсъдимият контролирал нейните разговори с децата. По време на разговорите на високоговорител, на въпросите на майката как са децата, подсъдимият отговарял „абе я я махнете 3 тая бе. В., затваряй телефона“. Подсъдимият отправял и заплахи, че повече няма да види децата. Постоянно й искал пари, извън издръжката. Разказва, че на рождения ден на тъжителката са отишли да видят децата, като бащата ги пуснал за два часа. Според свидетеля децата не били обгрижвани, били недохранени, миришели, като не са полагани пълноценни грижи за тях.

Разказва, че на 22.04.2023г. отишли да след 10 ч. сутринта в събота, защото бащата не довел децата на адреса. Отворил вратата и заявил на майката да върви където иска „у полиция, социалните…, деца повече няма да видиш“.

Това наложило обаждането на тел. 112. Полицаите дошли, качили са горе до апартамента да говорят с подсъдимия и са заявили, че няма да даде децата и да пуснат сигнал до прокуратурата. На следващата дата – 06.05. също не завел децата. Последвало обаждане на тел. 112. Дошли полицаите, говорили с подсъдимия и той заявил същото – че няма да даде децата. На 20.05. подсъдимият пак не завел децата. На полицаите също не отворил никой. На 10.06. след като подсъдимият отново не завел децата, поради което тъжителката и свидетелят отишли до дома му, но никой не отворил на позвъняването. Слезли пред блока, видели подсъдимия в колата заедно с децата. След като ги видял, обърнал колата и тръгнал в неизвестна посока.

Полицаите му се обадили и той пристигнал. Това бил първият път, в който тъжителката и свидетелят видели децата за периода от 22.04. до 10.06.

Според свидетеля децата се държали добре с майката и те имали желание да се виждат с майка си, но бащата не им позволява.

Съдът кредитира показанията на тримата свидетели – Б., Б. и Ч., които макар и родители и съпруг на частната тъжителка, дават логични, последователни и непротиворечиви показания, които кореспондират с приложените писмени доказателства, Социалния доклад от Центъра за обществена подкрепа и съдебната психолого – психиатрична експертиза.

Според заключението на комплексната съдебна психолого – психиатрична експертиза, при актуалната оценка на психичното състояние на К.М.А. не са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата, които да го лишават от годностите за разбиране и ръководене на постъпките.

И при двете деца - В. и Б. общата интерпретация на използвани при изследването им полу- и проективни методики насочва към сформиран синдром на родителско отчуждение. Има ясна дихотомия на мисленето им по отношение на родителите: единият родител е изцяло предпочитан, другият е напълно отхвърлен, като по други въпроси (обучение, социален живот) при експлорацията децата могат да бъдат адекватно критични и да различават нюансите. Действията в тази насока от страна на бащата са: осуетяване на срещи с майката, неглижиране на ролята й в живота на децата им и създаване на ситуации, в които В. и Б. са изпитвали безпокойство, че могат да бъдат откъснати от отглеждащия ги родител като е проектирал собственото си отношение към майката върху децата си и при програмирането им те започват да се идентифицират с отчуждаващия ги родител като го приемат за свое 4 мнение.

Няма данни за физическо насилие над осв. деца от страна на бащата, но отчуждаването им от майката само по себе си представлява психическо насилие, защото децата изцяло зависят от грижите, които полага за тях родителят, който ги манипулира да мразят и ненавиждат другия родител.

Формира се феномена на личното мнение - детето изтъква, че това е неговото мнение и то не му е натрапено от никого, а отчуждаващият родител твърди, че не може да направи нищо и създава картина на безпомощност пред околните, включително и институциите.